Ключови фрази
спиране на производството по делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 269

 

София,  07.05.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 31.03.2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч.т.дело № 115/2009 година

 

Производството е по чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. А. Д. Г. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 787 от 17.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 1886/2008 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 2/ 23. 06. 2008 год. по гр.д. № 2756/2006 год. и на осн. чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 1015/ 2007 год. на Софийски апелативен съд.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на процесуалния закон - чл.182,ал.1,б.”г” ГПК / отм./, поради което се иска отмяната му.

Частният жалбоподател излага подробни съображения за липса на преюдициалност между делата, позовавайки се на различния предмет и характер на двете производства- по гр.д. № 1015/2007 год., по описа на САС и по гр.д. № 2756/2006 год. на СГС, изключващ наличието на елементите от фактическия състав на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК.

В съответствие с препращането, разпоредено от чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване на въззивния съдебен акт е обоснована с основанията по чл.280, ал.1,т. 1-3 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за приложението на установените в ГПК предпоставки за спиране на висящо производство до решаването на друго дело със страни и предмет, различни от тези по спряното производство в противоречие с трайната практика на ВКС, като същевременно този въпрос е решаван и противоречиво от съдилищата, израз на което противоречие са - определение от 10. 02. 2003 год. по ч.гр.д. № 5268/2002 год. на СГС; определение от 20. 05.2000 год. по гр.д. № 1577/2000 год. на СГС и определение от 27. 01. 2003 год. по ч.гр.д. № 5304/2002 год. на СГС, приложени по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно приетото в т.5 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., приложимо и при действието на ГПК/ДВ бр.59/2007 год., в сила от 01. 03.2008 год./ определенията по спиране на делото подлежат на идентичен с преграждащите развитието на производството определения, режим на контрол.

Следователно обжалваният съдебен акт попада в обсега на чл.274, ал.3,т.1 ГПК и доколкото по силата на разпореденото със същата препращане приложение намира процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, то абсолютна процесуална предпоставка за допускане касационно обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице и поне един от изчерпателно изброените в чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК критерии за селекция, явяващ се допълнителна процесуална предпоставка.

В случая частният жалбоподател е формулирал съществен процесуалноправен въпрос, правно важим при всяко спиране или отказ за спиране на висящо производство, тъй като винаги в разглежданата хипотеза на чл. 182, ал.1,б.”г” ГПК /отм./, чийто аналог е чл.229, ал.1,т.4 от действащия ГПК съдът преценява дали предпоставките на закона са налице.

Тази преценка наистина е специфична за конкретния правен спор, обусловена от твърденията на страната и представените доказателства, но съществуващите общовалидни критерии, приложими за визираното основание за спиране на делото, обосновават правен извод, че главната процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, въведена с чл.280, ал.1 ГПК е налице.

Основателно е и позоваването на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.

За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което молбата на Национална агенция по приходите, гр. С., конституирана като трето лице помагач на ответника по гр.д. № 2756/ 2006 год.- „Б” АД, гр. С. е уважена и производството по делото е спряно на осн. чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ въззивният съд е счел, че висящият пред Софийски апелативен съд спор по гр.д. № 1015/ 2007 год. е преюдициален по отношение на предявения от С. А. Д.- Г. , в качеството и на депозитар по ЗОЗ иск срещу „Б” АД за реално изпълнение на задължение по договор за водене на банкова сметка - превод на сумата 1 731 530 лв. по преводно нареждане от 27.07.2006 год.. Изложени са в тази вр. съображения, че при евентуално уважаване на предявения от министъра на финансите конститутивен иск по чл.180 ДПК / отм./, предмет на гр.д. № 1015/2007 год. по описа на САС, сключеният между „Р” АД и „Ф” ЕООД договор за особен залог, по който ищцата по настоящето дело е депозитар, ще бъде обявен за недействителен по отношение на държавата, което включва и възможността и да се проведе изпълнение спрямо заложеното имущество за дължимите и публични задължения. Следователно относителната недействителност на сделката би намерила своето отражение и върху задълженията на ответната банка по сключения между нея и депозитара по ЗОЗ договор за особен вид банкова сметка, чието реално изпълнение е предмет на спряното гр.д. №2756/2007 год., което обстоятелство обуславя връзката на преюдициалност между делата по вложения в чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ смисъл..

Видно от решаващите мотиви на СГС, съдържащи се в определение по ч.гр.д. № 5268/2002 год., приложено в препис с частната жалба на страната, връзката на обусловеност, обосноваваща спиране на висящо производство по реда на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./, обаче, е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В този смисъл е и разбирането на СГС отразено в определение по ч.гр.д. № 1577/2000 год., според което искът за установяване наличието на професионално заболяване се явява преюдициален по отношение на иска за обезвреда на претърпените от професионално заболяване неимуществени вреди.

Следователно поставеният от частния жалбоподател въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

По силата на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което има определящо значение за правилното решаване на обусловеното от него друго дела. Следователно правно релевантна в разглежданата хипотеза е единствено връзката на преюдициалност между делата, която в случая отсъства.

Обстоятелството, че законодателят не е предвидил правна възможност за спиране на съответното производство по реда на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ при обикновена обвързаност между делата-субективна или от обективен характер, означава, че е извън компетентността на съда да осъществява подобна преценка, позовавайки се на съображения за целесъобразност, както е в случая. Обосновавайки връзката на преюдициалност между делата въззивният съд е позовал и на възможността за събиране публичните задължения на държавата чрез проведено изпълнение спрямо заложеното имущество, което обстоятелство е неотносимо към елементите от фактическия състав на чл. 182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./.

Поради това да се възприеме изразеното в този смисъл становище на Софийски апелативен съд означава всъщност да се подмени необосновано волята на законодателя, като по пътя на разширителното тълкуване на нормата се въведе основание, различно по съдържание от изрично предвиденото от последния с чл.182,б.”г” ГПК/ отм./ и да се създаде възможност за шиканиране на процеса по висящия правен спор.

Обстоятелството, че при относителната недействителност, е всеобща действителността на сделката, а самата недействителност е ограничена само спрямо определено лице или лица, означава, че същата произвежда желаното от страните правно действие с изключение на тези субекти, на които по силата на закона се явява непротивопоставима.

Следователно изходът от спора по чл.180 ДПК/ отм./ не може да има обуславящо значение за правилността на крайния резултат по предявения от частния жалбоподател, в качеството му на депозитар по ЗОЗ, иск за реално изпълнение срещу „Б” АД.

С оглед горното частната жалба ще следва да бъде уважена.

Позоваването от страна на частния жалбоподател на останалите основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК е неоснователно.

Селективният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК обхваща хипотезата, при която същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая частният жалбоподател не е посочил конкретна практика на ВКС, на която обжалваният съдебен акт на Софийски апелативен съд противоречи, поради което последната, включваща ТР на ОС на ГК и НК и ППВС, постановени при действието на ЗУС/ отм./ и ЗСВ и съдебните актове на тричленни състави на ВКС, постановени при създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство не следва да бъде обсъждана.

Що се касае до критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то при създадената многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./ решаването на формулирания съществен процесуалноправен въпрос не е от значение за точното приложение на закона, което е и един от аспектите за развитие на правото.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ въззивно определение № 787 от 17.10.2008 год., по ч.гр.д. № 1886/2008 год. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 2 от 23.06.2008 год. по гр.д. № 2756/2006 год. на Софийски градски съд за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 1015/2007 год. по описа на Софийски апелативен съд с влязло в сила решение.

ВРЪЩА гр.д. № 2756/2006 год. на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: