3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 София, 12 март 2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов и след писменото становище на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 313/2015 г. Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, т.1 НПК, след като с определение № 110 от 09.02.2015 г. съдията - докладчик по нчхд № 110/2015 г. на Районния съд в гр.Дупница прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на компетентен за разглеждането му съд. Прокурорът изразява становище за компетентност на Районния съд в гр.Самоков. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното : Д-р Р. И. Б. внесъл в Районния съд в гр.Самоков тъжба срещу Л. П. от [населено място] за престъпления по чл. 146 и чл. 147 във вр. с чл. 148 от НК. Съдията –докладчик по делото прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 1 от НПК и изпратил делото на Районния съд в гр.Дупница, тъй като счел, че мястото на извършване на престъпните деяния е в този град. Районния съд в гр.Дупница също решил, че делото не му е подсъдно, прекратил производството и сезирал Върховния касационен съд за определяне на компетентния съд. В постановеното от съдията -докладчик определение № 110 от 09.02.2015 г. по чнхд № 110/2015 г. е допуснато смесване между основанията и процедурата за повдигане на спор за подсъдност и тези за пренасяне на делото в друг, равен по степен съд . В обстоятелствената част на определението е посочено , че частният тъжител и всички свидетели , посочени в приложената статия, са адресно регистрирани в района на [населено място] и това би ги затруднило при явяване за разглеждане на делото в [населено място]. Следователно описва се и се цитира нормативно хипотезата на чл.43 ,т.1 от НПК, при която Върховният касационен съд упражнява корективните си правомощия да промени правилата за местната подсъдност. Съвършено различна е хипотезата , при която сезираният съд повдига спор за подсъдност съгласно чл.44, ал.1 от НПК. При нея спорещите съдилища изразяват противоположни становища за обвързаността им от общите правила за подсъдност, като всеки счита другия за компетентен. Иначе казано в първия случай се цели откликване на необходимости от сферата на целесъобразността, а във втория се обсъжда законосъобразното приложение на разпоредбите на НПК за разпределение на делата. Ето защо настоящият казус въпреки използвания от съдията докладчик израз за повдигане на спор за подсъдност се свежда до искане за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд съгласно чл.43, т.1 от НПК. Разгледано в тази светлина искането на Районния съд – гр.Дупница е неоснователно. В тъжбата не са посочени никакви свидетели, местожителството на подсъдимата е в [населено място], а адресната регистрация на тъжителя е неотносима към въпроса за определяне на компетентния съд. При тези данни не е постигнат стандарта на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, изискващ много обвиняеми или свидетели да живеят в района на съд, различен от сезирания. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез определяне на друг, еднакъв по степен съд. В настоящия случай това не е необходимо. Не съществуват обективни предпоставки за извода , че при разглеждане на делото в [населено място] ще бъде удовлетворена съзряната от изпращащия съд необходимост от процесуална икономия. За пълнота на изложението следва да се отбележи , че съдържанието на тъжбата не сочи [населено място] като място, в което тъжителят е възприел обидата и клеветата. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И Отменя прекратяването на нчхд № 110/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Дупница и постановява делото да се разгледа от състав на същия съд. Делото заедно с определението да се изпрати на Районния съд в гр.Дупница, а препис – на Районния съд в гр.Самоков за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.