10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 гр. София, 05.05.2020год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1721 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), [населено място], срещу решение № 678 от 22.03.2019г. по в.т.д. № 608/2019г. на Апелативен съд - София, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 789 от 08.04.2019г. по в.т д. № 608/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 2319/20.11.2018г. по т.д. № 1348/2017г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), [населено място], срещу „Костенец - ХХИ" АД, [населено място]: главен иск с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал.2 ЗБН за прогласяване за нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. № 10509/ 3.11.2014г. за вземане в общ размер 13 268 732 евро, придобито по силата на договор за цесия от 19.10,2014г. от „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД; евентуален иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН за признаване нищожността на изявление за прихващане с вх. № 10509/ 3.11.2014г. за вземане в общ размер 13 268 732 евро, придобито по силата на договор за цесия от 19.10.2014г. от „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД; евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.3 ЗБН за признаване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. № 10509/ 3.11.2014г. за вземане в общ размер 13 268 732 евро, придобито по силата на договор за цесия от 19.10.2014г. от „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД. Касаторите - синдици твърдят, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като още в първоинстанционното производство не е конституирана банката като задължителен необходим другар на ответника. Излагат съображения, че в случая, активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността. Сочат, че искът по чл. 59, ал.3 ЗБН е специален спрямо Павловия иск по чл.135 ЗЗД и съгласно чл.62, ал. 1, вр. с чл.60, ал.3 ЗБН активно легитимиран да предяви иска е синдикът, а при негово бездействие - Фондът за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката в двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката. Пасивно легитимирани по иска в качеството им на задължителни необходими другари са лицето, извършило прихващането с едностранно волеизявление до банката, и банката, която се явява титуляр на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаване за недействително на атакуваното прихващане. Съответно, за да се разпростре действието на решението по отношение на банката - носителя на материалното право, и съответно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, банката следва да участва в процеса като ответник. Същевременно намират атакуваното решение и за неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение в хода на формиране на изводите си по делото - чл. 236, ал.2 ГПК. Липсвали изложени мотиви на съда по въпросите, че прихващането може да се разглежда като действие по събиране на вземане срещу банката, от една страна, и респективно като сделка, насочена към обезпечаване на вземания срещу банката, от друга страна, съгласно предвиденото в хипотезата на чл.3, ал.2 ЗБН. Също така се позовават и на нарушения на материалния закон. Ответната страна по жалбата и по делото, „КОСТЕНЕЦ - ХХИ” АД, в писмен отговор оспорва жалбата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, съответно излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил следното: С решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка" АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност; отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. С решение № 138/ 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза на „Корпоративна търговска банка" АД за извършване на банкова дейност. С молба по чл.9, ал.1 ЗБН от 07.11.2014г. БНБ е поискала от СГС откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, като отнемането на лиценза е вписано същия ден в търговския регистър. С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/ 2014г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка" АД с начална дата 06.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност; банката е обявена в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието; прекратени са правомощията на органите на банката; постановена е обща забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. С решение № 1443 от 3.07.2015г. по т.д. № 2216/ 2015г. на Софийския апелативен съд това решение е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е посочена датата 06.11.2014г. и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014г. С договор за банков кредит, сключен на 23.03.2011г., банката предоставила на ответното дружество банкова кредитна линия, с кредитен лимит в общ размер до 5 500 000 евро, с краен срок за погасяване 11.03.2012г. С анекс № 3 от 23.01.2012г. на кредитополучателя били отпуснати допълнителни кредитни средства, с което общият размер на разрешената кредитна линия станал 8 400 000 евро. Към 02.11.2014г. задълженията на ответника по договора възлизат на 7 776 411,81 евро. С договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 28.03.2011г., банката предоставила кредит в размер до 4 500 000 евро, с краен срок за погасяване 15.03.2016г. С анекс № 1 от 10.08.2011г. на кредитополучателя бил предоставен допълнителен банков кредит, с което разрешеният размер станал 6 157 000 евро, а с анекс № 3 от 14.11.2011г. разрешеният размер на банковия кредит бил увеличен до 6 757 000 евро. Към 02.11.2014г. задълженията на ответника възлизат на 3 745 954.53 евро. С договор за условен банков кредит, сключен на 20.01.2012г., банката предоставила кредит в размер на 3 500 000 евро. С анекс № 2 от 25.04.2013г. разрешеният размер на лимита станал 6 500 000 евро, а с анекс № 3 от 19.02.2014г. кредитополучателят имал право да усвоява средствата по кредита за плащане по акредитиви до 20.07.2015г. С договор за банков кредит, сключен на 8.10.2012г., банката предоставила кредит в размер на 1 800 000 евро, с краен срок за погасяване 15.03.2013г. С анекс № 1 от 29.10.2012г. крайният срок за погасяване бил предоговорен до 20.02.2014г., а с анекс № 2 от 14.12.2013г. - до 15.03.2015г. Към 02.11.2014 г. задълженията на ответника възлизат на 1 432 049,55 евро. С молба от 9.10.2014г. „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД, „Сафин" АД и „Костенец - ХХИ" АД уведомили банката, че дружествата са в обща холдингова структура с „Костенец - ХХИ" АД и притежават съвместно 57.20 % от акциите на дружеството. Поискали банката да погаси всички дължими от „Костенец - ХХИ" АД суми по предоставените му кредити със суми по банкови сметки на холдинговите дружества „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД, подробно описани в молбата и в съответното съотношение. С молба от 15.10.2014г. „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД и „Костенец - ХХИ" АД уведомили банката, че желаят задължението на „Костенец - ХХИ" АД по акредитив № 30/01.467, издаден на 9.04.2014г. на основание договора за условен банков кредит от 20.01.2012г., с бенефициент Europcell GmbH, на обща стойност 877 500 евро, да бъде погасено със суми по банкови сметки на „Г и М Консулт" АД и „К Кепитал" АД в равно съотношение. С молба с вх. № 10509/ 3.11.2014г. „Българска индустриална и търговска корпорация" АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД и „Костенец - ХХИ" АД съобщили на банката на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, че са прехвърлили на „Костенец - ХХИ" АД вземанията си, произтичащи от договори за банкови депозити или банкови сметки в общ размер 13 268 732 евро, както следва: „Българска индустриална и търговска корпорация" АД цедира сума в общ размер 8 200 000 евро от посочените в молбата банкови сметки; „Сафин" АД цедира сума в общ размер 1 403 247 евро от посочената в молбата сметка; „К Кепитал" АД цедира сума в общ размер 1 370 486 евро от посочените в молбата банкови сметки; „Г и М Консулт" АД цедира сума в общ размер 1 410 000 евро от посочените в молбата банкови сметки. Със същата молба „Костенец - ХХИ" АД направило изявление за прихващане на основание чл.104, във връзка с чл.103 ЗЗД на придобитите от него вземания в размер на 13 268 732 евро срещу задълженията си към банката, произтичащи от договор за банков кредит от 23.03.2011г., договор за инвестиционен банков кредит от 28.03.2011г., договор за условен банков кредит от 20.01.2012г. и договор банков кредит от 8.10.2012г. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият състав е направил следните правните изводи: Всички прихващания, които са предмет на исковата молба, са извършени от кредитори и длъжници на банката без нейното участие, което обуславя и извода за неоснователност на исковата претенция, заявена на основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 ЗБН. Апелативният съд се е позовал на разясненията, дадени с решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на I т. о. на ВКС относно правната характеристика на иска с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН и на този по чл.59, ал. 3 ЗБН. Посочено е, че употребяваният в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН израз „изпълнение на задължение“ не може да се тълкува разширително и да се възприеме като „събирателен израз, включващ и прихващането, което в общите облигационни разпоредби е визирано като „способ за погасяване на задължения“, наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължения. Аргументирано е, че обект на чл.3, ал.2 ЗБН са действия и сделки, извършени от банката, като участник в атакуваното правоотношение, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото действие. Затова съдът е приел, че чл.3, ал.2 ЗБН има предвид само предприети от самата банка действия. Посочено е, че в конкретния случай всички прихващания, които са предмет на исковата молба, са извършени от кредитори и длъжници на банката и без нейното участие, което е обусловило извод за неоснователност на исковата претенция по чл.3, ал.3, вр. ал.2 ЗБН. За да потвърди отхвърлителното първостепенно решение в частта, касаеща иска по чл.59, ал.3 ЗБН, съдът е заключил, че в конкретния случай към момента на придобиване на вземането ответникът не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съобразил е, че в настоящия случай вземанията на кредиторите „Българска индустриална и търговска корпорация'' АД, „Г и М Консулт" АД, „К Кепитал" АД и „Сафин" АД са били придобити от ответника на 03.11.2014г., като изявлението за прихващане е било отправено до банката на същата дата. Всички вземания срещу банката са били придобити от ответника преди датата на откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015г. и изявлението за прихващане е било отправено до банката преди тази дата. Искането за откриване на производство по несъстоятелност е било заявено след извършване на прихващанията с молба, подадена от Българската народна банка на 7.11.2014г., към която е приложено решение № 138 от 6.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка" АД. На същата дата отнемането на лиценза е вписано в търговския регистър с вписване № 20141107140740. Въз основа на фикцията в чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ съдът е приел, че ответникът е узнал за отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност на 7.11.2014г. - след датите на придобиването на въпросните вземания и на отправяне на изявленията за прихващане до банката, което изключва наличието на знание в хипотезата на презумпцията на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Същевременно, въззивният съд е приел, че при липса на установена в специалния закон презумпция за неплатежоспособност на банката, в нито един момент от периода, започващ от деня на поставяне на банката под специален надзор и завършващ в деня на вписването в търговския регистър на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, не може нито да се твърди, нито да се приеме за логично, че участниците в гражданския оборот са знаели, че е настъпила неплатежоспособност на банката. В този смисъл на широката публика общоизвестен е станал известен единствено факта, че банката изпитва финансови затруднения, възникнали по разгласените от средствата за масово осведомяване обективни и субективни причини, но не и че е в състояние на неплатежоспособност. Апелативният състав се позовава на разграничението, което законът прави между неплатежоспособност на банката, както е дефинирана в чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции, и опасност от неплатежоспособност в дефиницията на чл.115 от същия закон. Нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Закона за кредитните институции е установена презумпция за неплатежоспособност на банка, която да се прилага при откриване на производство по несъстоятелност на банка, като прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ е недопустимо. Смисълът, вложен в понятието „спиране на плащанията" в чл. 608, ал.2 ТЗ не се припокрива с този, вложен в същото понятие в разпоредбата на чл.116, ал.2 ЗКИ. В първия случай, спирането на плащането е обективно състояние, което е обусловено от обективна невъзможност за това - липсата на парични средства и краткотрайни бързо ликвидни активи, а във втория - то не се дължи на такава невъзможност, а възниква по силата на административен акт на централната банка като предпазна мярка, целяща запазването на активите на банката в периода, в който предстои да бъде взето решение дали спрямо нея ще бъдат приложени оздравителни мерки или ще бъдат предприети прекратителни процедури. Предвид липсата на преки или косвени доказателства за наличие на изискуемото от правната норма знание на кредитора за неплатежоспособността на банката, т.е при липса на субективната предпоставка по чл.59, ал.3 ЗБН, е прието, че предявеният на това основание иск е недоказан. За да потвърди отхвърлителното първостепенно решение в частта, касаеща иска по чл.26, ал.2, лр.3 -то ЗЗД, във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН, съдът е заключил, че изявленията за прихващане, отправени преди откриване на производство по несъстоятелност, са извън предметния обхват на специалната норма, което означава, че те са действителни и ангажират банката с правните последици на чл.104 ЗЗД, дори да са били извършени без нотариална заверка на подписа на кредитора, респ. на представляващия юридическото лице. Аргументирано е, че посочването на синдика, като единствения надлежен адресат, който може да приеме такова изявление, предпоставя наличието на открито производство по несъстоятелност срещу банката, каквото към момента на прихващането не е налице. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК синдиците на банката са посочили следните правни въпроси, за които твърдят, че са включени в предмета на спора и са обуславящи за решаващите изводи на съда, поради което са значими за изхода на делото: „І.1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, да се произнесе по всички направени възражения и изложени доводи на страните във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение?; Твърди се противоречие с: решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 03.06.2015г. на ВКС по т. д. № 1740/2014 г., I т. о., ТК; решение № 283 от 14.11.2014г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014г., IV г.о., ГК; решение № 166 от 15.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., ГК; ІІ.1.Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към събиране на вземания срещу банката, визирани в чл.З, ал.2 ЗБН, прихващането със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка?; ІІ.2/ Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към обезпечаване на вземания срещу банка, визирани в чл.З, ал.2 ЗБН, прихващане със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка?; ІІ3./ Изричната законовата регламентация на чл.59 ЗБН, даваща възможност прихващането да бъде обявено за недействително но отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, обосновава ли извода, че прихващането се изключва в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.З, ал.2 ЗБН?; ІІ.4/ Как следва да се тълкува използвания в разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН термин „неплатежоспособност", знанието за настъпването на която подлежи на установяване като елемент от фактическия състав на разпоредбата - дали в широк смисъл, като обективно състояние, възпрепятстващо изпълнение на изискуемите задължения на банката към вложителите й, и за установяването на което не се изисква правна преценка и обоснован финансово-икономически анализ, или се има предвид правната квалификация на фактите по чл.36, ал.2, т.1 и т.2 ЗКИ, давана от УС на БНБ при постановяване на решението за отнемане на издадения лиценз за извършване на банкова дейност и преценявана в евентуално съдебно производство при обжалването му по реда на чл.151 ЗКИ.; ІІ.5/ Следва ли да се приеме, че при постановяване на акт по реда на чл.115 ЗКИ (изм. с ДВ, бр. 27 от 2014г.) от УС на БНБ и прилагане на мерките по чл.116, ал.1 и ал.2 ЗКИ, е налице настъпила неплатежоспособност на банка по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН или такава по см. на посочената разпоредба е налице едва към деня на постановяване на решение за отнемане издадения лиценз за извършване на банкова дейност по реда на чл.36, ал.2, т.1 и т.2 ЗКИ?; ІІ.6/ Към кой момент е налице знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН за кредиторите / длъжниците, отправили изявления за прихващане на техни вземания/задължения?; ІІ.7/ След като значимо по отношение на приложението на нормата на чл.59, ал.З ЗБН е знанието за настъпилата неплатежоспособност, то какви са определените от закона критерии, които да установяват и доказват наличието на такова знание у прихващащия кредитор?; По въпроси в т.ІІ.4-II.7 се твърди, че е налице противоречие с: решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г., I т.о. на ВКС; определение № 147 от 6.03.2018 г. по т. д. № 2361/2017 г., II т. о. на ВКС, които противоречали на решение № 160/04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г. на II т.о. на ВКС; ІІ.8/ Приложими ли са формалните изисквания на чл.59, ал.2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, получени от нея, преди откриване производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл.13 ЗБН?; ІІ.9/ В приложното поле на нормата на чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода, след поставянето й под особен надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?; ІІ.10/ В приложното поле на нормата на чл.59, ал.1 и ал.2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода, след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.13 от ЗБН?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК (по всички въпроси без въпрос I.1) и на основанията по чл.280, ал.2, предл. 2-ро и 3-то ГПК (недопустимост и очевидна неправилност), като евентуалната недопустимост на решението се обосновава с неконституиране на банката като ответник по исковете. На първо място, въззивното решение не се явява евентуално недопустимо, поради неучастието на банката в несъстоятелност като ответник по делото. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019г. по тълк. д. № 1/ 2019г. на ОСТК на ВКС, в производството по предявени искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прехващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалонто й качество на ответник по иска. При даване на посоченото разрешение е изходено от спецификата на производството по несъстоятелност на банка, от неговите цели и принципи, и от това, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелност, поради което разрешението намира приложение и спрямо исковете по чл.3, ал.3, вр. ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.2 ЗБН. Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване по исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и чл.59, ал.2 ЗБН, предвид следното: Първият въпрос в изложението, който е процесуалноправен, е поставен във връзка с оплакването на синдиците на банката в несъстоятелност, че въззивната инстанция не е обсъдила довода им, че прихващането може да се разглежда като „действие по събиране на вземане срещу банката“, респективно като „сделка, насочена към обезпечаване на вземания срещу банката“. Въпреки, че апелативният съд действително не е изложил мотиви относно посочените оплаквания, въпросът не може да предпостави допускане на решението до касационен контрол, тъй като съдът е отрекъл проявлението на фактическия състав на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и с довода, че предмет на тази разпоредба са само действия или сделки, извършени от банката, като участник в атакуваното правоотношение, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуваното действие. Посочено е, че в конкретния случай всички прихващания, предмет на исковата молба, са извършени от кредитори и длъжници на банката без нейното участие, което е обусловило извода за неоснователност на претенцията по чл.3, ал.3, вр. ал.2 ЗБН. Следователно, обсъждането на посочените по-горе доводи на касаторите не би довело до промяна на изхода на спора, поради което въпрос № I.1 не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакувания акт до касация. Въпроси № II.1 - II.3 са за това, дали в приложното поле на разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН попадат и прихващанията, извършени от кредитор на банката. Разрешение на този въпрос е дадено в решение № 239/ 15.05.2018г. по т.д. № 986/ 2017г. на I т.о. на ВКС, според което прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Този извод е мотивиран с подробно изложени мотиви относно различията в уредбата, последиците на исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и невъзможността да се тълкуват разширително норми, уреждащи нищожност на действия или сделки. Изрично е посочено, че видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ. Доколкото, крайният извод на съда, че прихващането не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН, е в пълно съответствие с практиката на ВКС, споделяна от настоящия състав, и не е налице необходимост от промяната й, поради изменение на закона или на обществените отношения, не намират проявление сочените от синдиците допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Във въпроси № II.8 – II.10 под различни формулировки се задава въпроса, дали изискването за форма с нотариална заверка на подписите на прихващането е приложимо и за прихващания, направени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката и по-конкретно, дали обхваща периода от поставяне на банката под особен надзор, съответно от отнемането на лиценза й от БНБ до откриване на производството по несъстоятелност. Последната хипотеза, касаеща прихващане в период от отнемането на лиценза на банката до откриване спрямо нея на производство по несъстоятелност е неотносима за настоящия спор, тъй като прехващането е извършено преди отнемането на лиценза на банката, поради което спрямо въпрос № I.10, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси под № II.8 и № II.9 са свързани с доводите на касаторите, основаващи се на фигурата на временния синдик по чл.12а, въведена с ДВ бр.22/ 24.05.2015г., който може да се назначи като предварителна обезпечителна мярка по време на разглеждане от съда на молбата на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банка, и на правомощията на временния синдик да завежда отменителните искове, от което се извежда възможността да бъде адресат на волеизявлението за прихващане. С оглед на това, тези въпроси също са неотносими за изхода на конкретния спор, тъй като, от една страна, фигурата на временния синдик е въведена като правна възможност едва през май 2015г., след извършване на прихващането на 03.11.2014г, което прихващане предхожда и подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на банката от БНБ на 07.11.2014г., от който момент може да бъде назначаван временен синдик. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед горното, въззивното решение в частта относно исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59, ал.2 ЗБН не може да бъде допуснато до касация. От друга страна, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по иска по чл.59, ал.3 ЗБН, предвид следното: Въпроси № II.4-II.7, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат обобщени в един материалноправен въпрос: „Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?”, по отношение на който е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът е включен в предмета на спора по иска по чл.59, ал.3 ЗБН и е обусловил изхода му. Не е налице обаче поддържаното от синдиците противоречие в практиката на ВКС. На първо място, определенията по чл.288 ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2011г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не формират практика на ВКС. На второ място, няма противоречие в дадените разрешения в постановените по т.д. № 986/2017г. и т.д. № 1164/2017г. решения на ВКС. Касаторите цитират част от решението по т.д. № 986/2017г. на ВКС, в която се възпроизвежда възприетото от въззивната инстанция относно прихващане, което не е било предмет на касационното производство, поради което решението не може да обоснове проявлението на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Налице е второто посочено от жалбоподателите допълнително основание за касационно обжалване - по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Налице е неяснота относно действително вложения от законодателя смисъл, доколкото поставянето под специален надзор не е законодателно обусловено от състояние на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ, нито е уредено като елемент от производството по несъстоятелност на банка, а и чл.59, ал.3 ЗБН урежда като алтернативна предпоставка „знание за поискано откриване на производство по несъстоятелност“, което искане е предпоставено от отнемане на лиценза за банкова дейност. Необходимият анализ на съотношението между тези две алтернативни предпоставки и спецификите на състоянието на неплатежоспособност на банка предпоставят значимостта на отговора на формулирания въпрос по смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос: „Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?”. На основание чл.62, ал.2 ЗБН държавна такса по жалбата не се събира предварително.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 678 от 22.03.2019г. по в.т.д. № 608/2019 г. на Апелативен съд - София, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 789 от 08.04.2019г. по в.т д. № 608/2019г. на Апелативен съд – София, в частта относно исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59, ал.2 ЗБН. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 678 от 22.03.2019г. по в.т.д. № 608/2019 г. на Апелативен съд - София, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 789 от 08.04.2019г. по в.т д. № 608/2019г. на Апелативен съд – София, в частта относно иска по чл.59, ал.3 ЗБН. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.