Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 11.07.2022 г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря Силвиана Шишкова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. дело № 859 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, гр. София, срещу решение № 12460/08.12.2020г. по гр.д.№ 2014/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1699/04.03.2020г. по гр.д. № 2944/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Н. Д. В., гр.София, иск по чл.79, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 62 617 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за банков консултант от 30.08.2010г., както и на евентуалния иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 62 617 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно с оглед на допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд. Моли решението да се отмени и се уважи претенцията на заявеното основание по чл.79, ал.1 ЗЗД, евентуално по чл.45 ЗЗД, а с оглед на събраните по делото доказателства съдът може да намали обезщетението. Претендира разноските по делото. Ответницата оспорва иска, като заявява, че въззивният съд е обсъдил всички възражения и доводи на страните и решението е обосновано и правилно. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 30.08.2010г. ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е сключил с ответницата Н. Д. В. договор за банков консултант, по силата на който ответницата е поела задължение да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договори за продукти и услуги, предлагани от банката; договорът е прекратен на 01.04.2016г.; по силата на Правила за организация на продажбите /предлагането/ чрез агентска мрежа агентът е длъжен да се среща лично с клиента, да го консултира и да го снабдява с документацията, необходима за дадена сделка, да изисква от клиента да полага подписа си лично пред него, което се удостоверява с подпис от самия агент върху формуляра за оценка на кредитоискателя, да уведоми клиента относно задължението му да се яви лично в банката за среща с представител, както и за подписване на договор. Приел е за установено още, че Н. Д. В. е внесла в офис на банката в [населено място],[жк]искане за отпускане на кредит и кредитна карта от 15.03.2016г. от името на К. Джимова; на 22.03.2016г. договорът е подписан, преведен е кредит в размер на 28 882 лв. и е издадена кредитна карта с лимит до 1 000 лв.; в същия ден е нареден превод от 25 000 лв. с получател В. В. П., а от кредитната карта са изтеглени общо 980 лв., като с дължимите такси салдото по нея е достигнало 1007,70 лв.; Н. Д. В. е внесла за одобрение в същия офис и друго искане за отпускане на кредит и кредитна карта от 22.03.2016г. от името на П. Г.; на 29.03.2016г. е сключен договор за кредит за сумата от 41 800 лв., като по нареждане от 29.03.2016 г. на 30.03.2016г. от банковата сметка на П. Г. са преведени 36 600 лв. отново с получател В. П.. При тези факти апелативният съд е приел, че по главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД не е установено по пътя на пълно и главно доказване ответницата в качеството й на банков консултант да е нарушила договорното си задължение за личен и пряк контакт с възможните клиенти на банката. В тази връзка е взел предвид установеното от вещото лице по съдебно – графологичната експертиза, че исканията за отпускане на кредит, подадени от името на К. Джимова и П. Г., не са подписани от тези лица, както и липсата на доказателства, установяващи кои действително са лицата, поставили подписи на исканията. Изтъкнал е, че за банковия консултант е налице задължение да изиска документ за самоличност, но може да извърши само визуална проверка на явилото се лице, като в задълженията и възможностите му не е включено извършването на пълна идентификация между посоченото в документа лице и приносителя му. Посочил е още, че само въз основа на предположения не може да се възприеме за доказано, че банковият консултант е изготвил сам или със съдействие на трети неустановени лица исканията за отпускане на кредити, както и че не представлява косвено доказателство обстоятелството, че скоро след развитието на процесните отношения Н. В. е преустановила договорната връзка с банката. Въззивният съд е изложил съображения, че дори и да се приеме за доказано, че ответницата е приела попълнени документи, без да се среща с клиентите, или че е използвала вече налични в банката документи /копия на лични карти/ на стари клиенти и така е съставила искания за отпускане на кредити, не е налице пряка причинна връзка между нейното поведение и настъпилата вреда за банката, състояща се в усвояване на парични средства, които не са върнати. Според съда неблагоприятните за банката материални последици са настъпили едва след сключване на договорите за кредит и превеждането на сумите по тях, и по – конкретно след нареждане от неустановеното лице, с което сумите са преведени на В. В. П.. Решаващият състав е приел, че от ответницата не може да се претендират вреди за това, че служители на банката са извършили банкова операция, в която тя не е участвала и за осъществяването на която не са от значение извършените от нея подготвителни действия по намиране на клиенти и презентиране на продукти. Отбелязал е, че банковите служители са лицата, които е следвало да извършват своя независима проверка на личността на клиента, в това число на документите му за самоличност, и за платежоспособността му, дали отговаря на условията за дадения продукт. По отношение на евентуалния иск по чл.45 ЗЗД въззивният съд е констатирал, че същият е основан на твърдение на банката, че ответницата е осъществила деликтно поведение, съставляващо подвеждане на банковите служители за установен личен контакт с бъдещите клиенти и подписване именно от тези лица на депозираните в банката книжа. С оглед на тази констатация е приел, че искът е неоснователен поради наличието на ангажирана договорна отговорност за същите вреди, претърпени от същото поведение на ответницата. В допълнение е посочил, че ако в твърдението на банката е включено допълнително позоваване на обективирано противоправно поведение, имащо белези на извършена измама, искът ще бъде разгледан, но за да е основателен следва да се установи наличие на противоправно поведение, пряка последица от което е настъпилата за ищеца вреда. В тази връзка е посочил липсата на събрани преки или множество косвени доказателства, установяващи, че ответницата е извършила измамливи действия, с които като е използвала документи, на които е придала значение, че изхождат от определени лица, е въвела в заблуждение служители на банката и ги е мотивирала да сключват договори, да разпоредят преводи на средства по сметка на кредитоискателите и да одобрят средствата да бъдат преведени на трето лице. С определение № 125/15.03.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк.д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк.д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. В касационната жалба като нарушение на процесуалните правила по чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК е въведена липсата на обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, пренебрегването на установените факти в противоречие с правилата на опита и логиката и липсата на мотиви по всички относими доводи и оплаквания на ищеца във въззивната жалба, което обусловило формирания необоснован извод, че ответницата по иска не е нарушила възложените й от банката задължения. Според касатора са установени няколко факта: при посредничеството си за одобрение на двата кредита и при усвояване на сумите по тях ответницата съзнателно е нарушила Правилата за работа на банковите консултанти, тъй като нито един от представените от В. документи на привлечените потенциални клиенти не е подписан от К. Джимова и П. Г., с което в банката са внесени неистински документи за отпускане и разпореждане със средствата по кредита, а по силата на Правилата тя носи отговорност за идентификация на клиентите чрез подпис на внесените документи, подписани от клиентите лично пред консултанта; клиентите не са се срещали с ответницата и са удостоверили това в заявление от 25.08.2016г., а ответницата собственоръчно е декларирала в представените на банката отчети, че тя е привлякла клиентите и внесла документите за одобрение в офис на банката; в наличните кредитни досиета на клиентите няма положен подпис върху копието на личните им карти от ответницата, което е било нейно задължение за удостоверяване на самоличността им; ответницата е представила в офис на банката и подписани от потенциалните кредитополучатели платежни нареждания за разпореждане с усвоените суми в полза на В. П., с което не е изпълнила задължението си да уведоми клиента да се яви в офис на банката, а при съмнение за неистинност на документите да уведоми банката; липсвала логична причина документите на К. Джимова да са внесени в офис в [населено място], тъй като тя има постоянен адрес в [населено място], което не съответствало на правилата. Касаторът се позовава на неправилност на изводите на въззивния съд, че не е доказана вреда за банката в резултат на действията на ответницата, тъй като въззивният съд е следвало да обсъди тези действия, които са съществен фактор за настъпване на вредата, независимо дали и банковите служители са допринесли за увреждането. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеното основание за отмяна на въззивното решение е налице. Решаващият състав правилно е приел въз основа на неоспореното заключение на графическата експертиза, че подписите на документите, издадени от К. Джимова и П. Г., не са положени от тези лица. По делото не са събрани доказателства кои са лицата, които са подписали документите, както и дали други лица са се явили пред ответницата Н. В. с оглед на нейното твърдение, че се е срещнала лично с клиентите и те са се подписали пред нея. При така установените факти въззивният съд, от една страна, е разсъждавал, че няма основание да се счете, че пред ответницата „действително не са се явили лица, приносители на посочените документи, легитимиращи се с тях“, а от друга, е изложил съображения, че банковият консултант може да извърши само визуална проверка на явилото се с документа за самоличност лице, но не и пълната му идентификация. По същество приетата от въззивния съд невъзможност за идентификация на явилите се пред консултанта лица обосновала евентуални изводи в посочения смисъл, но такива не са формирани, както и правилно съдът не е възприел въведеното хипотетичното предположение, че банковият консултант е изготвил сам или със съдействието на други лица посочените документи. От обстоятелството, че документите не са подписани от Джимова и Г., не следва извод, че други лица са се представили за тях с техните документи и са се подписали пред В., която да не е в състояние да направи пълна идентификация на лицата. Твърдението в този смисъл представлява защитна позиция на ответницата, че тя е била заблудена, подведена или измамена (изцяло в житейския смисъл на тези понятия), но същото не се подкрепя от други ангажирани по спора доказателства. Въззивният съд е посочил в мотивите, че В. е внесла документите в банката, който факт не се оспорва и се установява от 2 броя отчети на мобилен банков консултант Н. В. за периода от 14.03.2016г. до 18.03.2016г. и за периода от 21.03.2016г. до 25.03.2016г. В тези отчети са описани внесени документи за Джимова на 15.03.2016г. и за Г. на 23.03.2016г. Във формулярите за отчет съществува графа „Контакт с клиента“, която е попълнена със съкращения „препор.“ срещу Джимова и Г., за разлика от другите клиенти: „съществ.“ и „личен“. В инстанциите по същество не е обяснено значението на тези отбелязвания и въззивният съд не ги е обсъждал, а това са единствените документи с подпис на В.. В кредитните досиета се съдържат копия от личните карти на Джимова и Г., като върху тях не е направена заверка за вярност с оригинала от В.. Не са представени формуляри за оценка на кредитоспособността на Джимова и Г., подписани от В., каквито има в приложените досиета на други клиенти, като например на Д. Т., подписан от консултант Т. Г.. Двамата разпитани свидетели Б. и Д. обясняват различен ред на работа на банковия консултант: Б., теглил кредит през 2013г. – предоставяне на формуляри от консултанта и след това подписване на договор в банката, а Д., теглила кредит през 2016г. – попълване на документите, включително договора пред В., проверка на личната й карта и сравняване на данните и след това само получаване на средствата по кредита от офис на банката. В исканията за кредит на Джимова и Г. са посочени телефонни номера за контакт, различни от съобщените от тях при разпита им като свидетели. При така ангажираните от страните доказателства, които не са коментирани от решаващия състав на Софийски апелативен съд, изводът, който се налага е, че документите са предоставяни на клиентите от В., а в някои случаи - и самия договор за кредит, без клиентите да посещават офис на банката преди отпускане на средствата. Съществуването на такава практика се потвърждава от В., включително и в производството пред ВКС. След като искането за отпускане на кредит и договорът за кредит са подписани от едни и същи лица за кредитополучатели и те не са посочените Джимова и Г., то независимо от това кои са лицата, които са ги подписали, от значение за спора е обстоятелството, че процесните документи са представени от В. в офис на банката. Въз основа на тези документи ответницата е отчела дейност по привличане на клиенти и са усвоени парични средства по сключените договори за кредит. Действията на ответницата следва да се съпоставят с поетите от нея задължения по договора за банков консултинг и представляващите приложение към него Правила за организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа. Ответницата В. е нарушила т.66 от правилата, задължаваща агента да изисква необходимите документи в оригинал, а клиентът да положи подписа си лично пред него, което се удостоверява с личния подпис на агента, с оглед на доказаната липса именно на удостоверяване полагането на подписите на клиентите по начина, по който консултантът е задължен – във формуляра за оценка на кредитоспособността. Нарушени са правилата по т. 62 и т.68 за лична среща и за уведомяване на клиентите да се явят в офис на банката за сключване на договор, тъй като дори и други лица да са контактували с В., тя им е предоставила за подписване и договор за кредит. В случай, че договорите не са били подписани, служителите на банката е следвало да се свържат с кредитополучателите, посочени в искането, за сключване на договора и отпускане на средствата. Правилото на т.68 гарантира именно сключването на договор между кредитополучателите и банката, като задълженията на банковия консултант са свързани изцяло с посредничество, а не с техническо обслужване за улеснение на клиентите. За гарантиране изпълнението на тези задължения е разписано правилото по т.122, според което основание за прекратяване на договора е грубо нарушение на правилата от агента, за каквото изрично е определено липсата на лична среща на агента с клиента. Следва да се отбележи, че при сключването на процесните договори, подписани от кредитополучателите без посещение в офис на банката и при неточно изпълнение на задълженията на консултанта, банковите служители, които са обработвали документите, подписали договора и извършили операциите по предоставяне на средствата, съответно разпореждането с тях в полза на трето лице, също са допуснати нарушение на правилата. От задълженията на банковия консултант следва, че той представя в банката само искането за отпускане на кредит и други документи към него, но не и подписан от клиента договор и платежни документи за разпореждане със средствата по кредита. Администрирането на продажбите, осъществени със съдействието на агента, се извършва от отговорните служители в банката – т.21, като банката си е запазила правото да отказва сключването на сделки с клиенти, предложени от агент по своя преценка – т.20. Следователно при нередовни документи или неизпълнени задължения на консултанта банката е можела да изисква допълнително документи, както и личното явяване на клиента за сключване на договора. Създадената практика на банката - да отпуска кредити при подписани договори извън банков офис и без лично явяване на кредитополучателите, а само въз основа на депозирани от банков консултант документи, е способствала за сключване на процесните договори, както и за предоставяне на сумите по кредитите. Независимо от това установената от банкови служители практика в нарушение на Правилата за организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа, не освобождава консултанта от изпълнение на задълженията му по договора за банков консултинг. Касаторът се позовава и на нарушение на материалния закон с оглед приетата от въззивния съд липса на пряка причинна връзка между действията на консултанта и настъпилите за банката вреди, изразяващи се усвояване на парични средства, които не са върнати. Излага съображения, че в случая е налице комплексен каузален фактор, като поведението на ответницата е създало условия за увреждане и съответно въззивният съд е следвало да съпостави въздействието на нарушенията на консултанта с тези на банковите служители, като приложи разпоредбата на чл.83 ЗЗД или съответно чл.51, ал.2 ЗЗД. Възражение, че вредата не е настъпила само в резултат на действията на ответницата, е заявено като евентуално и е поддържано в инстанциите по същество, включително с искане на касатора във въззивното производство съдът да се произнесе по него чрез отчитане на компенсацията на вини, ако прецени, че следва да се ангажира договорната отговорност, съответно да намали обезщетението, ако приеме, че е налице непозволено увреждане. По това възражение, съответно довод във въззивната жалба, съставът на Софийски апелативен съд не се е произнесъл, поради което на основание чл.293, ал.3 ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да проследи поредицата от действия на банковия консултант и служителите на банката, за да прецени значението им за настъпване на вредата, включително като изследва изпълнението на задълженията по договора за банков консултинг и задълженията на банковите служители, като може да събере и доказателства за тези обстоятелства. След обсъждане на доказателствата и произнасяне по възражението, въззивният съд следва да се произнесе дали вредата за банката е настъпила в резултат и на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът, и да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, или вредите са могли да бъдат избегнати от кредитора, ако е положена грижата на добрия стопанин, и да приеме, че длъжникът не дължи обезщетение. На основание чл.294, ал.2 ГПК апелативният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 12460/08.12.2020г., постановено по гр.д.№ 2014/2020г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.