8 Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр. София, 14 декември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 981/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от защитника на подсъдимия В. П. К. срещу въззивна присъда № 1, постановена от 07.04.2017 год. по ВНОХД № 236 от 2016 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, с доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В жалбата и писменото допълнение към нея се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСпНС. Срещу същата въззивна присъда в частта, с която е потвърдена оправдателната първоинстаниционна присъда, е постъпила касационна жалба и от частните обвинители И. Ц. и Ц. Ц., подадена от повереника им - адвокат Г. С.. В нея се релевират доводи за нарушение на процесуалния закон, свързани с оценката на събраните по делото доказателства, довела до неправилното оправдаване на подсъдимия К.. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в оправдателната й част, признаване на подсъдимия за виновен и по второто обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия - адвокат Н., поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Повереникът на частните обвинители Ц. Ц. и И. Ц. - адвокат С., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а въззивната присъда в тази й част за правилна и законосъобразна. Становището му по отношение на жалбата на частните обвинители Ц. е, че тя е основателна, поради което пледира ВКС да съобрази правомощията си по чл. 354, ал.3 от НПК по отношение на нея. Повереникът на частните обвинители В. Л. и П. Л.- адвокат Г., пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Частният обвинител В. Л. моли съда да потвърди въззивната присъда. Частните обвинители Ц. Ц., И. Ц. и П. Л., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 18.05.2016 год. по НОХД № 1306/2014 год. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ подсъдимият В. П. К. е признат за невиновен в това, че през месец май 2009 г. в [населено място] бряг, обл. П., с цел да набави за С. Х. К. имотна облага, принудил В. Л. Л., чрез сила да претърпи нещо противно на волята му - да подпише предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] бряг, [улица] пълномощно на адвокат Ц. Ц. / да извърши фактически действия със същия имот/ като на 27.07.2009 год. адв. Ц. прехвърлил на С. К. собствеността върху този имот и с това причинил на В. Л. и П. Л. имуществена вреда в размер на 29 000 лева, като деянието е извършено от две лица – В. К. и Т. Т./ спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл. 269, ал. 4 от НПК/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. Със същата присъда подс. К. е признат за невиновен в това, че на 23.03.2009 год., в [населено място] бряг, обл. П., като извършител, в съучастие с Т. С. Т., с цел да набави за М. Х. В. имотна облага, е поддържал заблуждение у Ц. Ц. и И. Ц. / че подписването на нотариално заверено пълномощно в полза на В. К., касаещо имот в [населено място] бряг, [улица] само за обезпечаване на задължението на сина им А. А. към К. и Т., при което В. К. им предоставил сумата от 12 000 лева за прекратяване на техен нотариално заверен предварителен договор с П. Н. П., и на 18.05.2009 год. било извършено разпореждане с техния имот / и с това причинил на Ц. Ц. и И. Ц. имотна вреда в големи размери, а именно 27 000 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По протест на Специализираната прокуратура и жалби на частните обвинители в АСпНС било образувано ВНОХД № 236/2016 год. С въззивна присъда № 1, постановена на 07.04.2017 год. по същото дело, подсъдимият бил признат за виновен по обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и „глоба“ в размер на 4000 лева, като първоинстанционната присъда в оправдателната й част по отношение на обвинението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК била потвърдена. С въззивната присъда на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК било определено общо наказание на подс. К. между лишаването от свобода в размер на четири години и наказанието, наложено на К. с присъда № 29/20.12.2012 год. на Шуменския окръжен съд, влязла в сила на 26.10.2016 год., като било постановено той да изтърпи по-тежкото, а именно „доживотен затвор без замяна“ при първоначален „специален“ режим в затвор. Към това общо наказание било присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева. Касационните жалби срещу въззивната присъда на АСпНС са допустими, тъй като са подадени срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК и от лица, които имат право на това. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. По жалбата на подсъдимия К.. В нея се релевират доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неправилна оценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите В. Л., П. Л. и Л. Л. и заключението на КСППЕ, изготвена осем години след деянието. Макар и с доводи за допуснати процесуални нарушения, всъщност се твърди необоснованост на въззивния съдебен акт, която не е сред касационните основания. Касационната инстанция се произнася в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения и не може да формира свои собствени въз основа на доказателствената съвкупност. В правомощията на касационния съд е да провери, дали фактическите изводи на контролирания съд са изведени от доказателствените източници при спазване на правилата, визирани в процесуалния закон относно тяхното събиране, изследване и оценка. При настоящата проверка на въззивната присъда не бяха констатирани допуснати нарушения на правилата, залегнали в нормите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК. В изпълнение на задължението си за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, въззивният съд е назначил КСППЕ относно психичното състояние на пострадалия В. Л. и свидетелската му годност към момента, както и възможността, упражнената спрямо него физическа принуда, да възбуди преживяване на уплаха и страх към момента на извършване на деянието. Въззивният съд не е надценил значението на заключението на тази експертиза, а го е използвал, за да провери достоверността на показанията на св. В. Л.. Неоснователно е твърдението на защитата, че заключението е дадено въз основа на проведената беседа със св. Л., проведена осем години след деянието. В заключението на КСППЕ вещите лица подробно са посочили източниците, които са използвали, за да достигнат до своето експертно становище. Освен изложените още на досъдебното производство показания на св. Л. и информацията, дадена от свидетеля при проведеното му интервю, експертите са използвали и М. многофазов личностов въпросник, Личностен въпросник на А. и Л. тест. В заключението на КСППЕ вещите лица са посочили, че резултатите от тези тестове изцяло потвърждават споделената от Л. информация за невротична симптоматика, получена в резултат на упражнената спрямо него принуда. Въззивният съд не се е позовал самоцелно на посоченото експертно заключение, а го е съпоставил с данните, които се извеждат от показанията на свидетелите П. Л. и Л. Л., за състоянието, в което се е намирал св. В. Л. след срещите си с подсъдимия и белезите от физическо насилие над него. Въззивната инстанция е изложила пространни съображения в мотивите към присъдата си, като подробно е анализирала показанията на посочените свидетели, отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на делото. Обстоятелството, че повечето от тези свидетели са близки роднини на св. В. Л., не води автоматично до тяхното игнориране и изключване от доказателствената съвкупност. Това е възможно само при наличие на съществени противоречия между тях, и опровергаване на достоверността им от други доказателствени източници. Отчетено е от въззивния съд, че е нормално белезите на упражнената спрямо В. Л. физическа сила да е забелязано от най-близките до него лица като съпругата, брат му и баща му, които са били запознати с проблемите му и пред които той не е изпитвал притеснение да ги сподели. Показанията им не са възприети безрезервно, а са съпоставени помежду им както и с писмените доказателства, събрани по делото и доколкото е налице еднопосочност между тях по отношение на значимите за предмета на доказване факти, контролираният съд ги е кредитирал изцяло. При това изводите му, че показанията на свидетелите В. Л., П. Л., Л. Л., Е. Л. и И. Д. кореспондират помежду си и са надеждна доказателствена основа за фактите подкрепящи обвинителната теза, са правилни и законосъобразни. В доказателствената дейност на въззивния съд не се откриват нарушения, като посочените в касационната жалба, които да водят до заключението за незаконосъобразност на изложените в мотивите на обжалвания съдебен акт доказателствени, фактически и правни изводи, налагащи отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. При наличието на всички елементи от обективна и субективна страна, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен в извършване на деяние по 214, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. Неоснователна е касационната жалба на подсъдимия К. по отношение на възражението за незаконосъобразното определяне на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на общо наказание между наложеното с въззивната присъда наказание лишаване от свобода за срок от четири години и наказанието „доживотен затвор без замяна“, определено с присъда № 29/20.12.2012 год. по НОХД № 303/2011 год. по описа на Шуменския окръжен съд, влязла в сила на 26.10.2016 год. Посочената присъда е била два пъти предмет на въззивна проверка и веднъж на проверка от ВКС. При второто въззивно разглеждане, с присъда № 12/04.05.2016 год. по ВНОХД № 184/2015 год., Апелативен съд – В. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, с която подс. К. е бил осъден на общо наказание „доживотен затвор без замяна“ за извършени от него престъпления по чл. 116, ал.1, т.7, т.9 и т.10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 с пострадал П. И. Л. и по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК с пострадал Р. А. Р.. Присъдата на АпС- В. е била обжалвана от подс. К. пред ВКС, но жалбата му е била върната като просрочена. Разпореждането на АпС- В., с което е сторено това, е било потвърдено с определение № 113/26.10.2016 год. по НЧД № 1123/2016 год. по описа на ВКС, НК, ІІ - ро н.о. Въз основа на това, окръжен съдия Д. Л. е издал бюлетин за съдимост, в който е отразено, че присъда № 29/20.12.2012 год., постановена по НОХД № 303/2011 г. на Окръжен съд – Шумен е влязла в сила на 26.10.2016 год. Въз основа на този бюлетин е издадено свидетелство за съдимост на подс. В. К., приложено по настоящото дело. Именно тези официални документи са дали основание на контролирания съд да приложи разпоредбата на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК, като определи едно общо наказание. По жалбата на частните обвинители Ц. Ц. и И. Ц.. В жалбата на посочените частни обвинители се твърди, че при постановяването на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в нея не са изложени мотиви за оправдаване на подс. К. по обвинението престъплението по чл. 210 от НК. Твърди се, че неправилно е бил проведен разпит на Т. Т. като свидетел, въпреки че той е бил подсъдим по същото дело, в качеството му на съучастник на подс. К.. Изразява се недоволство от това, че въззивният съд е назначил СППЕ само по отношение на пострадалия В. Л., но не и по отношение на Ц. Ц.. Претендира се несправедливост на въззивната присъда, с оглед на това, че при едни и същи фактически обстоятелства, подс. К. е осъден само за едно от престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд е изпълнил задълженията си произтичащи от нормата на чл. 339 от НПК, като е изложил мотиви относно решението си да потвърди първоинстанционната присъда в частта, с която подс. К. е оправдан по обвинението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Контролираният съд подробно е изложил приетите от него за установени фактически положения, доказателствените източници, от които те се установяват и правните изводи, до които е достигнал въз основа на тях. Обсъдил е подробно всички, събрани по делото писмени и гласни доказателствени източници, в тяхната взаимовръзка, като е посочил в мотивите на присъдата кои от тях кредитира. По никакъв начин въззивната инстанция не е игнорирала показанията на пострадалите Ц., точно обратното- изцяло е възприела информацията, която те са депозирали по случая. Доколкото се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите А., П., М., И. Х., Св. Ц., И., включително и на Ц. Ц. и И. Ц.. Контролираният съд не е дал превес на показанията на св. Т. / чийто разпит законосъобразно е проведен, съобразно разпоредбата на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК/, като в мотивите на присъдата е посочил изрично, че не ги приема за достоверни. Възражението, че въззивният съд не е назначил СППЕ по отношение на Ц. Ц. също е неоснователно. Съдилищата нямат задължение да изследват обстоятелства, които излизат извън предмета на доказване, като това какво е било психичното състояние на Ц. по време на осъществяване на измамата. Такова искане не е било отправено от частните обвинители към въззивната инстанция с конкретни доводи за значението на посоченото обстоятелство за разкриване на обективната истина. В касационната жалба също не се сочи, какви факти би изяснило назначаването на такава експертиза, за да се прецени дали е било необходимо назначаването на СППЕ. Несъстоятелна е и тезата, че не е справедливо подсъдимият да бъде оправдан по едното обвинение и осъден по другото, след като „двете деяния са извършени по едно и също време при еднакви фактически и правни обстоятелства“. Двете обвинения са за различни по вид престъпления - съответно за измама и за изнудване, чрез физическа принуда, като единственото общо между тях е личността на подсъдимия. Въззивният съд е изложил правните си съображения за оправдаването на подс. К. по обвинението за извършеното престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, които изцяло се възприемат от касационния съд и не следва да бъдат повторно излагани. В касационната жалба на частните обвинители Ценови не се сочат други доводи относно неправилното приложение на закона, които касационният съд да обсъди. Материалният закон е приложен правилно, поради което претенцията на частните обвинители за осъждането на подс. К., освен, че е правно невъзможно да бъде осъществена от касационния съд, предвид визираните в чл. 354, ал.3, т.3 от НПК правомощия, е и неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1, постановена от 07.04.2017 год. по ВНОХД № 236 от 2016 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.