Ключови фрази
Престъпления по чл.108 НК * право на защита * здравословно състояние на подсъдим/осъден * съществени процесуални нарушения

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 03 ноември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 506 по описа за 2020 година.

Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. М. С. против решение № 6 от 06.04.2020 г. на Aпелативния специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 466/19 г. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от служебен защитник – адв. М., която моли жалбата да бъде уважена.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо н.о. взе предвид следното:
Процесуалното развитие на делото е усложнено – проведени са две първоинстанционни и две въззивни производства – нохд №№ 2530/18 г. и 267/19 г. на Специализирания наказателен съд и внохд №№ 528/18 и 466/19 г. на АСНС.
С присъда по нохд № 267/19 г. СНС осъдил подсъдимия С. за две престъпления – по чл.108, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му наложил наказания, съответно – за първото престъпление лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а за второто – лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание една година и девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изтърпяването му е отложено за срок от четири години. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение по внохд № 466/19 г., образувано по жалби на подсъдимия и служебния му защитник, АСНС изменил присъдата на СНС, както следва: отменил я в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за деянията, извършени на 02.06.2018 г. в [населено място] по обвиненията по чл. 108, ал. 2 и чл. 325, ал. 2 от НК, като го е оправдал в тази част, и отменил приложението на чл. 26 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо н.о. установи:
Пределите на касационната проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на настоящото производство и поставените на вниманието на ВКС възражения. Предмет на проверката по глава двадесет и трета от НПК е осъждането на подсъдимия за престъпления по чл.108, ал.2 и чл.325, ал.2 от НПК. Вън от пределите на проверката стои оправдателната част на оспореното въззивно решение.
Жалбата е допустима, а по същество – частично основателна - по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо там, където е допуснато.
Наведените доводи и възражения за ограничено право на защита на подсъдимия и допускане на участието му в съдебните заседания в неадекватно състояние, са основателни.
Известно е, че въпросите относно: възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си; възможността му да участва пълноценно и активно в наказателното производство, както и дали страда от психически или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, са от изключително значение за правото му на защита и осигуряването на справедлив процес. Тези въпроси не могат да получат отговор от съда, без помощта на експерти, доколкото за правилното им изясняване са необходими специални знания, съгл. чл. 144, ал. 1 от НПК. Независимо от това, СНС си е позволил от съдържанието на писмените молби и исканията на подсъдимия да не се дава ход на делото, поради причинена черепно-мозъчна травма, припадъци и неадекватно състояние, както и от заявените в тази връзка идентични оплаквания в осз на 21.02.2019 (л. 117 и сл. от нохд № 267/2019 на СНС), на 14.03.2019 г. (л.216-217), на 22.04.2019 г. (л. 339), на 15.05.2019 г. (л. 346), на основата на личните му наблюдения и преценки за състоянието на същия, да извежда положителни заключения по въпросите, за които иде реч и които не са, както се подчерта, от неговата изключителна компетентност. Още по-малко съдът може да прехвърля тежестта на доказване върху подс.М., така, както е сторил СНС (л.347), упреквайки последния и защитата му за липсата на активност за събиране и представяне на доказателства във връзка с твърдяното от тях недобро (най-общо казано) здравословно състояние на подсъдимия.
При тези констатации се налага извод, че първоинстанционното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия и в разрез с изискването за справедлив процес.
Съдът е трябвало да изясни в детайли здравословното състояние на подсъдимия и установи – води ли се на отчет в съответен център за психично здраве, от кога и с каква диагноза; провеждано ли е лечение – кога и какви са резултатите от него; претърпявал ли е подсъдимия черепно мозъчна травма и какви са последиците за здравето му; какви заболявания се диагностицират при него и как те се отразяват върху здравето му, възможността да участва в наказателното производство и да се защитава сам, към момента на извършване на деянието подсъдимият могъл ли е да разбира свойството и значението на извършеното и каква е способността му с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; колко и какви производства по реда на чл.89 от НК и по ЗЗ са водени спрямо подс.М. и как са приключили. За пълното изясняване на посочените обстоятелства съдът е бил длъжен да събере всички необходими и възможни доказателства от Центровете за психично здраве– С. З. и С., от местата, където подсъдимият е бил задържан под стража и други, и предостави същите на експерти от съответните области на науката, като използва възможностите на комплексната съдебно медицинска, психиатрична и психологична експертиза. Вместо това СНС не само неоснователно е отхвърлил идентични искания на подсъдимия и защитата му, но и се е позовал на изводите на СПЕ, изготвена за целите на частно наказателно производство по реда на чл.270 от НПК. ВКС намира за нужно да укаже, че при изготвяне на експертизата, трябва стриктно да се спазват изискванията на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, и на Наредба № 16 от 2005 г. за съдебнопсихиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства, като анамнезни сведения следва да бъдат събрани не само от подсъдимия, но и от неговия роднина – брат, относно семейното, социалното, биологичното, психичното развитие на подсъдимия, както и за неговото здравословно състояние.
След допускането и назначаването на КСМППЕ, изготвяне на експертното заключение, изслушването и приемането на експертизата, следва да се извърши внимателна преценка за наличието или липсата на предпоставки за осигуряване на абсолютно задължителна защита на подсъдимия, съгласно чл. 94, ал. 2 от НПК.
При констатираното касационно основание възраженията на жалбоподателя по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК не могат да получат отговор от ВКС, но трябва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6 от 06.04.2020 г., постановено по внохд № 466/19 г на Aпелативния специализиран наказателен съд в частта, с която е потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд по нохд № 267/19 г., в частта по осъждането на подсъдимия М. М. С. за престъпления по чл.108, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК и чл.54 от НК, с приложението на чл.66, ал.1 от НК и В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Специализирания наказателен съд от стадия на разпоредителното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:




Р Е Ш Е Н И Е

към РЕШЕНИЕ № 159 от 03.11.2020 г.

гр. София, 22 февруари 2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 506 по описа за 2020г.


Производството е по реда на чл.414 т.1 от НПК. Образувано е по искане на съдия-докладчик от Специализиран наказателен съд по НОХД № 3283 за допускане на тълкуване на постановеното касационно решение по настоящето дело под № 159/03.11.2020г.
С това решение е отменена потвърдителната част на решение № 6/06.04.2020г. по ВНОХД № 466/2019г. на АпСНС, с която е потвърдено осъждането на подс.М. М. С. за деяния по чл.108, ал.2 и по чл.325, ал.2 от НК, постановено от Специализирания наказателен съд с присъда от 18.07.2019г.. по НОХД № 267/2019г.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че тъй като в решението на ВКС не е изрично посочено отмяна на първоинстанционната присъда, то следва да се допусне тълкуване, при което това да се стори.
Подсъдимият С., редовно призован, не се явява, за него се явява преупълномощен от служебния защитник на подсъдимия друг защитник, който пледира, че процедурата е допустима, но е излишна, тъй като липсвала неяснота по отношение на диспозитива.


Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, намери че е допустимо да се произнесе по реда на чл.414, ал.1 от НПК, като се позова на „analogia legis“. Макар касационното решение да няма характер на влязла в сила присъда или определение, поради очевидната необходимост от прибягване към тълкуване на съдебните актове по принцип, следва да се преценява обстоятелството, че по основните си признаци касационното решение отговаря на законовия критерий- това е съдебен акт, който е окончателен, не подлежи на ревизия и с него се решават въпросите за наказателната отговорност на дееца. Следователно е допустима аналогията на закона и касационният състав намери, че следва да се произнесе по посочения процесуален ред.

С присъда на Специализирания наказателен съд по НОХД № 267/2019г. подс.М. М. С. е признат за виновен и му е наложено наказание за деяния по чл.108, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК от НК.
Само по жалба на подсъдимия с решение № 6/06.04.2020г. по ВНОХД № 466/2019г. на АпСНС за второто от всяко едно от деянията по чл.108, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК, извършени на 02.06.2018г., е бил оправдан, съответно и за приложението на чл.26, ал.1 от НК. Присъдата на СпНС по отношение на деянията по чл.108, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК, извършени на 29.05.2018г. е била потвърдена.
Отново само по жалба на подсъдимия е бил сезиран ВКС, като с цитираното решение , предвид липсата на правна инициатива от държавното обвинение, оправдателната част на решение № 6/06.04.2020г. по ВНОХД № 466/2019г. на АпСНС е била потвърдена. В частта, с която е потвърдено осъждането на дееца за деяния по чл.108, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК, извършени в [населено място], на 29.05.2018г., решението на АпСНС е било отменено. Делото съобразно диспозитива на касационното решение не е върнато в такъв случай на апелативната инстанция, а на СпНС, тоест на съда от първата инстанция, за разглеждане от стадия на съдебното заседание. Мотивите на касационното решение добре указват причината за връщането на тази инстанция, а именно необходимостта от преодоляване на нарушеното право на защита на подсъдимия.
Разглеждането отново на делото пред съда от първата инстанция не е възможно при наличието на постановена и съответно неотменена присъда. Единственият извод, който се налага, е, че макар и изрично да не е посочено, касационното решение по същество с разпореждането делото да се гледа от стадия на разпоредителното заседание от съда от първата инстанция, при което да се осигури упражняване на правото на защита на подсъдимия, е отменило и съдебния акт, който би бил пречка това да се извърши- тоест е отменил и потвърдената с решение № 6/06.04.2020г. по ВНОХД № 466/2019г. на АпСНС част от първоинстанционната присъда.

С оглед на това и по аргумент от чл.414, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение


Р Е Ш И :

ДОПУСКА тълкуване на касационно решение № 159/03.11.2020г. по к.д. № 506/2020г. на ВКС, 1-во наказателно отделение, което да се счита, че освен решение № 6/06.04.2020г. по ВНОХД № 466/2019г. на АпСНС ОТМЕНЯ и потвърдената осъдителна част по присъда от 18.07.2019г. на Специализирания наказателен съд по НОХД № 267/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.