3 Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. С., 28.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 734 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на А. И. Р. от[населено място], обл. В. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 1410 от 30 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2436 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. В молбата се сочи, че по същото искане и на същото основание преди това има постановено и влязло в сила друго решение на районния съд в[населено място] – решение № 2195 от 2 юли 2008 г. по гр.д. № 2112 по описа на този съд за 2008 г., с което ищецът по настоящия спор Ш. Х. е осъден да заплати на молителката неустойка в размер на 350 евро за неизпълнение на договор за наем на недвижим имот от 4 май 2006 г.; сумата от 685,30 лева е равностойността на 350 евро и е предмет на спора; със соченото решение съдът приел, че на основание същия договор Х. следва да плати на молителката неустойка в размер на един месечен наем; изводите на въззивния съд по характера на депозита са неправилни; не са изпълнени условията на подписаната от молителката декларация. Претенцията е основана на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът Ш. Жозев Х. от[населено място] не дава отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че ищецът Х. напуснал жилището на 20 септември 2007 г., като срокът по договора съобразно уговорката в § 1, т. 4 следва да се счита удължен за още една година, което води до приложение на § 1, т. 3 от него – при предсрочно прекратяване страната следва да бъде известена с тримесечно писмено предизвестие, което да бъде прието с писмено съгласие; прекратяването на договора фактически е станало с напускането на жилището от ищеца; ищецът е изпълнил задълженията си да плати консумативи, защото притежава квитанции за това; ищецът е отстранил и повредата в паркета; налице са основанията за връщане на депозита от 685,30 лева при условията на чл. 55 ЗЗД. Молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 2195 от 2 юли 2008 г. по гр.д. № 2112 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. по иска на молителката срещу ответника в настоящото производство е прието, че ответникът не е оборил твърдението на ищцата, че не е изпълнил задълженията си по договора за наем, упоменати в § 3, т. 2, 5, 6 и 7 – да я уведоми за теча в жилището и да отстрани нанесените повреди, поради което съдът приема, че искът е доказан и следва да бъде уважен, като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 350 евро неустойка. Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т. е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно (чл. 307, ал. 4 ГПК). Безспорно в разглеждания случай е налице субективен идентитет между страните по двете претенции, но не се разкрива необходимата обективна тъждественост между делата. Предмет на спора по гр.д. № 2112 за 2008 г. е претенцията на молителката за заплащане на неустойка съобразно уговорката между страните в § 4, т. 3 от договора – при виновно неизпълнение на договора неизправната страна дължи на другата един месечен наем, или сумата от 350 евро. Ответникът по молбата за отмяна претендира с иска си по гр.д. № 8565 за 2007 г. връщането на даден по договора за наем депозит, както е уговорено в § 3, т. 1 от същия договор – даденият депозит от 685,30 лева, представляващ равностойността на един месечен наем, ще бъде върнат на наемодателя когато наемателят напуска жилището, след като е заплатил всички сметки за наемния период и е отстранил всякакви материални повреди в наеманото жилище. Основателността на претенциите за двете вземания не зависят и от осъществяването на един и същ фактически състав – докато за дължимостта на внесения депозит е достатъчно наемателят да установи, че е заплатил всички сметки за наемния период и е отстранил всякакви материални повреди по жилището, то неустойката се дължи в случай на виновно неизпълнение на договора. Съпоставката на двете претенции води до извода за липса на тъждество между двете дела, което да предпоставя отмяната на онова от тях, което е неправилно. Обстоятелството, че страните са избрали по двете дела да твърдят наличието и съответно – липсата на едни и същи факти, за да обосноват наличието на съответните предпоставки за основателността на претенциите си, респективно – активността им по делото, по което са били съответно ищци и липсата на активност по делото, по което са били съответно ответници, е довело до противни изводи на съдилищата по изпълнението на задълженията на страните по договора за наем, но това не прави решенията противоречащи си, след като не е установена тъждественост на претенциите. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. Р. от[населено място], обл. В. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 1410 от 30 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2436 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: