1
Р Е Ш Е Н И Е №75
гр. София, 28 април 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 203/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия И. Л. С. и неговия защитник адв. Петров срещу решение № 187 от 11.01.2016г. на Бургаски апелативен съд, постановено по внохд № 235/2015г. по описа на същия съд.
В саморъчната касационна жалба на подсъдимия С. и допълнението към нея са изложени твърдения, че присъдата е постановена единствено при наличието на косвени доказателства, при липса на такива за наличието на пряк умисъл, както и при непълнота на доказателствата относно действителния автор на престъплението. Паралелно с това събраните доказателствени материали съдържали съществени противоречия и не спомагали за установяване на истината в процеса. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или на въззивния съд. Сочи се също, че наказанието е завишено и не е съобразено със семейното положение на подсъдимия и се иска намаляване размера му.
С касационната жалба на адв. Петров, защитник на подсъдимия С. се ангажират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК. Посочва се деянието не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Не било отчетено обстоятелството, че подсъдимият е оказал съдействие на митническите органи, като соченото обстоятелство следвало да се интерпретира в полза на защитната му позиция, че не е знаел нито за превозването на наркотичното вещество, нито за неговия вид и количество. Оспорва се квалификацията на деянието по чл. 242, ал. 4 НК и се иска преквалифицирането му по по-леко наказуем състав на соченото престъпление. Твърди се също и че наложеното наказание е несправедливо и се иска намаляването му.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. и защитника му поддържат жалбите и отправените с тях искания.
Представителят на ВКП пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:
С атакуваното решение на БАС е потвърдена изцяло присъда № 170/20.08.2015г. по нохд № 669/2015г. на Окръжен съд - гр. Бургас. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият И. Л. С. е признат за виновен в това, че на 26.09. 2014г. на ГКПП „ М. Т.”, на трасе за обработка на изходящи автомобили от Република България към Република Турция, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на страната с лек автомобил („М. с рег. [рег.номер на МПС] ) високорисково наркотично вещество - 3,4 метилендиоксиметамфетамин (M., екстази) с тегло 47 443, 400 грама на стойност 1 186 085 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл. 242, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 58, б.”а” във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 10 (десет) години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 (сто хиляди) лева. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 26.09.2014г. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства, като на осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски в размер на 1 027, 61 лева.
Жалбите на подсъдимия и защитника му са допустими - подадени от процесуално легитимирани страни и в законоустановения срок.
Разгледани по същество са частично основателни.
На първо място известно е, че фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, като правомощията на ВКС за контрол се разпростират единствено до проверка на неговата юридическа правилност. Доколкото касационната инстанция не може да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените източници, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите подлежи на проверка от гледна точка на начина на неговото формиране и съответствието на този начин с изискванията на процесуалните правила, които гарантират неговата правилност.
В контекста на изложеното, изтъкнатите в жалбата на подсъдимия и защитника му доводи за недоказаност на обвинението и непълнота на доказателствените източници следва да се интерпретират като възражения относно неправилна процесуална дейност по събиране и оценка на доказателствения материал – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
При проверката на атакувания съдебен акт, ВКС не констатира да са допуснати процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на контролираната инстанция при изграждане на значимата за процеса фактология. Спазени са принципите на чл.13 и чл.14 НПК във връзка със задължението на съда за разкриване обективната истина, както и при събиране, проверката, оценката и анализа на доказателствените източници. Въпреки липсата на проведено съдебно следствие пред въззивния съд, последният се е спрял подробно на доказателствената наличност и убедително е защитил кои фактически положения приема за установени и на базата на кои доказателствени материали. Свидетелските показания на св. Я. и св. Б. са били оценени според действителното им съдържание, като съдът е изпълнил задължението си да ги анализира както с оглед собствената им логичност и последователност, така и с оглед корелацията им с останалите доказателствени материали, за част от които (показанията на св. Х. и заключенията на съдебно-оценителната, техническата и химическата експертиза) е одобрено съгласие между страните за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал.3 във връзка с чл. 371, т.1 НПК. Дадената им оценка, като източници на достоверна информация относно станалите събития във връзка с проверката автомобила на подсъдимия, неговото поведение и конкретно намереното в автомобила му наркотично вещество, е позволила на контролираната инстанция да не кредитира неуспешно лансираната от подсъдимия версия за това, че не е знаел за поставеното в багажника на автомобила наркотично вещество. Възприетите от апелативния съд основни фактически положения изключват възможността подсъдимият да е бил неинформиран за вида и количеството наркотично вещество, което е превозвал в личния си автомобил, на дълга и продължителна по време дестинация, неминуемо свързана с преминаването на множество граници на различни държави.
В контекста на оспорената от касационния жалбоподател фактология относно субективната съставомерност на деянието неоснователно се акцентира, че същата е изведена единствено на базата на косвени доказателства. Впрочем в подобна насока са били концентрирани и възраженията във въззивната жалба и на тях БАС е дал ясен, конкретен и аргументиран отговор. По начало не е спорно, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да се изгражда и на основата само на косвени доказателства щом логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт - в случая знанието на подсъдимия С., че в управлявания от него лек автомобил е имало наркотични вещества, които той се е опитал да пренесе от територията на Република България на територията на Република Турция. Касае се за поредица от косвени доказателства, уличаващи подсъдимия С. – автомобилът, в който са били поставени наркотичните вещества е собственост на подсъдимия; подсъдимият е с продължителен стаж като международен шофьор, което предполага и степента на техническите му познания относно техническата изправност на автомобила; многократните му пътувания през границата между Република България и Република Турция обуславят извод и за неговите познания относно правилата на митническия режим; наркотичното вещество е било в голямо количество ( над 47 кг., разделено в 30 пакета от прозрачен полиетилен) и е било поставено в кухината, под дъното на багажника (поначало предназначена за съхранение на инструменти), както и във фабричните кухини на калниците; принципно лесния достъп до тези кухини чрез отстраняване на кората на багажника; поведението на подсъдимия насочено към възпрепятстване на проверката чрез заявяване на обстоятелството, че кората на багажника не се отваря.
Не може да се сподели и възражението, че инстанциите по същество неоснователно са игнорирали обясненията на подсъдимия, като не са възприели тезата му, че неизвестно лице е поставило наркотичното вещество в автомобила му( или при ремонта на автомобила в Република Румъния, или при пренощуването на подсъдимия в [населено място]). Въззивният съд подробно се е спрял на нея и, с оглед данните за квалификацията на подсъдимия като професионален шофьор, правилно я е отхвърлил като житейски недостоверна и нелогична. Друг е въпросът, че изложените в обясненията на подсъдимия твърдения за конспиративно участие на лице с чуждо гражданство, провело разговор с него след откриването на наркотичното вещество и предупредило го да не отговаря на въпроси на българските власти, категорично е било опровергано от показанията на св. Я. и св. Б.. Така, отчитайки вътрешната неяснота и нелогичност на обясненията на подсъдимия, а същевременно и опровергаването им от останалите доказателствени материали, контролираната инстанция е изпълнила заложения в процесуалния закон стандарт за анализ и оценка на обясненията на подсъдимия. Като резултат- изводът, че обясненията на подсъдимия, в частта с която се оспорва авторството и знанието му за пренасяното наркотично вещество, представляват защитна позиция, оборена от обективните находки по делото, е законосъобразен.
С оглед на изложеното ВКС прие, че изводите за деянието и действителното представно съдържание на подсъдимия не са изградени на базата на недопустими предположения, като постановеното спрямо жалбоподателя осъждане, утвърдено и от БАС, е в съответствие с изискванията на чл. 303 от НПК.
Що се касае до възражението за неправилно приложение на материалния закон, ВКС констатира следното:
Инстанциите по същество са квалифицирали деянието на подсъдимия по чл. 242, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с чл.18, ал.1 НК. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо кумулативното наличие на признаците: предметът на престъплението да е в "особено големи размери" и "случаят да е особено тежък". По начало дефинирането на понятието „особено тежък случай” в разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК предполага положителна констатация, че с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства случаят разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Следователно, стойността на предмета на престъпление, покриваща признака "особено големи размери" не е единствената предпоставка обуславяща приложението на квалифицирания състав на чл.242, ал.4 във връзка с ал.2 НК. Необходимо е паралелно с това да е направен и извод, че обществената опасност на дееца е изключително висока. Действително, в определени случаи, с оглед спецификата относно начина, механизма, периода на осъществяване на деянието, наличието на съвместна престъпна дейност и степента на нейната организираност, е допустимо да се извеждат заключения относно степента на обществена опасност на дееца. В подобни хипотези, обстоятелството че деецът е с чисто съдебно минало, не може априори да изключи преценката относно това дали случаят е „особено тежък”, тъй като с оглед заложените в чл. 93, т.8 от НК предпоставки тази преценка се извършва за всеки конкретен казус и то в контекста на особеностите, които той разкрива. В настоящия случай обаче по делото не са констатирани обстоятелства (извън конкретния стойностен размер на предмета на престъплението) на базата на които да се заключи, че подсъдимият С. е личност, чиято обществена опасност е по-висока от обичайната. Напротив- подсъдимият не е осъждан, трудово ангажиран е и полага грижи за семействата си в Република Румъния и Република Турция. Тези данни, разгледани и в контекста на обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита позволяват заключението, че то не представлява „особено тежък случай”, а оттук и извода- че не са изпълнени признаците на нормата на чл. 242, ал.4 НК.
С оглед на изтъкнатото искането на подсъдимия С. за преквалифициране на деянието му по по-леко наказуемия състав на чл. 242, ал.2 НК се явява основателно, като подсъдимият следва да бъде оправдан по по-тежката квалификация.
Като последица от прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление се явява и разглеждането на въпроса за справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Първоинстанционният съд е приел, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл. 58, б.”а” във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК. Въззивният съд, макар и изразил несъгласие с приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, поради липса на съответен протест, потвърдил наложените от окръжния съд наказания - 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева. Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.242, ал.2 НК, за което се предвижда наказание с минимален размер от десет години лишаване от свобода и глоба в размер от 100 000 до 200 000 лева, както и липсата на съответен протест относно приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК обуславят и необходимостта от намаляване размера на наложените кумулативни наказания, както следва: лишаване от свобода в размер на 8 (осем) години и глоба в размер на 50 000 лева. Намаляване размера на глобата под предвидения минимум от 100 000 лева е възможно предвид разпоредбата на чл.55, ал.2 НК, допускаща слизане под най-ниския предел на наказанието”глоба” с до ½. Именно в такъв размер наказанията се явяват справедливи, съответни на конкретната обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна и способстващи за постигане целите по чл.36 от НК.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 187/11.01.2016г. на Бургаски апелативен съд, постановено по внохд № 235/2015г., като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъщественото от подсъдимия И.Л. С. деяние от такова по чл.242, ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 НК в престъпление по чл. 242, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по обвинението ”предметът на контрабандата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък”.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от свобода” от 10( десет) на 8 ( осем) години лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „глоба” от 100 000 /сто хиляди/ на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|