Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  69                                                  София   04.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 159 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. С. М. и А. А. М.-двамата от с. Ж. бряг,община Стамболово, чрез процесуалния си представител-адвокат Г. против въззивно решение № 324 от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 414 по описа за 2008г.на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 212 от 19.06.2008г.по гр.д. № 2072/2007г.на Районен съд Хасково. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество,като бъде отхвърлен предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 343 от 20.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 от ГПК във връзка с направеното възражение за прихващане със стойността на направените подобрения от страна собственик срещу отсранилия го носител на правото на ползване. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд, с което са осъдени Р. С. М. и А. А. М. да заплатят на С. Г. С. сумата от 6 401лв.,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва апартамент № 1,находящ се в гр. Х. бул.”Васил Левски” № 23,ет.1,с площ от 63.29кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10.27 кв.м.,за периода 1.06.2007г.-27.06.2007г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска-7.12.2007г.до окончателното плащане,като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 7 200лв.,като недоказана и неоснователен. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищецът-в качеството му на носител на право на ползване върху процесния имот и след като е бил лишен за периода 1.06.2007г.-27.06.2007г. възможността да го упражнява-има право на обезщетение, размера на което е определил съобразно заключението на приетата по делото експертиза. За да приеме за неоснователно възражението на собственика за прихващане със стойността на направените в имота подобрения, въззивният съд е възприел мотивите на районния съд във връзка с качеството на ползвател на ищеца и е посочил,че тъй като с направените разходи за подобрения се е увеличила стойността на собствения на ответницит имот,то те не представляват тяхно насрещно вземане. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Тезата на касаторите е,че тъй като те са добросъвестни купувачи /при покупката на имота-не са били уведомени,че по отношение на него е налице запазено право на ползване и това не е било отразено в нотариалния акт/ и тъй като считайки,че притежават изцяло правото на собственост/с всичките му елементи-ползване,владеене и разпореждане/са направили ремонт,който значително е увеличил стойността на имота, и пред вид на факта,че вещото лице при определяне на размера на дължимото обезщетение е дал оценката си съобразно състоянието на имота след ремонта и тъй като в този вид имотът се ползва от ищеца-то те имат право да претендират прихващане със вложената от тях за ремонта сума. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 от ГПК във връзка с поставения въпрос във връзка с направеното възражение за прихващане. Относно дължимостта на обезщетението - не се спори,тъй като ищецът е ползвател, който е защитил правото си по съдебен ред/с влязло в сила съдебно решение/, като за процесния период безспорно е установено,че е бил лишен от възможността да упражнява правото си. Спорът е относно размера –и по-специално за това-дали от стойността на присъжданото в общия случай обезщетение в размер на средния пазарен наем-следва да се приспадне стойността на извършения от собствениците ремонт. В случая не се спори,че ответниците по делото/сега касатори/ - по силата на н.а. № 56 от 2003г.са собственици на имота. Не се спори,че в акта,с който техният праводател се е легитивирал за собственик-не е било записано,че върху имота е учредено право на ползване в полза на трето лице. Затова – преди настаняването си , веднага след закупуването му през 2003г. ответниците- в качеството си на собственици- са извършили ремонт/това се признава и от ищеца в исковата молба/и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Б. Последните установяват,че апартаментът е бил в „много окаяно състояние”, което е наложило в продължение на два месеца да се подменят плочки в кухнята,да се правят плотове,мивки,правена е шпакловка,обръщани са тръби, слагани са тапети, решетки на вратата за терасата, метална врата и прозорец. Според заключението на приетата по делото техническа експертиза- стойността на вложените материали и извършените ремонти работи възлиза на 1 376лв. Същевременно- ответниците /дали умишлено или не- в случая е без значение/-са лишили ищеца,в качеството му на притежател на право на ползване върху имота,от упражняване и реализиране в пълен обем на притежаваното от него право. Той е установявал по исков ред правото си и е въведен в имота от съдия изпълнител на 27.06.2007г. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне по-малката сума между обедняването и обогатяването. Съдът е длъжен да установи действителния размер на обогатяването на ответника. В случая обогатяването не може да е в размер на средната наемна цена за процесния имот /още повече,че тя е изчислена на базата на вида и състоянието на имота след извършения ремонт/-без от нея да се приспаднат направените разходи във връзка с привеждането на имота в това му състояние. Щом като ответниците,ползвайки имота са правили разходи във връзка с поддържането му,то те-следва да се вземат пред вид при преценката на размера на обедняването на ищеца. Ответниците дължат заплащане на обезщетение за имота-във вида,в който те са го получили. За тях не е съществувало задължение да извършват подобрения и от обстоятелството,че те са ги направили, считайки се за притежатели на всички елементи на правото на собственост- не може да се облагодетелства ищеца. За да се определи дължимия размер на обезщетението-следва от стойността на изчислената средната наемна цена да се извади стойността на направените разходи за ремонт,т.е. от присъдените 6 401лв.следва да се извади сумата от 1 376лв.,до който размер от 5 025лв.-искът е основателен. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. При постановяване на съдебният си акт- съдът неправилно е изчислил размера на онова обогатяване,което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Не става въпрос за иск на друго основание,за да се търси ликвидност и изискуемост на вземането на ответната страна,за да се прави компенсация по пътя на възражението за прихващане, тъй като ползите и увреждането имат едно и също фактическо основание. С оглед на горното –след отмяната на постановения въззивен акт,следва да се постанови нов,с който да се уважи предявения иск до размер от 5 025лв.,а в останалата част да се отхвърли като неоснователен. С оглед направеното от касаториете искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция,с оглед изхода на делото и като взе пред вид,че са представени доказателства/вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 126лв./ от тях- на основание чл.78 ал.3 от ГПК-в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 40лв.,съобразно отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение №324 от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 414 по описа за 2008г.на Хасковски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Р. С. М. ЕГН ********** и А. А. М. ЕГН **********-двамата от с. Ж. бряг,община Стамболово,област Хасково да заплатят на С. Г. С. ЕГН ********** от гр. Х. ул.”Тимок” № 75А сумата от 5 025лв./пет хиляди двадесет и пет/лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва апартамент № 1,находящ се в гр. Х. бул.”Васил Левски” № 23 ет.1,с площ от 63.29кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10.27 кв.м.,за периода 1.06.2007г.-27.06.2007г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска-7.12.2007г.до окончателното плащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 7 200лв.,като недоказана и неоснователен. ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на Р. С. М. и А. А. М. направените пред настоящата инсатнция разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 40 /четиридесет /лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.