определение по гр.д.№ 1991 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 560

София, 06.12. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1991 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д.- М., Р. И. Д. и М. Н. Д. против решение № 406 от 27.12.2018 г. по гр.д.№ 526 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 112 от 30.04.2018 г. по гр.д.№ 696 от 2016 г. на Костинбродския районен съд за отхвърляне на предявените от А. Н. Д.- М., Р. И. Д. и М. Н. Д. срещу Б. Т. И., С. Т. С., А. В. Т., Т. М. Т., В. М. Т., И. П. И., Б. А. И., С. А. Н., Н. И. Д., Л. Д. А. и А. Д. А. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и осъждане ответниците да предадат на ищците следния поземлен имот: вилно място с площ от 500 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ.Г., Софийска област, местността „П.“ при съседи по нотариален акт № ..... от 1983 г.: Ц. Г. Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., състояща се от една стая, кухненски бокс, антре и тераса.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /решение № 691 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1620 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 177 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства ?
2. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал ?
Освен това, се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Ответниците Б. Т. И., С. Т. С., А. В. Т., Т. М. Т., В. М. Т., И. П. И., Б. А. И., С. А. Н., Н. И. Д., Л. Д. А. и А. Д. А. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от ищците искове по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на процесния имот. Приел е, че части от имота на ищците са включени в границите на имоти № ..... и № ..... по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.Г., които имоти са възстановени на ответниците с влезли в сила решения на ПК-Г., придружени със скици. Това се установявало от представените по делото доказателства: решение № 1013 от 19.06.1996 г. на ПК-Г., скици от 29.05. ..... г. и от 25.05. ..... г., нотариален акт № ..... от 03.12.1999 г., решение № 182 от 18.12.1992 г. на ПК-Г., извадки от регистъра на земеделските гори, писмо № 444 от 02.02.2018 г. на ОбСЗ-Г., както и от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Приел е, че непредставянето на оригиналите на решенията на ПК-Г., било без правно значение и не обуславяло друг извод на съда, тъй като решенията били представени в официално заверен от ПК препис, който съгласно чл.179, ал.2 ГПК има същата доказателствена сила като оригинала. Поради това и непредставянето на оригинала за констатация не е основание за изключване от доказателствата по делото на представения официално заверен препис.
На следващо място, съдът е приел, че в конкретния случай не може да осъществява инцидентен съдебен контрол за правилността на решенията на ПК-Г., легитимиращи ответниците като собственици на имота, тъй като ищците черпели права от транслативни сделки, извършени в периода след колективизацията: нотариален акт № ..... от 03.06.1965 г. за закупуване на имота от ТКЗС и нотариален акт за покупко-продажба № ..... от 28.12. .... г. Ищците не твърдяли права от преди колективизацията, поради което не можели да противопоставят възражения за липса на идентичност между притежаваните от наследодателите на ответниците и възстановени им имоти или за незаконосъобразност на реституционните решения. В този смисъл за тях било приложимо разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Освен това, въззивният съд е приел, че в случая не били доказани изключенията, предвидени в закона като пречки за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти: хипотезите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ. Частта от процесното място с площ от 197 кв.м., която попадала във възстановения на ответниците- наследници на А. И. имот № ...., била незастроена, а в останалата част от 147 кв.м., включена в имот № ...., възстановен на ответниците- наследници на Т. П., попадала част от полуразрушена постройка, за която не било установено да отговаря на строителните правила и норми за жилищна сграда.
Не на последно място съдът е счел, че от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза не се установявало по категоричен начин процесните площи да са идентични или да попадат в дворното място, описано в нотариалните актове, от които ищците черпят правото си на собственост- нотариален акт № ..... от 03.06. ..... г. и нотариален акт № ..... от 28.12. ..... г. В тези нотариални актове мястото нямало имотен идентификатор, а било индивидуализирано само със съседи, което правело невъзможно да се индивидуалириза конкретната конфигурация на имота и неговите граници.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице са основания за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства ?/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за конкретното дело. По този въпрос решението противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочената от касаторите /решение № 691 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1620 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./, тъй като въпреки своевременно направеното пред първоинстанционния съд оспорване на констативен нотариален акт № ..... от 03.12. ..... г. /с молба- становище на ищците от 11.05.2017 г., дипозирана веднага след представяне на този нотариален акт с отговора на исковата молба на Б. Т. И., Т. М. Т. и И. П. И. от 23.02.2017 г. и преди първото по делото съдебно заседание, в което този нотариален акт е бил приет като доказателство по делото/ и изричния довод във въззивната жалба на ищците за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, касаещи това оспорване, въззивният съд е основал решението си на нотариален акт № ..... от 03.12. ..... г., без да се произнесе по оспорването му.
2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал ?/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за конкретното дело, по което в съдебно заседание от 06.11.2017 г. първоинстанционният съд изключва от доказателствата по делото решение № 1013 от 19.06.1996 г. на ПК- Г. за възстановяване собствеността на наследниците на А. И. върху имот № ....., а без да са заявени такъв довод и такова искане във въззивната жалба или в отговора към нея, въззивният съд в решението си е приел, че това доказателство неправилно е било изключено от доказателствата по делото и е основал решението си на него.
Представената от касаторите съдебна практика /решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 177 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о./, не е свързана с този конкретен въпрос и доколкото няма известна практика на ВКС по въпроса, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 27.12.2018 г. по гр.д.№ 526 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, жалбата им ще бъде върната, а образуваното дело във ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.