ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 95 София, 19.02.2020г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3308 по описа за 2019г. и приема следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Х.М. като процесуален представител на „Стомана Индъстри” АД Перник срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 22.ІV.2019г. по в.гр.д. № 107/2019г. Ответницата по жалбата Б.А. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Б.В. е заела становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пернишкия РС от 27.ІХ.2018г. по гр.д. № 8112/2017г. в обжалваните му части, с които касаторът е осъден да заплати на Б. И. 9000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие ексцес на професионалното й заболяване на основание чл.200 КТ, ведно със законната лихва, и 588лв. разноски. Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение. Взето е предвид, че с решение на ТЕЛК от 20.Х.2016г. е установен ексцес на професионалното заболяване на ищцата от „неврит на слуховите нерви” – с него е определена 50% трайна нетрудоспособност в сравнение с 35% по решение на ТЕЛК от 13.VІ.2013г. Върху решението на ТЕЛК е направена заверка, че е влязло в сила на 21.ХІ.2016г. С оглед заявеното от ответника възражение, че решението не е влязло в сила, защото не му е било съобщено, по делото е изискан и приложен препис от медицинското експертно досие на ищцата, от което е видно, че препис от решението е изпратен на работодателя на ищцата към момента на преосвидетелстването „Билла България” ЕООД, т.е. на лицето, имащо право да го обжалва съгласно чл.112 ЗЗдравето /ЗЗ/. Прието е при позоваване на практика на ВКС, че ако ответникът, който не е имал качеството осигурител към постановяването на решението, твърди, че въпреки официалното удостоверяване решението не е влязло в сила, трябва да установи, че го е обжалвал от момента на узнаването, доказателства за което липсват. Като упражняване на чужди права и недопустими са оценени доводите на ответника, че решението не е било съобщено и на другите работодатели на ищцата. За неоснователни са приети и твърденията, че с отговора си по настоящото дело ответникът е упражнил правото си на жалба срещу решението – от неговото съдържание такъв извод не може да се направи. Прието е въз основа на СМЕ, че заболяването при ищцата се проявява с прогресивно намаление на слуха в двете уши, силен променлив шум, намалена разбираемост на речта и нарушена комуникативност, не свързано с болки. В бъдеще заболяването ще се проявява с прогресивно намаляване на слуха, като професионалното заболяване не подлежи на трайно излекуване. Въз основа на свидетелски показания е прието, че в последните една-две години състоянието на ищцата по отношение на слуха чувствително се влошава, което затруднява и силно ограничава общуването с околните, не чува позвъняване на телефон, тропане на врата, пречи и на шофирането, отказва да води внука си на училище поради това, не излиза на пазар и на кафе, отказва да шофира. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на ищцата, степента на засягане на здравето й и отразяването му върху живота й – затруднения в общуването, ограничаване на контактите й и на извършваните дейности, че заболяването не подлежи на трайно излекуване, а ще продължи да прогресира. Обстоятелството, че тя не търпи болки, не е достатъчно за извод за завишен размер на обезщетението – това не променя факта на трайно и прогресиращо намаляване на слуха и свързаните с това неудобства и страдания. Липсват и доказателства намаляването на слуха да е в резултат на напредването на възрастта на ищцата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по четири въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и 3, а именно: 1. по приложението на принципа по чл.52 ЗЗД – в противоречие с ТР № 1/2009г. и ППВС № 4/1968г.; 2. работодателят ли следва да доказва, че ЕР за установяване на ексцес на професионално заболяване е породило действие, или ищцата следва да докаже, че решението е влязло в сила при спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за него, как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че ЕР е породило действие – в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1635/2010г. ІV ГО и с определение по гр.д. № 1147/2010г. ІV ГО; 3. административният акт, в т.ч. решение на ТЕЛК, как влиза в сила и поражда действие – спрямо всички заинтересовани лица в административното производство или спрямо всяко лице осигурител по отделно – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика, и 4. за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните – в противоречие с две решения на ВКС. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с третия въпрос. ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, уточнен от съда, „влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред”, по който липсва съдебна практика. За касационното обжалване следва да бъде указано на касатора да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 180лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 136 от 22.ІV.2019г. по в.гр.д № 107/2019г. УКАЗВА на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД Перник в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 180лв. д.т. и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание след внасянето на държавна такса или за преценка за следващите се процесуални действия по него след изтичане на срока за изпълнение на указанието. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: