Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 95            София,22 март 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 10 февруари  две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                    НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №749 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №212/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Л. Ж. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от подсъдимия и з. ,като се акцентира на съществените процесуални нарушения. Частните обвинители и граждански ищци ,чрез поверениците си ,са на становище жалбата ,като неоснователна да се остави без уважение ,а постановеното решение в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а наложеното наказание на подсъдимия справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.11.2009 г. постановено по внохд. №212/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. №1873/2008 г. на Окръжен съд гр. В.. С посочената присъда подсъдимия М е признат за виновен в това на 22.05.2000 г. в землището на с. Д.,при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. Д. ,като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост ,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 и т.12 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на доживотен затвор без замяна . Признат е за виновен и в това на 20.02.2004 г. в землището на с. О.,при условията на опасен рецидив,умишлено умъртвил Р. Д. ,като убийството е осъществено ,след като е извършено друго умишлено убийство по чл.116 НК/посоченото по горе/,за което не е постановена присъда,поради което и на основание чл.116 ал.1т.12 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на доживотен затвор без замяна. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е определено общо наказание доживотен затвор без замяна,което на основание чл.127б ЗИН, да изтърпи при първоначален специален затворнически режим. На основание чл.25 ал.1 НК вр. с чл.23 ал.1 НК, са били групирани наказанията на подсъдимия по посоченото по горе дело ,с наказанията по влязлата в сила присъда, постановена по нохд. №2244/2006 г. на Окръжен съд гр. В.,където за престъпления по чл.152 ал.3т.4 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години ,като е определено подсъдимия да изтърпи най-тежкото наказание доживотен затвор без замяна. С присъдата са уважени граждански искове,за причинени неимуществени вреди, в полза на родителите на пострадалите в размер на по 100 000 лв.,ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Ж: В саморъчните жалби на подсъдимия се възразява срещу неточности в протокола от съдебното заседание проведено през м. май 2008 г.,в което е разпитан св. В,срещу нарушено право на защита с отказа на съда да разпита журналистката П. У. ,която била съпричастна към деянията,на адвоката който стоял пред ІІІ РПУ в гр. В.,срещу това че било установено от телефонните разпечатки ,че в нощта на убийството на С. ,той е бил в съвсем друга посока,а не в близост до с. О.,че никога не е заявявал ,че е очевидец на убийствата,както е записано в мотивите към присъдата. Защитата на подсъдимия ,както в жалбата така и в пледоарията пред Върховният касационен съд възразява срещу това, че доказателствата по делото не са изследвани обективно,всестранно и пълно,че са игнорирани показанията на св. Г,че в нарушение на процесуалните правила съда се позовава на “полифизиограф”,констатациите на който са оформени като психологическа експертиза,че липсва категоричност и несъмненост в изводите за вината на подсъдимия,че не е отговорено на всички възражения на подсъдимия във въззивната жалба. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно е детайлно са ги обсъдили ,посочили са кои от обстоятелствата от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателства основа. Изключително внимание е отделено на обяснения на подсъдимия/виж мотивите на присъдата /,като е отчетена двойствената характеристика на същите, от една с. като доказателствен източник ,който подлежи на подробно обсъждане и съпоставяне с останалите доказателства по делото и от друга ,като средство за защита. Обсъдени са детайлно всички тези застъпвани от подсъдимия,посочени са и основанията поради които не се споделят. В тази връзка доводите на подсъдимия за нарушено право на защита ,с отказа на инстанционните съдилища да разпитат посочени от него свидетели са неоснователни,не само защото не са посочени обстоятелствата за установяване на които се искат тези доказателства,но и защото разпита на журналиста публикувал статия в местен вестник ,очевидно няма нищо общо с предмета на доказване по делото. Правото на защита на подсъдимия е осъществено в пълнота. Неоснователни са и оплакванията за позоваване на доказателствени средства,непредвидени в НПК и изграждане на изводи за вината на подсъдимия на т.н. “полиграф “. Съобразно разпоредбата на чл.144 ал.2 т.4 НПК и с оглед изясняване на способността на подсъдимия ,предвид неговото психическо състояние, правилно да възприема фактите ,които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях по делото са назначени комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и съдебно психологична експертиза. По втората експертиза вещото лице освен психологично интервю е провело и полиграфско изследване,предхождано от декларирано желание на подсъдимия, да се подложи на този тест. Заключенията и на двете експертизи ,като изготвени от “специалисти от съответната област на науката “ са приети от съда и са ползвани ,като доказателствено средство ,за установяване на посочените по горе въпроси. Проведеното полиграфско изследване е част от психологическо изследване,което е извършено от вещото лице психолог,който съобразно чл.152 ал.1 НПК в експертното си заключение е посочил задачата,която му е поставена,изследванията които е извършил,с какви технически и научни средства и резултатите ,които са получени. Неоснователно е и оплакването за липса на категоричност в изводите на инстанционните съдилища ,по авторството на деянието. Вярно е ,че по делото са събрани в преобладаващата си част косвени доказателства. Вярно е обаче,че обсъдени в цялост те водят до единствения и несъмнен извод ,че автор и на двете престъпления по чл.116 НК е подсъдимия. По фактите съдилищата се приели за категорично установено,на първо място ,че подсъдимия е познавал и двете пострадали момичета,че при пострадалата С. Д. и при пострадалата от престъпление по чл.152 НК Л. Д. /за което престъпление присъдата е в сила / - са констатирани характерни разкъсвания на девствената ципа и охлузвания към 3 и 9 часа на входа на влагалището при Л. и същите към 9 часа при С. ,за които възможна причина е полов орган на мъж,с граноломи от ляво и дясно с големина на лешник,както е при подсъдимия /виж заключението на в.л. д-р Б/. На второ място установено е времето и мястото на смъртта на двете момичета,както и причината и начина по който е причинена смъртта на пострадалата С. Д. По отношение на Р. Д. ,това не е било възможно предвид състоянието в което е намеренастановено е от разпечатка на мобилния телефон на подсъдимия ,че на 20.02.2004 г. в 2,16ч. е бил в близост до магазина ,в който пострадалата Р. Д. е работеластановено е ,че същата вечер пострадалата Д. и подсъдимия са се уговаряли да я закара до гр. Д. с таксито/виж показанията на св. Г/становено е и ,че Д. е намерена на мястото посочено от подсъдимия,че подсъдимия “много добре познава местността, в която двете момичета бяха намерени. През гората са близо местата ,които са пусти,безлюдни и до черен път” /св. Вълчанов/. Косвените доказателства по делото и обективната им връзка с основния факт,законосъобразно са послужили за доказателства по делото,тъй като са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне и е установена връзката им с категорично установените обстоятелства от значение. Горните констатации дават основание на извода ,за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да се възпрепятствали правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение/,а не само по приложението на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.339 ал.2 НПК. Въззивния съд е обсъдил доводите на защитата и тези на подсъдимия във въззивната им жалба и е посочил основанията, поради които не ги приема. При правилно и безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно. Подсъдимия е извършил две изключително тежки квалифицирани убийства ,на млади момичета и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Съобразени са установеното у подсъдимия дисоциално личностово разстройство,това че се отличава със студенина, включително и към себе си,примитивния му егоизъм,отсъствието на годност за емоционално вживяване в мъките,радостите и страданията на другите,като на тази основа у подсъдимия се е формирала повишена чувствителност към самия него и ризистентност по отношение на другите. Взета е предвид изключително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления,както и тази на подсъдимия,не само с оглед на предишните му осъждания но и с оглед данните събрани за личността му. Наложеното наказание доживотен затвор без замяна е справедливо и не сочи на нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №212/2009 г. на Апелативен съд гр. В.,с което е потвърдена присъда по нохд. №1873/2008 г. на Окръжен съд гр. В..     ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ :