Р Е Ш Е Н И Е № 609 София, 07 януари 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 674/2010 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Р. В. К. срещу присъда № 22 от 16.09.2010 год. по внчхд № 402/2010 год. по описа на Врачанския окръжен съд, като в нея е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за проверка на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на присъдата на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т. 3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в жалбата не са изложени данни в подкрепа на соченото касационно основание.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му редовно призовани не се явяват. От името на последния е постъпила писмена защита, с която, макар и да се акцентира за незаконосъобразност на обжалваната присъда се отправя критика към окръжния съд за начина на изграждане на вътрешното му убеждение; за едностранен анализ на едни и превратно тълкуване на други доказателства от цялата доказателствена съвкупност-по същество нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК-представляващи основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение. Претендират се разноските направени за явяване пред настоящата инстанция.
Прокурорът даде заключение, че визираното в касационната жалба основание на обжалвания акт не е налице и като законосъобразна присъдата следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 22/16.09.2010 год. по внчхд № 402/2010 год. на Врачанския окръжен съд е отменена оправдателната присъда № 72/07.07.2010 год. по нчхд № 318/2010 год. на Врачанския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Р. В. К. е признат за виновен в това, че на 11.07.2009 год. в [населено място], общ. Враца, около 19.30 часа на ул. „Н.Ценов”, пред дом № 88 е причинил лека телесна повреда на тъжителя П. А. Б., изразяваща се в оток в областта на главата, кръвонасядания на клепачите на лявото око, оток в областта на носа, контузна рана на горната устна и охлузвания на шията, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пробация, като са му наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от осем месеца.
Подсъдимият е осъден да заплати на П. А. Б. сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2009 год. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до пет хиляди лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на подсъдимия.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваната присъда, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Искането към касационната инстанция е да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т. 3 от НПК, което процесуално е невъзможно, тъй като предмет на проверка е не оправдателна, а осъдителна присъда. Независимо от това, жалбата, с която се възразява единствено по отношение законосъобразността на присъдата, със сочено основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е допустима.
Пределите на касационния контрол са посочени в чл. 347, ал. 1 НПК и те са ограничени до проверка на присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения.
Посоченото в касационната жалба основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията за недоказаност на обвинението и за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там- за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
Подсъдимият умишлено е причинил лека телесна повреда на тъжителя П. Б., изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота. В мотивите си въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства, като действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Достоверността е била преценявана на базата на вътрешната логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им. Точно е посочено, защо не се дава вяра на обясненията на подсъдимия и какви са съображенията за това.
Изводите за виновността му в осъществяване състава на повдигнатото с тъжбата престъпление са подкрепени от доказателствата по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелката А. П., Г. П.-очевидци на стълкновението между подсъдимия и тъжителя, както и на свидетелите М. Й., Б. А. и М. И.-възприели непосредствено след събитието факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, на които обосновано е дадена пълна вяра, са подкрепени и допълнени от експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза и правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК, което законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил обвинен.
Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите й в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. Правилно е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.
Не следва да бъде обсъждано твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения и възраженията в тази връзка, наведени в писмената защита на подсъдимия. Съгласно разпоредбите на чл. 351, ал. 1 НПК, наред с другите изисквания е посочено, че в касационната жалба или протест, трябва да фигурират и касационните основания, на които се позовава жалбоподателят, а в ал. 3 е предвидена възможност да се прави само писмено допълнение към тях, до даване ход на делото. Следователно, няма процесуално - законова възможност с писменото допълнение/в случая писмена защита/ да се навеждат нови касационни основания.
Съображенията, изложени в писмените бележки на защитника на подсъдимия К., за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият състав разглежда единствено поради конституционното си задължение служебно да проверява за наличието на такива процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които винаги опорочават постановения съдебен акт до степен, непозволяващ неговото потвърждаване. Такива нарушения по настоящото дело не бяха констатирани.
Поради това, искането по касационната жалба за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с довода за допуснато нарушение на материалния закон, следва да бъде отхвърлен.
Касационният състав констатира, че при определяне на наказанието въззивният съд е пропуснал да определи периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, съгласно изискването на чл. 42б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /, който предвижда явяването и подписването на осъдения пред пробационния служител най-малко два пъти седмично. Този пропуск може да бъде отстранен от настоящата инстанция, като бъде определена минималната възможна периодичност на мярката по чл. 42б, ал. 1 НК, а именно: явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично. В такъв смисъл, следва да бъде изменена въззивната присъда.
Пред настоящата инстанция частният тъжител и граждански ищец е направил разноски за адвокатска помощ в размер на триста лева, видно от представения и приложен към делото договор за правна помощ. Тази сума, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К. следва да му заплати.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 22 от 16.09.2010 год. на В. окръжен съд, по внчхд № 402/2010 год., като ОПРЕДЕЛЯ периодичността на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес" на ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и ОСТАВЯ в СИЛА присъдата в останалата част.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подс. Р. В. К. да заплати на П. А. Б. направените от него разноски за адвокатска помощ пред настоящата инстанция, в размер н триста лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|