12
9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50119
гр. София, 26.06.2023г. год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1656 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато въз основа на касационна жалба на ответника по делото Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" срещу решение № 383/13.04.2021 г. по в.гр.д. № 2926/2020г. на Апелативен съд – С. в частта, с която е уважен предявеният от Н. М. иск против сдружението за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на стойност още 30 000 лева, освен извънсъдебно платените му 100 000 лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017г., както и съдебни разноски.
Касаторът твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че е налице пропуск да се обсъдят част от доказателствата по делото и погрешен анализ на друга част от доказателствата в тяхната съвкупност, които са довели до необоснован акт на въззивната инстанция. Съставът е постановил решението си без да обсъди приетите в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства: писмо от майор Ю. П., зам.- командир по техническата част на Военно формирование 22980, протоколи за годишен профилактичен медицински преглед за 2017г. и 2018г. и експертно решение на годността за военна служба изх. № 2-48/04.01.2018г. В тази връзка се сочи, че от заявеното в писмото от майор Ю. П., е установено, че от приемането на Н. М. на военна служба от 01.01.2005г. до момента на предоставяне на справката - 21.08.2019г., той е заемал само длъжността „шофьор“, не е преназначаван на друга длъжност, която да изисква „по-лек режим", нито е освобождаван от длъжност, поради негодност. След претърпения инцидент през 2016г. пострадалият е бил насочен за освидетелстване пред Централна военномедицинска комисия, която се е произнесла с експертно решение № 12/03.01.2018г, че лицето е годно за военна служба и предвид претърпяната черепно-мозъчна травма следва да се освободи единствено от тежки физически натоварвания, психическо напрежение, физкултура за норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 месеца. От протоколите за годишни профилактични медицински прегледи и оценка на здравословното състояние № 57/21.11.2018г. и № 149/15.12.2017г. се установява в декларативната им част здравословното състояние на военнослужещия, в която Н. П. М. собственоръчно е попълнил и подписал, без закривявания в почерка, като е отбелязал с „не" всички посочени състояния, включително такива, които е заявил за налични пред вещите лица, изготвяли експертизи по настоящото дело, като например „безсъние", „нервни или психични разстройства", „често главоболие", „световъртеж, „прималяване", „очни оплаквания", „ушни оплаквания", „оплаквания при пътуване в превозно средство" и т.н. Касаторът поддържа и че съдът не е обсъдил в цялост и заключението на вещото лице - невролог, в което е констатирано, че в периода между двата прегледа, които е провел на пострадалия на 15.06.2017г. и на 25.03.2019г., ищецът не е предприел никакви действия по отношение на здравословното си състояние. Единствената причина вещото лице да приема причинно-следствена връзка между остатъчната неврологична симптоматика и процесния инцидент е, че липсват данни за друга, нетравматична причина за настъпилите увреждания, а за да се изготви пълноценно заключение в тази насока Н. М. следва да извърши ново МРТ изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед от психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника, каквито ищецът не е провел. Вместо това пострадалият е представил във втората инстанция амбулаторен лист, взет в предвид от тази инстанция и мотивирала я да присъди допълнително обезщетение над заплатеното от 100 000 лева, за извършен медицински преглед два часа преди съдебното заседание, който по същество не установява някакви увреждания, а само констатира субективни оплаквания на ищеца, като включително е посочено, че е необходимо да се извършат допълнителни изследвания. При изслушване на съдебномедицинската експертиза в откритото съдебно заседание на 04.04.2019г д-р М. многократно е подчертал, че получената от ПТП увреда на горно дясно малкомозъчно краче не може да доведе до тази богата неврологична симптоматика, която впоследствие се констатира при пострадалия. Претендират се разноските, направени пред всички инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Н. П. М., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Намира за неоснователни оплакванията на Сдружение „НББАЗ”, че съдът не е спазил изискването да не постанови решение въз основа на предположение или то да е необосновано, без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Счита, че решаващият състав не е допуснал твърдяното нарушение - да не обсъди приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, които според касатора разколебават заключението на СМЕ. Сочи, че е посещавал многократно болнични заведения, невролог, извършвал е контролни прегледи и е провеждал рехабилитация. В тази връзка в рамките на въззивното производство били представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи извършване на прегледи и изследвания по повод остатъчните неврологични симптоми и явления, вкл. тремор на ръката и нарушен усет в крака. Излага съображения, че съгласно заключението на приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебнопсихиатрична експертиза, същият е претърпял ретро- и антероградна амнезия - загуба на спомен за различен период преди и след загубата на съзнание вследствие получената ЧМТ. След идването му в съзнание, той е изпитал силен стрес при осъзнаването на случилото се и възможните последствие от травмата. Съгласно вещото лице, полученият от него дифузен психоорганичен синдром е възникнал веднага след травмата и впоследствие се е развивал, като са налице церебрастенни оплаквания, снижение на когнитивните процеси, депресивни симптоми и мисли за безперспективност след осъзнаване на получените увреждания и промяната в психичното му състояние. Този психоорганичен синдром бил налице и към настоящия момент, без да може да се направи точна прогноза за пълно оздравяване, както и че това състояние се дължи именно на претърпяната ЧМТ и последствията от нея след настъпилото ПТП. Счита, че съдът правилно е определил дължимия размер на застрахователно обезщетение, който отговаря на установените травматични увреждания, релевантната практика на съдилищата по сходни случаи, конкретните икономически условия, нивата на застрахователното покритие към момента на настъпване на произшествието, измененията в официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата, както и на ежегодното поскъпване на премията по застраховката „Гражданска отговорност”, вкл. и на цялостното поскъпване на живота. Претендира направените разноски.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е приел за безспорно настъпването на ПТП на територията на Република България и вината на водача на товарния автомобил И. - К. Сенкул, наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че Н. М. е получил в причинна връзка с ПТП установените пред СГС травми. Определил е за спорен въпроса за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като в тази връзка е посочил за спорно, дали развитата от ищеца неврологична симптоматика е в причинна връзка с ПТП. Също така е определил за спорно, дали се дължи законна лихва за забава и от кой момент.
Въз основа на заключението на СМЕ, изготвено от неврохирург, съдът е констатирал, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открита черепно-мозъчна травма, преценена във ВМА като „контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, порезна рана в лява слепоочна област па главата, мозъчна контузия“. В началото черепно-мозъчната травма е протекла е умерено изразена общомозъчна симптоматика - липса на спомен за случилото се преди,.в момента и след травмата, главоболие без гадене и повръщане, дезориентираност, без установена огнищна мозъчна симптоматика и синдром на менинго-радикуларно дразнене, при нормална КТ мозъчна находка. В следващите дни се разгръща богата неврологична симптоматика - пирамидна, екстрапирамидна, дискоординационна, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреда на череппомозъчни нерви и др. Вещото лице е заявило, че установената увреда в областта на дясно горно малкомозъчпо краче с нетипична образна характеристика, не може самостоятелно да обясни цялата тази симптоматика. Болестната картина като цяло е крайно атипична и нехарактерна за черепномозъчна травма - мозъчна контузия. Можело да се дължи на дифузна аксонална увреда, за която обаче липсват белези от образните изследвания. На този етап, при липса на друга травматична причина за настъпилите увреждания, е прието наличие на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените увреждания. И понастоящем у ищеца е налице тежка остатъчна неврологична симптоматика - централна увреда на 7-ми ЧМН вляво, долна левостранна монопареза, частична моторна афазия, фокуси на сигнално усилване без ясно отграничими контури в областта на дясно горно малкомозъчно краче, която затруднява трудовата и социалната дейност на ищеца, той е практически неработоспособен. Прогнозата за пълно възстановяване на остатъчната неврологична симптоматика, която се задържа без промяна повече от две години, е крайно песимистична. Според вещото лице, абсолютно належащо е ново МРТ изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед при психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника. Вещото лице е посочило, че в резултат на травматичните увреждания ищецът е претърпял интензивни болки към момента на увреждането, значителни по време на болничното лечение и продължаващи до момента. В съдебно заседание вещото лице - неврохирург е посочило, че неврологичната симптоматика на ищеца може да се дължи на дифузна аксионална увреда, където се засягат много структури на главния мозък. На скенер не се вижда, но на ЯМР изследване се виждат малки точковидни пръснати зони. Вещото лице е категорично, че това нещо се проявява при катастрофата и симптоматиката се развива след инцидента, но не може да обясни каква е причината за неврологичната симптоматика. Посочил, е че няма данни за заболявалия на ищеца преди инцидента. Пояснил е, че при ищеца има пирамидна симптоматика, екстрапирамидна симптоматика (двигателни нарушения, които засягат силата и обема на движенията), тремор, координационни нарушения, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреждане на черепно- мозъчни нерви. Няма жизнена мимика на лицето. Лицето му е масковидно. Има леко отпуснат ляв устен ъгъл. Има тремор при дясна ръка. Пише бавно и има ненормален почерк. При бързо писане то става „трагедия”. Кръгче рисува назъбено.
По делото е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от вещо лице - психиатър. Въз основа на него е установено, че ищецът не е преживял остра стресова реакция, тъй като при него са налице ретро и антероградна амнезия. Стресът при ищеца е възникнал след идването му в съзнание, след като е осъзнал случилото се и възможните последствия от него. При него се установява „дифузен психоорганичен синдром с психогенни наслойки“, което състояние се дължи на органични мозъчни увреждания. Той е възникнал след травмата и се характеризира с церебрастенни оплаквания, снижение на когнитивните процеси, придружени с депресивни симптоми и мисли за безперспективпост. Този синдром е наличен и към настоящия момент. Посочено е, че няма клинично развитие в емоционалното състояние на пострадалия след травмата и към настоящия момент. Може да се прави прогноза за подобряване на психичното му състояние при благоприятни фактори, но не може да се направи прогноза за пълното му възстановяване.
По делото е разпитана като свидетелка Г. Валентинови Й. - съпруга на ищеца, чийто показания въззивният състав е възприе като достоверни, логични и безпротиворечиви, включително като непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства. Същата е посочила, че когато видяла съпруга си в болница той бил неадекватен, говорел несвързано, твърдял, че е от К.. Бил в болницата в М., после във ВМА около 2 седмици. След като го изписали започнал да ходи на невролог, след това на рехабилитация в „Овча купел“. След катастрофата бил дезориентиран, имал силни болки в главата и в тялото. Оказало се, че има разкъсване на ретината и му направили операция. Леки подобрения се наблюдавали след шест месеца. В продължение на два месеца свидетелката го хранела, къпела и обличала. Не можел да пази равновесие. Винаги търсел да се хване за нещо. След тези шест месеца дезориентацията леко отшумяла, бъркал места, които е посещавал, но преди това въобще не ги разпознавал. Когато детето го пощипвало по левия крак и ръка, той казвал, че болката е невероятна. Не можел да пише с дясната ръка, треперел. Не можел и да се храни с дясната ръка, хранел се с лявата. След като го изписали от ВМА можел само леко да седи. Непрекъснато се оплаквал от силно главоболие. Искал да му пазят тишина вкъщи. Не можел правилно да казва изреченията, говорел откъслечно до втория месец. После почнал да говори с кратки изречения, без много обяснения. Преди катастрофата бил коренно различен и нямал такива оплаквания. Сега работел, но ходел на работа колкото да се чувства добре. Командирите му са го освободили от натоварване. По принцип бил шофьор, но сега не можел да шофира. Извършвал общи дейности - изхвърлял хартия, кошче.
В решението е обсъдено и Експертно решение на годността за военна служба от 03.01.2018г. за Н. П. М., според което същият е годен за военна служба, но следва да бъде освободен от тежки физически натоварвания, физическо натоварване, физкултура за норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 м. Посочено е, че е неподходящ за участие в мисии.
Пред въззивната инстанция е представен и амбулаторен лист от лекарски преглед на ищеца, направен на 01.04.2021г., от който е установено, че на тази дата при ищеца се установява лек тремор на дясна ръка, лека нестабилност при Р., леко нарушен усет в ляв крак. Изпратен е на рентген на шийни прешлени.
Апелативният състав въз основа на установените с писмени доказателства, свидетелски показания, СМЕ и СПЕ увреждания и последиците от тях и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП - 34 г. - възраст, която се характеризира с много динамичен начин на живот; обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е търпял силни болки след ПТП и значителни впоследствие, които продължават и досега; че около два месеца ищецът изцяло е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително хигиенни: че при него е развита обширна неврологична симптоматика, довела до невъзможност за стабилна походка, говорни и зрителни нарушения, тремор и нестабилност в дясната ръка, мисловни затруднения, които са с песимистична прогноза за възстановяване; че посочените последици са направили ищеца почти нетрудоспособен на съвсем млада възраст; че същият има депресивни настроения и чувство за безперспективност; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2016 г., е намерил, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 130 000 лева. Като е взел предвид, че НББАЗ вече е изплатило извънсъдебно на ищеца обезщетение от 100 000 лева, съдът е счел претенцията на ищеца за заплащане на още 30 000 лева за основателна.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
По обусловилия касационния контрол процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл.290 ГПК в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 190/07.02.2018г. по гр. д. № 180/2017г. на IV г. о. на ВКС и други. Съгласно посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
По основателността на касационната жалба:
Въззивният състав, в противоречие на цитираната по-горе практика на ВКС, не е взел предвид посочените от касатора в отговора му на въззивната жалба доводи във връзка с протоколите за годишни профилактични медицински прегледи и оценка на здравословното състояние № 57/21.11.2018г. и № 149/15.12.2017г., като не е обсъдил посочените доказателства, съответно не е извършил съвкупна преценка на всички доказателства, относими към проявлението и обема на търпените от ПТП неимуществените вреди, и е оставил без отговор възраженията на ответника по иска относно фактите, които се установяват въз основа на заключението на вещото лице – невролог.
В първоинстанционното производство са представени протоколи за годишни профилактични медицински прегледи и оценка на здравословното състояние на ищеца като военнослужещ № 149/15.12.2017г. и № 57/21.11.2018г. Раздели I и II от тези документи се попълват от военнослужещия. Настоящият състав констатира, че в първи раздел има саморъчно изписване от лицето на данните му – трите имена, пълния адрес, ЕГН и данни за личната карта, като възражението на касатора, че както изписването на думите, така и на цифрите от ищеца е гладко, без каквито и да е следи от тремор, е основателно. Вторият раздел съставлява въпросник – декларация относно посочени болести и нарушения, между които и „безсъние", „нервни или психични разстройства", „често главоболие", „световъртеж, „прималяване", „очни оплаквания", „ушни оплаквания", „оплаквания при пътуване в превозно средство", общо 40 на брой, на които въпроси ищецът е дал отрицателен отговор, вкл. и за наличие на „други заболявания или здравословни проблеми“, като вкл. е подписал съдържащата се в документите декларация, че дадените отговори на поставените въпроси са верни, ясни и точни, под страх от административно – наказателна отговорност по ЗОВС. Останалите части от протоколите – раздели III – IX се попълват от съответните медицински лица, като последният сигмент е оценка на здравословното състояние.
В медицинския формуляр от 15.12.2017г. в графа анамнеза е посочено –„няма оплаквания в момента; при снемане на общ физикален статус навсякъде е отбелязано – „в норма“, с изключение на статуса на нервната система, в която графа е изписано – „статус след вътрешночерепна травма - 07.10.2016г., мозъчна контузия“; а в последния раздел „Оценка на здравословното състояние“ е посочено - „Статус след вътрешночерепна травма, мозъчна контузия. За представяне пред ЦВМК за освидетелстване за годност за военна служба“.
С оглед дадената оценка в протокола от годишния профилактичен преглед в края на 2017г. е изготвено Експертно решение на годността за военна служба от 03.01.2018г. за Н. П. М., според което на същия е поставена диагноза - вътрешночерепна травма, мозъчно сътресение и хронично тензионно главоболие. Заключено е, че лицето е годно за военна служба, но следва да бъде освободен от тежки физически натоварвания, психическо напрежение, физкултура за норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 месеца. Посочено е, че е неподходящ за участие в мисии.
В протокола от годишния профилактичен преглед от 21.11.2018г. е отбелязано, че лицето заема длъжност шофьор с месторабота ВФ 22980, няма оплаквания в момента; при снемане на общ физикален статус, вкл. за нервна система е отбелязано, че е в норма; с отбелязване при оценка на здравословното състояние – „Състояние след вътрешно черепна травма и мозъчно сътресение /07.10.2016г./. Хронично тензионно главоболие“.
Основателно е оплакването на касатора, че решаващият състав при постановяване на решението си, освен двата протокола за годишните профилактични прегледи от 2017г. и 2018г., не е взел предвид и писмо изх. № 3-2019/21.08.2018г. на майор Ю. П., зам.- командир по техническата част на Военно формирование 22980, според което редник 3-ти клас М. е приет на военна служба от 01.01.2005г. на длъжност „шофьор“, от когато, вкл. и към момента на съставяне на писмото, заема тази длъжност.
Въззивната инстанция не е отчела и пълното съдържание на представения пред нея амбулаторен лист от 01.04.2021г., в който е записано, че има голяма вероятност посочената в него симптоматиката да е от прекаран исхимичен удар.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира за установено, че една година след ПТП от 07.10.2016г. при профилактичния преглед на 15.12.2017г., както и на този, проведен в края на следващата година /на 21.11.2018г./ ищецът изписва всичките си данни - словом и цифром, гладко, без каквито и да е следи от тремор, поради което следва да се приеме, че констатирания от СМЕ през 2019г. тремор на дясната ръка и през м.04.2021г. - на лявата ръка при прегледа, отразен в амбулаторния лист, не се установява при условията на пълно и главно доказване да са в причинно - следствена връзка с произшествието, а се дължат на друга причина, така както е и посочено при прегледа през м.04.2021г. – голяма вероятност от прекаран исхимичен инсулт. Следва да се има предвид, че според категоричното мнение на вещото лице по СМЕ, абсолютно належащо е било извършването на ново МРТ изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед при психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника, каквито изследвания лицето не е направило, с което е възпрепятствало установяване на причините за твърдяната от него симптоматика. При преценка на настоящия здравословен статус на пострадалия трябва да се отчете и факта, че същият през 2017г. и 2018г. продължава да заема длъжността „шофьор“ и то като военнослужещ, като само за 6 месеца – от 03.01.2018г. до 03.07.2018г. е освободен от физически натоварвания, вкл. физкултура за норматив и полеви занятия. Показателен е и фактът, че при профилактичния преглед от 21.11.2018г. лицето не само не е изпратено за ново заключение на ЦВМК, но е посочено, че нервната му система е в норма, въпреки отразяването на черепномозъчната травма в протокола, с констатация само за хронично тензионно главоболие. С оглед на изложените факти, ВКС приема, че здравословното състояние на лицето към 21.11.2018г. позволява същото не само да изпълнява заеманата от него длъжност шофьор, но да е годно за военна служба, вкл. за физически натоварвания, изискуеми за военнослужещите, поради което не следва да се кредитират дадените от съпругата на ищеца показания в противната насока /че пострадалият не шофира/, с оглед нейната заинтересованост от изхода на спора по см. на чл.172 ГПК и несъответствието на показанията й със заключенията на медицинските лица, изготвили протоколите за профилактичните прегледи в следващите две години след инцидента.
По отношение на останалите установени от апелативния съд факти, от значение за приложението на чл.52 ЗЗД, няма наведени оплаквания, поради което те следва да бъдат съобразени, така както са приети от него.
Видно от изложеното, допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения, посочени по-горе, са довели до нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, тъй като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са взети предвид част от приетите по делото доказателства и установените от тях обстоятелства, от значение за определяне на действителния обем и проявление на болките и страданията на пострадалия. С оглед на това, решението в обжалваната част е постановено и в несъответствие със задължителната практика на ВС - ПП № 4/68г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според които при определяне на неимуществените вреди и техния размер следва да се вземат под внимание всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят тези вреди, вкл. икономическите условия в страната към момента на увреждането /за които лимитите на застраховане са само индиция/. При съобразяване на тези обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева, като доколко този размер е извънсъдебно платен от касатора, искът по чл.511 КЗ е неоснователен за предявения и присъден размер от 30 000 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, ведно с присъдената лихва и разноски в полза на ищеца, както и за присъдените адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАд. и държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК, като в полза на касатора се присъдят разноски за трите инстанции в размер общо на 6 525,60 лева /2460 лева – за първата инстанция; 1716 лева - за въззивното производство и 2349 лева - за касационното производство/.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 383/13.04.2021 г. по в.гр.д. № 2926/2020г. на Апелативен съд – С. в частта, с която, след частична отмяна на решение по гр. д. № 5551/2018г. на Софийски градски съд, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е осъдено да заплати на основание чл. 511 КЗ на Н. П. М., ЕГН [ЕГН], сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 07.10.2016г., освен извънсъдебно платените му 100 000 лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017г., както и съдебни разноски в размер на 2956 лева за първата инстанция; вкл. в частта, в която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. С. С. Ч. в размер на 1716 лева и държавна такса по сметката на Софийски апелативен съд в размер 600 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. М., ЕГН [ЕГН], срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 511 КЗ за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 07.10.2016г. /частичен иск от общо 150 000 лева/, освен извънсъдебно платените му 100 000 лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017г.
ОСЪЖДА Н. П. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" ЕИК[ЕИК], направените за трите инстанции разноски в размер общо на 6 525,60 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|