О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 С., 12.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№238 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №1268 от 13.07.10г. по ч.гр.д.№125/10г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение №2182/01.12.09г. по гр.д.№19/08г. на Санданския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възниква само в случаите, при които насрещните страни предявяват собственически права върху един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, но не и тогава, когато към този момент имотите им са били различни и спорът възниква по повод установяване на старите реални граници на имотите в процеса на реституцията по ЗСПЗЗ и нанасянето им в картата на възстановената собственост. Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца К. М. К., чрез пълномощника му адв.Г. Ц.. Жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По същество поддържа доводи за допустимост на този иск и в случаите, при които спорът е свързан с установяване на точното местоположение на имотите по картата на възстановената собственост. Ответникът в производството И. С. Д. оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС, а освен това е и неоснователна. Позовава се на практика на ВКС по идентични казуси, при които е прието недопустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотезата, при която ищецът и ответникът са притежавали различни имоти към момента на образуване на ТКЗС е обуславящ изхода на делото. По този въпрос, след известно колебание в практиката на ВКС се установи разбиране, което е различно от приетото от въззивния съд – т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК се приема, че когато собствеността се възстановява по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, които не съществуват върху терена, а се налага определянето им с помощен план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, може да се стигне до положение, при което части от съседни имоти неправилно да бъдат заснети към имота, към който не принадлежат, или пък различни имоти да бъдат заснети като един. Тогава спорът на кого е принадлежал заснетият имот или част от имот към момента на образуване на ТКЗС е спор за материално право и може да се разреши единствено по пътя на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въпреки че причината за този спор са неправилните данни в помощния план, пренесени и в картата на възстановената собственост. И тук важи общият принцип, че влязъл в сила план, който съдържа непълноти и грешки, свързани със спор за материално право, може да бъде изменен по административен ред едва след като имущественият спор бъде разрешен в исково производство с участие и на двете спорещи страни. В този смисъл са решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д.№813/09г. на ІІ ГО; решение №288 от 26.05.2010г. по гр.д.№1145/09г. на ІІ ГО, решение №395/27.05.2010г. по гр.д.№514/09г. на І ГО, решение №442 от 19.10.10г. по гр.д.№804/09г. на ВКС, ІІ ГО; решение №586/13.01.11г. по гр.д.№1105/09г.; решение №853/06.01.11г. по гр.д.№1287/09г. на ВКС, І ГО и др. Посочената практика следва да бъде приложена и по настоящото дело. Макар страните по делото да са имали различни имоти към момента на образуване на ТКЗС, щом като е възникнал спор на кого от тях е принадлежал конкретен имот по КВС, този спор следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Като са приели недопустимост на предявения иск, двете предходни инстанции са постановили неправилни определения, които следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за постановяване на решение по съществото на правния спор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1268 от 13.07.10г. по ч.гр.д.№125/10г. на Благоевградския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №1268 от 13.07.10г. по ч.гр.д.№125/10г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него определение №2182/01.12.09г. по гр.д.№19/08г. на Санданския районен съд. ВРЪЩА делото на Санданския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: