Р Е Ш Е Н И Е № 506 гр.София , 24 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар ДАЖМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1734/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от адв. М. М. – упълномощен защитник на подс. Г. Й. П., срещу решение № 325 от 30.09.2014г. по внохд № 629/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 10 от 28.02.2014г., постановена по нохд № 451/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, подсъдимият Г. Й. П. е признат за виновен в това, че на 28.02.2013г. в [населено място], /община/, /махала/, в двор на къща, обитавана от него, в дупка, изкопана в земята под кучешка колиба, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: 56 бр. найлонови торбички с амфетамин с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 55.7 % с общо тегло 10.351 кг на стойност 310 530.00лв., като наркотичните вещества са в особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, предл. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца и глоба в размер на тридесет хиляди лева. Подсъдимият Г. Й. П. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място в стая на първи етаж от къщата е държал огнестрелно оръжие – боен пистолет „М.” със заличени номера, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Подсъдимият Г. Й. П. е признат за виновен и в това, че на 28.02.2013г. на ПП-1 Е-79 при км.321+789 (разклона за [населено място], (област), в съучастие като извършител с Б. Н. М. (помагач), без надлежно разрешително е разпространил 294.79 грама високорисково наркотично вещество – амфетамин с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 55.7 % на стойност 8 843.70 лв., като го е предал на А. В. Д., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца и глоба в размер на шест хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. Й. П. е наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото измежду определените, а именно - лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, което на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален режим строг в затвор, и към това наказание на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на тридесет хиляди лева. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. Й. П. е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложеното му по присъдата и наказанието, наложено му за престъплението, за което е бил осъден по нохд № 1848/2012г. по описа на ДРС, а именно - лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, което на основание чл. 61,т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален режим строг в затвор, и към това наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на тридесет хиляди лева. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Отнет е в полза на държавата предметът на престъпленията и съдът се е произнесъл по разпореждането с останалите веществени доказателства. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване и с решение № 325 от 30.09.2014г. по внохд № 629/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав, е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г. Й. П., са заявени формално всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Развиват се конкретни доводи само в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, предл. 1 от НК. Посочва се, че незаконосъобразно е съобразеното като отегчаващо обстоятелство голямото количество наркотично вещество, понеже то е съставоопределящ признак по по-тежката квалификация, както и че неправилно е отчетено осъждане на подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние. Излагат се твърдения, че не са отчетени правилно смекчаващите вината обстоятелства и че същите имат характер на многобройни и е следвало да доведат до приложение на чл. 55 от НК. В подкрепа на останалите заявени касационни основания не се сочат конкретни съображения. Правят се в условията на алтернативност искания – за значително намаляване на размера на наложеното на подсъдимия П. наказание, като бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, или за връщане на делото на по-долна инстанция за отстраняване на допуснати нарушение на закона и процесуалните правила. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. Й. П. – адв. М., поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание. Излага доводи за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и на изключително такова, като пледира за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, алтернативно, за намаляване на наказанието на предвидения в закона минимум. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подс. Г. Й. П. моли да бъде намален размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Формално заявеното в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е подкрепено с никакви конкретни съображения. Декларативното заявяване на оплакване за наличие на касационното основание, от една страна сочи на формално упражняване на процесуални права от подсъдимия и от защитника му, а от друга страна е пречка касационната инстанция да извърши конкретна проверка на атакуваното въззивно решение. На базата на общо заявеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извършената от настоящата инстанция проверка сочи на извод, че такива не са допуснати нито на досъдебното производство, нито от инстанциите по същество. Не са налице пороци при осъществяване на процесуално следствените действия в хода на досъдебното производство, не е допуснато ограничаване на процесуалните права на привлечения към наказателна отговорност П., внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията за съдържане по чл. 246 от НПК. Въззивният съд, чиито акт се атакува по касационен ред, е осъществил в пълен обем дължимата, съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила присъда, като я е обективирал в мотивите на решението. Доколкото производството пред Кюстендилския окръжен съд е проведено в диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. Г. П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, въззивната проверка е обхванала спазването на предвидения процесуален ред за провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 2 от НПК – наличие на валидно признание на всички обвинителни факти от страна на подсъдимия и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, подкрепеност на направеното признание на фактите от събраните на досъдебното производство доказателства, законосъобразно събиране от първата инстанция на доказателства за обстоятелства, свързани с определяне на наказанието по отношение на подс. П.. Липсата на процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК при разглеждане на делото сочи на неоснователност на направеното в касационната жалба искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на формално заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то е формулирано единствено като допуснати при постановяване на съдебния акт нарушения на закона, без посочване на конкретни съображения в негова подкрепа. Проверката на правилността на приложението на материалния закон спрямо признатите от подсъдимия и доказателствено подкрепени факти сочи, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, по отношение на престъплението по чл. 354а от НК. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подс. Г. П. е признат за виновен и осъден за две отделни, извършени в условията на съвкупност, престъпления - по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Поведението на подсъдимия неправилно е квалифицирано като съвкупност, защото двете деяния, осъществяващи състави на едно и също престъпление, се намират в обективна и субективна връзка, сочеща на тяхното единство. Инстанциите по същество очевидно са използвали като разграничителен критерий за квалифициране на престъпната дейност на подсъдимия като деяния, извършени в съвкупност, това, че подсъдимият е осъществил две различни форми на изпълнителното деяние на престъплението – държане на високорисково наркотично вещество амфетамин с цел разпространение в дома на подс. П. на 28.02.2013г. и разпространение на високорисково наркотично вещество амфетамин на същата дата на път ПП-1 Е-79, както и това че са осъществени различни състави на едно и също престъпление. Този подход не може да бъде споделен, защото, когато фактите обуславят изводи за извършване на отделните деяния през непродължителен период от време, при едни и същи обективни условия, с оглед на трайното отношение на дееца към предмета на деянието, при еднородност на вината, се касае до единно, продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В настоящия случай двете деяния са извършени в непродължителен период от време (на една и съща дата), обективната и субективната връзка между тях е такава, че те не могат да бъдат характеризирани като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно продължавано престъпление. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че едното деяние е извършено в съучастие с друго лице. Отделните деяния осъществяват различни състави на престъплението и съобразно чл. 26, ал. 3 от НК, продължаваното престъпление следва да се квалифицира и накаже по по-тежкия състав – по чл. 354а, ал. 2 от НК. Поради това, престъпната дейност на подс. П., касаеща държане и разпространение на наркотично вещество амфетамин, следва да бъде квалифицирана в едно престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вместо като отделни деяния, извършени в съвкупност. Мотивите на решението досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието се прилагат в класифицирания том на настоящето производство, доколкото в тях се коментират доказателства, по отношение на които КОС е приел, че следва да бъдат защитени на основание чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗЗКИ, Приложение 1, раздел ІІ, т. 5 от ЗККИ с ниво за сигурност „секретно”. ....................................................................................................................... По отношение на определеното на подс. Г. П. общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК и по реда на чл. 25, ал. 1 от НК, както и по отношение на режима на изтърпяване на общото най-тежко наказание, не се налага ревизия на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 325 от 30.09.2014г. по внохд № 629/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдена присъда № 10 от 28.02.2014г. по нохд № 451/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, като преквалифицира извършеното от подс. Г. Й. П. от две отделни престъпления – по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в едно престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му налага по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца и глоба в размер на 30 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.