Р Е Ш Е Н И Е № 60127 Гр. София, 17.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1145/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Бахар Б. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетния касатор - А. А. А., чрез процесуален пълномощник, против решение № 11 от 22.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 333/2019 г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175/11.10.2019 г. по гр.д. № 36/2019 г. на РС – Попово. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД БУЛ ИНС АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6 500 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания вследствие на ПТП от 20.08.2018 г., ведно със законната лихва от посочената дата, на основание чл.432 КЗ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се моли за отмяната му на основанията по чл.281 т.3 ГПК, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. По-конкретно оплакванията са, че въззивният съд не е допуснал своевременно поисканата повторна експертиза за механизма на произшествието, въпреки наличието на процесуалните предпоставки за това, незаконосъобразно и необосновано е преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил спасителна маневра, която изключва противоправността на деянието му и го освобождава от отговорност, произнесъл се е при неизяснена фактическа обстановка и без да отчете допуснатите от водача нарушения на правилата за движение по пътищата и пр. По подробно изложени съображения се претендира обжалваното решение да бъде отменено и съдът да уважи предявената искова претенция, евентуално – да върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно условията, при които поведението на водача при ПТП може да се квалифицира като правомерна спасителна маневра; за проверка на съответствието между вложения от въззивния съд смисъл в това понятие и указанията, обективирани в ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н.д.№ 90/1982 г. на ОСНК на ВС. Против касационната жалба не е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Представители на страните не се явяват в проведеното публично съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на оплакванията в жалбата, по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното: За да счете предявеният иск за неоснователен, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че страните не спорят относно отказа на застрахователя да изплати обезщетение на пострадалия ищец – сега касатор, при наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ – полица BG/02/118000905003, валидна до 27.03.2019 г., издадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД, относно управлението на лек автомобил Ситроен „Ц-4" с рег. [рег.номер на МПС] . Приел е, че ПТП с участието на посочения автомобил, управляван от В. М. А. – разпитан по делото като свидетел, е станало на 20.08.2018 г., при слънчево време и при съобразена с ограничението в населеното място скорост. Към центъра на селото, вдясно на тротоара, водачът забелязал голяма група възрастни хора. Като ги приближил, на 30-40 м., с периферното си зрение видял дете, което внезапно се „изстреляло“ да пресече платното. Моментално предприел спасителна маневра вляво, за да избегне удара и натиснал спирачките, но детето се ударило в огледалото на колата, вследствие на което огледалото било повредено, а детето имало рана по главата. Инцидентът се е случил на 5-6 м. преди пешеходната пътека и детето е било само. След това водачът закарал детето в лечебницата в [населено място], където му била оказана първа медицинска помощ, а по-късно детето било откарано за лечение в [населено място]. След като случаят бил регистриран в болницата, пристигнали служители на КАТ, които проверили документите на водача и го тествали за алкохол. Срещу свидетеля бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено НП за движение с несъобразена скорост. Същото не е обжалвано от св. А. и той е заплатил наложената му глоба. Въз основа на свидетелските показания на водача и на дядото на пострадалото дете съдът е приел, че няма данни последното да е падало, да е било влачено от колата, няма рани и охлузвания на други места, освен на челото и бузата, в този смисъл са и писмените доказателства от престоя на детето в болницата. Според заключението на вещото лице по проведената САТЕ, водачът се е движил с допустима скорост и същата е била не повече от 50 км/ч, при слънчево време, светло, нормално за деня, сухо асфалтово покритие, лек наклон по посока на движението, прав участък, представляващ улица от селото с тротоари и налична хоризонтална и вертикална маркировка. Контактът при произшествието е бил на 4,3 метра от тротоара вдясно, по посоката на движение на автомобила, на около 2 метра преди пешеходната пътека. Сблъсъкът е бил неизбежен. Водачът е направил спасителна маневра вляво, за да избегне челен удар, което е удължило спирачния му път, но е спасило детето от по-сериозни увреждания. Вещото лице е категорично в заключението си, че към момента на удара, автомобилът е бил спрял, т.