Р Е Ш Е Н И Е № 254 София, 20.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1413/2012 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 801 от 25.06.2013г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на ТП на НОИ [населено място], на въззивно решение №1355 от 11.07.2012год. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 1166/2012год., с което е потвърдено решение №835 от 29.02.2012г. по гр. дело № 11619/2011г. на Пловдивски РС. С първоинстанционното решение на РС Пловдив е признато за установено в отношенията между Г. Р. Д. от [населено място] и Национален осигурителен институт, Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], че Г. Р. Д. е работил на длъжност "техник племенно дело", в АПК "Т." – П., в периода от 01.12.1970г. до 16.01.1975г. включително, а именно - 4 години, 1 месец и 15 дни, при пълно работно време, на 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение 110 лева. Със същото решение Национален осигурителен институт, Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], представлявано от Директора Р. И. Д., е осъдено да заплати на Г. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. О. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В отговора си по касационната жалба Г. Р. Д. взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 801 от 25.06.2013г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса “допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд” като е прието, че същият е относим към преценката за допустимост на съдебния акт. Касационното обжалване е допуснато и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуално-правен въпрос “приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР”. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: В обжалваното решение е прието,че предявеният иск е с правно основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР за установяване, че трудовият стаж на Г. Р. Д. , който е работил на длъжност "техник племенно дело", в АПК "Т." – П., в периода от 01.12.1970г. до 16.01.1975г. включително, при пълно работно време, на 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение 110 лева, е - 4 години, 1 месец и 15 дни. Приел е , че искът е допустим с оглед представеното удостоверение по чл.5 ал.2 ЗУТОССР, а с оглед събраните доказателства – основателен. Счел е, че с оглед изричните норми на ЗУТОССР е недопустимо по съдебен ред да се установяват размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, както и категорията труд, но че всички останали обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение подлежат на установяване, в това число и заеманата длъжност. Приел е първоинстанционното решение за правилно и в частта на присъдените в тежест на ответника по иска разноски, като е счел за приложимо правилото на чл.78 ал.1 ГПК. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: В касационната си жалба касаторът поддържа становище за недопустимост на решението в частта на установяване характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд. Този довод е необоснован. В настоящия случай заявената претенция е по чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР / закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ - искането е да се признае за установено в отношенията с ответника, че времето на положения трудов стаж на заеманата при ответника длъжност за исковия период от време е четири години един месец и петнадесет дни. Съгласно цитирания законов текст установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. В този смисъл е и изискването, предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗУТОССР, в исковата молба да се посочи времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда. В случая не са предявявани и съдът не се е произнасял по самостоятелно заявени претенции за установяване размер на трудово възнаграждение или за установяване категорията труд, полаган от ищеца. Доколкото съдът е приел за установени длъжността, която е била заемана от последния, продължителността на работния ден и начина на заплащане на установеното трудово възнаграждение в посочения размер от 110лв., то последните са разглеждани като индивидуализиращи белези на конкретното трудово правоотношение, във връзка с което се установява продължителността на трудовия стаж. В тази връзка не може да се обоснове извод, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил нормите на чл.1 ал.3 и ал.4 от ЗУТОССР. Законът за установяване на трудов стаж по съдебен ред изрично сочи, че предявяването на искове за установяване на трудов стаж е допустимо. Нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗУТОССР, изрично повелява, че в исковата молба следва да се посочи времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда. Последните са елементи на самото трудово правоотношение и е невъзможно установяване на продължителността на трудовия стаж без изричното им посочване. Следва да се има предвид, че и в практиката на ВКС, свързана с приложението на Указ № 527/1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред по идентични въпроси, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - от 10.01.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 259/2010 г., III г. о., ГК, и от 03.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 470/2009 г., III г. о., ГК, се приема, че установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. Уредбата на ЗУТОССР е аналогична на тази, дадена с отменения Указ № 527/1961 г. В тази връзка и в т.12 на Постановление № 8 от 26.VI.1963 г., Пленум на ВС, изрично е посочено, че по делата за установяване на трудов стаж е необходимо да се събират доказателства относно работодателя, относно начина на заплащането на труда и периодите от време на работата и характера на работата. В обобщение липсват основания за обосноваване на извод за недопустимост на обжалваното въззивно решение. В тази връзка оплакването на касатора е необосновано и неоснователно. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира следното: НОИ като държавен орган, който по силата на чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност. Освен това в случая предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. По тази причина не се прилагат общите правила за отговорността за разноските като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение въззивното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно с изключение на частта, с която Национален осигурителен институт, Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], представлявано от Директора Р. И. Д., е осъдено да заплати на Г. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. О. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение. Съображенията за това са следните: При условията на новата процесуална уредба на касационното обжалване в правомощията на касационния съд е да се произнася служебно по валидността на решението, а относно допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата / чл.290 ал.2 ГПК/. Новата съдебна практика разшири обхвата на служебното начало и относно отстраняване на неправилността, дължаща се на нарушаването на императивни материалноправни норми, дори когато нарушението на последните не е въведено като основание в жалбата. В случая касаторът е поддържал оплакване за недопустимост на решението, както и за неговата неправилност и необоснованост, без да обоснове последните. Конкретни съображения за неправилност и необоснованост са изложени единствено досежно частта от решението, свързана с възлагането на разноските в производството. Предвид изложеното по –горе, в това число и предвид изложеното във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доводът за недопустимост на произнасянето не може да бъде споделен. Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че положеният от ищеца трудов стаж при посочените параметри на конкретното трудово правоотношение е в заявения при предявяване на иска размер или 4 години, 1 месец и 15 дни. В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на доказателствата. С оглед изложеното, обжалваното решение досежно частта по същество на спора следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Неправилно е решението единствено в частта, с която Национален осигурителен институт, Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], представлявано от Директора Р. И. Д., е осъдено да заплати на Г. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. О. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение. Този извод се обосновава с оглед дадения по-горе в решението отговор по въпроса “приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР”. Съобразно дадения отговор се обосновава извод, че решението в тази му част следва да се отмени като неправилно, като сторените в производството разноски се понесат от страните така, както са направени при водене на делото. Съобразно изхода и разноски за настоящата инстанция за страните не се следват. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ като неправилно въззивно решение №1355 от 11.07.2012год. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 1166/2012год. в частта, с която Национален осигурителен институт, Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], представлявано от Директора Р. И. Д., е осъдено да заплати на Г. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. О. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1355 от 11.07.2012год. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 1166/2012год., в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: