Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр.София, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1845 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 459 от 10.04.2020 г. по в. гр. дело № 216/2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 5590 от 10.12.2019 г. по гр. дело № 10264 /2019 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че Х. И. Т. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 912,59 лв., представляваща корекция на потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място] , [улица], № , с клиентски № 1100187866, абонатен № 0200601064, за периода: 26.06.2017 г. – 25. 06. 2018 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Х. И. Т. я оспорва и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 6 912,59 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 778 от 12.11.2020 г.по два въпроса. Първият е длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Вторият въпрос е дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително. По първия въпрос е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О., № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О., № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О. на ВКС и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.
Формираната практика на ВКС по втория въпрос се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Х. Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 912,59 лв., представляваща корекция на потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в размер на 37 255 кв.ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1135 от 14.06.2019г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса при тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/ като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 037255,169 кв.ч. Ищецът е уведомен, че заради това е извършено преизчисление на количеството потребена енергия.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е взела предвид констативния протокол от метрологична експертиза № 1135/14.06.2019 г. на Български институт по метрология, според който електромерът е технически изправен. Налице са обаче данни за неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 37255 кв.ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
Варненският районен съд се е позовал на отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ, уреждащи коригирането на сметките в случай на неточно отчитане на потребената електроенергия. Поставил е под съмнение изводите на експертизата по съображения за неустановеност кога и от кого е извършена манипулацията върху електромера и некомпетентност на вещото лице, поради което е уважил предявения иск.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. След анализ на действащата към процесния период /26.06.2017 г. – 25.06.2018 г./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., съдът е заключил, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ. Тази разпоредба определя реда, по който се извършват проверките на средството за търговско измерване, а липсващата нормативна уредба не може да бъде замествана по аналогия с правни норми от други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специален закон. По тези съображения Варненският окръжен съд е счел, че правото на ответника да начисли исковата сума следва да бъде изцяло отречено. Освен това въззивният съд е приел, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове, тъй като потребителят няма как да бъде информиран за консумираната от него енергия и за цената, която дължи, което е в противоречие с 42, 46, 50, 51 , 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Приложение № 1 към Директивата, съгласно която на потребителите следва да се даде ясна информация относно действителното потребление на електроенергията.
Въззивният съд не е изложил мотиви по довода на дружеството, че ако не са приложими правилата на ПИКЕЕ, следва да се съобрази общото правило на чл.183 от ЗЗД. По този начин въззивният съд е допуснал процесуално нарушение по съображенията, изложени в отговора на първия въпрос. Това нарушение е съществено, тъй като е довело до неправилно решение поради нарушение на материалния закон, както е посочено в отговора на втория въпрос. По съществото на спора следва да бъде анализирана приетата по делото техническа експертиза. Страните не са оспорили компетентността на вещото лице и неговите изводи, поради което съдът е длъжен да се съобрази с изводите в тази експертиза. Вещото лице е констатирало, че е осъществена външна намеса в софтуера на електромера, състояща се в софтуерно претарифиране по отделните регистри, като въздействието е извършено през инфрачервения порт на електромера. Резултатът е, че вместо преминалата енергия да се отчита в две тарифи/дневна и нощна/, както предвидено в техническите характеристики на електромера, тази енергия се отчита в невизуализиран регистър, който не може да бъде взет предвид от инкасатора при редовна проверка. Натрупаното количество енергия в невизуализирания регистър е в размер на 37255 кв.ч. и на стойност 6 912,59 лв. Доводът на въззивния съд, че заплащането на тази сума противоречи на разпоредби на правото на ЕС е напълно несъстоятелен. В случая не се касае за извършени от електроразпределителното дружество нарушения, каквито не се твърдят и не се доказват, нито до измерване на потребената електроенергия в скрит регистър. Извършено е вмешателство върху средството за търговско измерване, чиито последици следва да бъдат справедливо коригирани в съответствие с правилата на договора за продажба.
Обстоятелството, за което ответното дружество носи тежестта на доказване, но не е установило, е, че вмешателството/тоест-началото на погрешното отчитане/ е станало в началото на периода, за който претендира заплащане на коригираната цена/26.06.2017 г. до 25.06.2018 г./. Това обаче не означава, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период, тъй като такава разлика безспорно съществува и съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК. Отправна точка в случая е датата на монтаж на електромера, която според протокол № 1032571 е 11.09.2015 г./стр.39 по описа на Варненския районен съд/. Съгласно указанията в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд трябва служебно да назначи допълнителна техническа експертиза, която да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период от 26.06.2017 г. до 25.06.2018 г. Вещото лице следва да съобрази, че въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата на монтажа /11.09.2015 г./, да приеме, че общата неотчетена електроенергия в размер на 37255 кв.ч. е изразходвана за целия период от 11.09.2015 г. до проверката на 25.06.2018 г. и да приложи фиксираните цени на електроенергията за този период.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който с помощта на допълнително заключение да определи размера на дължимата от ищеца сума за исковия период.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 459 от 10.04.2020 г. по в. гр. дело № 216/2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|