к. автомобилът и детето се удрят почти под прав ъгъл /ако автомобилът не е бил в покой, предвид постъпателното му движение, той би увлякъл тялото и то е щяло да падне на земята и да има охлузвания и по други части/. При така установените факти, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на прекия причинител на вредата, а отговорността на застрахователя произтича именно от тази на делинквента. Посочил е, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост не по-голяма от 50 км/ч, каквато е и максимално разрешената за населено място. Било лятно време, слънчево, при ясна видимост, нищо не е налагало водачът да съобразява скорост на движение по този път, която да много ниска. Макар срещу водача на л.а. да е издадено НП за нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, този официален диспозитивен документ не обвързва съда по въпросите относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца, както това е предвидено за влязлата в сила присъда на наказателен съд, по силата на чл. 300 от ГПК. Съдът се е основал на собствената си дългогодишна практика, според която при подобни произшествия масово се съставят актове на водачите, без да се изяснява точният механизъм на инцидента. Според него, събраната от полицията информация се основава на нарушено местопроизшествие, а това се дължи на необходимостта да се окаже първа помощ на детето. Съдът е приел, че необжалването на глобата и постановлението не представлява някакъв вид признание на вина, а и доказателствата по делото говорят, че няма нарушение на правилата за движение от страна на водача. В създалата се ситуация на опасност за движението, водачът е видял детето, веднага е предприел спасителна маневра и в същото време е спрял автомобила. Именно тези действия са причина да няма по-сериозни увреждания и последствия за здравето на детето. Причина за инцидента е поведението на детето и това, че то за кратко е било изпуснато от надзора на близките си и е излязло само на улицата. Действително то е пресякло улицата в непосредствена близост до пешеходната пътека, но е видно, че ако е било на нея, удар не би последвал, защото автомобилът е спрял преди това. Отделно - детето е пресякло внезапно, тичало е и не се е огледало дали по улицата има движещи се автомобили. Всички задължения на пешеходците в това отношение са били нарушени и отговорността е на родителите и лицата, под чийто надзор е било детето. По тези съображения съдът не е установил противоправно поведение на водача на автомобила и причинна връзка между неговото поведение и пътното произшествие. По правния въпрос, обусловил допускането до касационен контрол, са указанията на ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д.№ 90/92 г. на ОСНК на ВС, съгласно които спасителната маневра, като действия, които водачът на едно МПС извършва за изменение посоката на движението, не е правно регламентирана; необходимостта от извършването на такава възниква при критична ситуация и има за цел да предотврати произшествие. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – тя се предприема, за да се спасят животът и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда живота и здравето на хора. Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение се преценява като частично неправилно, по следните съображения: Преценката на въззивния съд, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, е извършил спасителна маневра и поради това не носи отговорност за увреждането на касатора, се отклонява от даденото по-горе разрешение на релевантния материалноправен въпрос. При формирането й не са правилно отчетени: данните от проведената авто-техническа експертиза и последиците от влязлото в сила наказателно постановление, както и неправилно е приложен законът – чл.20 ал.2 ЗДвП. При постановяване на съдебния акт съдът не е изходил от принципа, че вината на делинквента при непозволено увреждане по см. на чл.45 и сл. ЗЗД се предполага; респ. при наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, което действително няма значението на влязла в сила присъда по см. на чл.300 ГПК, ответникът носи тежестта при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, на които същото е основано. Правното значение на влязлото в сила поради необжалване НП не може да се отрече само на основание, че то няма задължителна сила и нарушението не е било установено на самото местопроизшествие. Констатацията на вещото лице, че скоростта на водача е била в рамките на позволената за населеното място, не води до извод, че същата е съответствала на нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП. Безспорно е установено, че ПТП е настъпило в непосредствена близост до пешеходна пътека, освен това е имало струпване на хора на тротоара вдясно, от който е изскочило, според показанията на водача, детето. С оглед горното изводът на съда, че предвид ясното и слънчево време и добрата видимост не се е налагало водачът да съобразява скоростта си с други фактори, освен с нормативното ограничение на скоростта, е необоснован – не е отчетено, че водачът е следвало да приближи пешеходната пътека и групата хора с повишено внимание, намалявайки скоростта до безопасна, доколкото при тези условия появяването на човек на платното е било предвидимо. В заключение, действието на водача по отклоняване на автомобила вляво непосредствено преди съприкосновението не представлява правомерна спасителна маневра, тъй като той е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил телесни увреждания на малолетния касатор. При тези изводи, функционалната отговорност на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпяни в резултат на станалото на 20.08.2018 г. произшествие, следва да бъде ангажирана. От събраните по делото доказателства, в частност – от заключението на експерта по изготвената СМЕ се установява, че при инцидента детето е получило разкъсно-контузна рана в челната област, дълбоко охлузване на лявата буза, както и мозъчно сътресение в лека степен, изразяващо се в помрачаване на съзнанието от порядъка на зашеметяване /временно разстройство, неопасно за живота/, което обаче води до оплаквания поради засягане на централната нервна система за продължителен период от време, а именно – упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, нарушения на съня, лесна раздразнителност и намаляване на паметта /симптомите отшумяват в рамките на 6 – 8 месеца. Конкретно пострадалото дете е претърпяло болки и страдания от нараняванията по главата и лицето, а лечението е включвало хирургична намеса по отношение на раната в челната област и прием на медикаменти по отношение на мозъчното сътресение. Получените белези от травмата са лечими при продължително третиране със специални кремове – не водят до обезобразяване, а представляват само козметичен дефект. Според свидетелските показания на дядото, детето е престояло една седмица в болницата /3-4 дни според медицинската документация/, след завръщането си две седмици не е смеело да излиза от вкъщи, страхувало се е, хранело се е слабо, семейството му го е водило при ходжата да му леят куршум. С оглед изложеното относно вида, броя и характера на травмите, нанесени на касатора и негативното им отражение върху централната нервна система, степента и времетраенето на търпените болки, страховите преживявания, периода на възстановяване, благоприятната прогноза, както и предвид възрастта му /6-годишен към момента на ПТП/ и икономическата конюнктура към 2018 г., настоящият съдебен състав намира, че исканото обезщетение в размер на 6 500 лв. е адекватно на причинените страдания и справедливо ще възмезди пострадалото дете. Този общ размер на обезщетението следва да бъде намален, поради доказано съпричиняване на вредоносния резултат – внезапно появяване и пресичане на пътното платно, извън обособеното място за целта – преди пешеходната пътека, при несъобразяване с преминаващите ППС, които действия са в нарушение на правилата на движение. При съпоставка между поведението на водача и пострадалото дете, довели до настъпване на инцидента, и отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, настоящият съдебен състав преценява, че конкретният принос на детето възлиза на 50 %, поради което и съобразно правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение в полза на касатора е 3 250 лв. При действието на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ лихвите за забава по иска с правно основание чл.432 ал.1 КЗ не се дължат от момента на увреждането, както се претендира с исковата молба, а при съобразяване с ограниченията на чл.429 ал.3 КЗ. В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът определя началната дата на обезщетението за забава на 11.10.2018 г. С оглед гореизложеното по съществото на спора и при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия от страна на въззивната инстанция, след частична отмяна на обжалваното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което в полза на А. А. А. се присъди застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 250 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 11.10.2018 г. до окончателното му изплащане. Решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на застрахователното дружество разноски, до ½ от тях. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Касаторът не представя доказателства за сторени от негова страна разноски, поради което такива не се присъждат. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 195 лв. /дължими държавни такси за касационната инстанция и разноски в първата инстанция, направени за сметка на бюджета, съразмерно с уважената част от иска/. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11 от 22.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 333/2019 г. по описа на Търговищки окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 175/11.10.2019 г. по гр.д. № 36/2019 г. на РС – Попово за отхвърляне на иска на А. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител – Бахар Б. М., срещу ЗД БУЛ ИНС АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания вследствие на ПТП от 20.08.2018 г., за разликата над 3 250 лв., както и в частта, с която в полза на ЗД БУЛ ИНС АД са присъдени разноски за разликата над 493 лв. за първата инстанция и над 393 лв. за въззивната инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на А. А. А. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител – Бахар Б. М. с ЕГН [ЕГН], сумата 3 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 20.08.2018 г. по вина на водача В. М. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ. ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 195 лв., представляваща дължими държавни такси и разноски за производството. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 22.01.2020 г. по в.гр.д. № 333/2019 г. на Търговищки окръжен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: