Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр. София, 12.10.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1178/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия М. Д. А. против въззивно решение № 53 от 9.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 3/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 ал.1 НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с неоснователния отказ на въззивната инстанция да приложи по-леко наказуем материален закон и да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се излагат съображения за съществено ограничаване на правата му с отказа да бъдат събрани необходими доказателства за правилното решаване на делото и с липсата на отговор на негови съществени доводи. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с приложението на по-неблагоприятния материален закон и с неоснователния отказ да бъде отложено изтърпяването на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 57 от 1.11.2011 год. постановена по НОХ дело № 840/2010 год. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. А. за виновен и го е осъдил както следва: 1. На 15.05.2007 год. и на 10.05.2008 год. в гр.Плевен, в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ [фирма] гр.Плевен в две Общи заявления за плащане на площ представил неверни сведения пред Областна разплащателна агенция - Плевен на ДФ “Земеделие” с цел да получи и получил средства от фондовете предоставени от Европейския съюз на българската държава съответно в размер на 8050.68лв и 9912.50лв за двете години, съставляващи субсидии за изцяло недопустимата за подпомагане площ по схемата за единно плащане на площ – престъпление по чл. 248а /ред. ДВ бр.75/2006год./ ал.3 пр.1 във вр. с ал.2 и ал.1 и чл. 26 ал.1 НК, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв. 2. На 24.01.2008 год. и на 20.12.2008 год. в гр.Плевен, в условията на продължавано престъление, в качеството си на собственик и представляващ [фирма] гр.Плевен, чрез използване на документ с невярно съдържание - две Общи заявления за плащане на площ, в които декларирал неверни обстоятелства получил без правно основание по схеми за национално доплащане чуждо имущество с намерение да го присвои съответно в размер на 3211.18лв и 7206.20лв за двете години – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода. 3. На 15.05.2009 год. в гр.Плевен, като управляващ и представляващ [фирма] гр.Плевен, представил пред Областна разплащателна агенция - Плевен на ДФ “Земеделие” неверни сведения в Общо заявление за плащане на площ за да получи средства от фондовете предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 12580.90лв, съставляваща субсия за изцяло недопустимата за подпомагане площ по схемата за единно плащане на площ- престъпление по чл.248а ал.3 пр.1 във вр. с ал.2 и ал.1, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. Съдът се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия като го е осъдил да заплати на ДФ “Земеделие” гр.София сумите посочени в диспозитива на присъдата. С въззивно решение № 53 от 9.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 3/2012 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е основателна. Производството пред Великотърновския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия. В срока за обжалване на присъдата са изготвени две жалби, като с първата жалба вх. № 9973/ 9.11.2011 год. са развити доводи необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Във втората жалба вх. № 10155/ 15.11.2011 год. е развит довод за съществено нарушение на процесуалните правила, който е мотивиран с недостатъчното изясняване на въпросите за здравословното му състояние и вменяемостта. Към нея са приложени удостоверение № 60/3.11.2011 год. на Медицински център “А.” – ООД и два броя епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] и от Университетска многопрофилна болница за активно лечение “д-р Г. С.” ЕАД – Клиника по обща психиатрия мъже. В тях е отразено заболяване биполярно афективно разстройство. В закрито заседание на 11.01.2012 год., проведено по реда на чл. 327 НПК, въззивният състав очевидно е обсъждал само първата жалба, като е преценил, че следва да бъде проведено допълнително съдебно следствие и да бъдат събрани доказателства за изясняване на посочените в нея обстоятелства. В съдебното заседание на 5.03.2012 год., когато е приключило разглеждането на делото, са представени от защитата и приети като писмени доказателства три броя експертизи, писмо от проверка на ОП - Плевен от 22.12.2011 год. до защитника във връзка със заболяването на посъдимия и амбулаторен лист. От жалбоподателят не е поискано назначаването на съдебно психиатрична експертиза, но защитника му е оспорил възможността да извърши виновно вменените му престъпления предвид психическото му заболяване, като е акцентирал на това обстоятелство. Тези писмени доказателства поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимия и са едно от основанията по чл. 144 ал.2 НПК за задължително назначаване на съдебно психиатрична експертиза. Такава съдът е бил длъжен да назначи независимо от процесуалното поведение на страните. Въззивният съд е инстанция по същество, която може да събира доказателства и служебно в изпълнение на правомощието си по чл. 107 НПК, когато по делото има неизяснени обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване, а въпросът за психическото състояние на подсъдимия е едно от обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Изясняването на психическата годност на подсъдимия да носи наказателна отговорност за действията си е от съществено значение за правилното решаване на делото. В представените епикризи е отразено заболяване “биполярно афективно разстройство”. Това заболяване има различни по тежест проявни форми. Само посредством експертно заключение на специалист, притежаващ необходимите знания в областта на психиатрията, може да се установи, какви са медицинските критерии за определяне на едно заболяване като биполярно афективно разстройство, страда ли подсъдимият от това заболяване, в каква форма на тежест и проявление се е изразило и дали е довело до нарушаване на годността му да разбира смисъла и значението на извършеното. Вместо да попълни делото с тези доказателства на стр. 21-22 от мотивите възивният състав изрично е приел, че наличието на психично заболяване не е установено с необходимите документи, поради което не го приема за доказано и не го цени като смекчаващс отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 НПК, защото не дава възможност да се извърши касационната проверка и да се отговори на останалите доводи на жалбоподателя. От друга страна то ограничава правото на подсъдимия да узнае защо е осъден правилно с присъдата. Нарушението е отстранимо при повторно разглеждане на делото от въззивния съд. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане делото следва да бъде попълнено с доказателства в посочения по-горе смисъл, като при постановяване на новия съдебен акт бъдат взети предвид и останалите доводи на подсъдимия, релевирани в касационната жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 53 от 9.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 3/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 57 от 1.11.2011 год. по НОХ дело № 840/2010 год. на Плевенския окръжен съд. Връща делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: