Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 11.07.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 303/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец П. Б. П. – адв.М. М. срещу решение № 1 от 03.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 1342/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция. Според повереника на частния обвинител и граждански ищец решението на САС е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения. С него е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Според адв.М. до този резултат се е стигнало, защото съдът е приел фактическа обстановка, която не отговаря на действителното положение поради извършено превратно тълкуване на събраните доказателства. Не е съобразено от въззивната инстанция, че подсъдимият няколкократно променял своята версия за произхода на капсулните микроследи, намерени по ръцете му, а показанията на св.Г. относно възприятието му дали подсъдимият Т. е почиствал или не стъклата на местопрестъплението са неправилно кредитирани, тъй като нелогично и необосновано от юридическа и житейска гледна точка звучало допускането на външни лица на място, където е открит труп и те да докосват отделни вещи, свързани със събитието на престъплението. На следващо място в жалбата от повереника на частния обвинител и граждански ищец се излагат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение, което се основава на еднопосочното кредитиране на доказателствата, обслужващи защитната теза и изключване на тези, които подкрепят обвинението. При този подход както първата, така и въззивната инстанции са нарушили задължението си да разкрият обективната истина, пренебрегвайки факта, че единствено подсъдимият Т. е имал мотив да извърши инкриминираното деяние. Вместо това, прикривайки волята си да го оправдае, и двете съдебни инстанции са препращали многократно към пропуски и грешки, допуснати на досъдебното производство, вместо да положат нужните и задължителни усилия за преодоляването им. Според повереника, в нарушение на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК съдът не е посочил кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, не е изяснено защо се приемат едни доказателства, а други се отхвърлят, което по своята същност е съществено процесуално нарушение, съставляващо отменително основание. Твърди се още, че съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в чл.14 и чл.107 ал.1 от НПК като не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и така незаконосъобразно е признал подсъдимия за невинен, без да са обсъдени подробно и задълбочено доводите и възраженията на обвинението. В срока по чл.351 ал.4 от НПК е депозирано възражение срещу жалбата на частния обвинител и граждански ищец от защитника на подсъдимия Т. – адв.Г., в което се излагат подробни съображения срещу доводите в касационната жалба. Наред с това се развиват аргументи в подкрепа на решението на САС, което като законосъобразно и съобразено с изискванията на процесуалния закон, се моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание на ВКС частният обвинител и граждански ищец П. Б. П., редовно призована, не се явява, не се явява и повереникът й - адв.М.. Явява се също упълномощеният й повереник адв.Е. П., която въз основа на подробен анализ на съществените за изясняване причастността на подсъдимия Т. в инкриминираното престъпление доказателствени материали, поддържа развитите в жалбата касационни основания и отправя същото искане – отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Подсъдимият Т. Т., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.Г., като и двамата излагат доводи в подкрепа на атакуваното решение на въззивната инстанция и молят същото да бъде потвърдено, а жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като неоснователна да бъде оставена без уважение. Прокурорът от ВКП дава становище за законосъобразност на постановеното от САС решение, за липса на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му и предлага същото да бъде потвърдено, а касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 17 от 30.06.2016 г., постановена по НОХД № 173/2014 г., Софийският окръжен съд (СОС), НО, първи състав е признал подсъдимия Т. В. Т. за невинен в това, на 06.06.2012 г. в сграда, находяща се в бившия стопански двор на МТС (машинно-тракторно стопанство) към ТКЗС [населено място], [община], област С. умишлено да е умъртвил другиго – М. Б. Г., поради което и на основание чл.304 пр.2 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК. Със същата присъда СОС, НО, 1-ви състав е отхвърлил предявения от П. Б. П. граждански иск против подсъдимия Т. В. Т. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на по 300 000 /триста хиляди/ лева, претендирано ведно със законната лихва, като неоснователен. С оглед изхода на делото, разноските са оставени за сметка на държавата. По протест на СОП и жалба от частния обвинител и граждански ищец П. срещу първоинстанционната присъда, било образувано ВНОХД № 1342/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав, който с решение № 1 от 03.01.2018 г. на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на СОС. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е допустима –подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 от НПК в срока по чл.350 ал.2 от НПК, срещу акт, подлежащ на касационна проверка по чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Отправените срещу въззивното решение възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на САС, въз основа на които са формирани изводите за недоказаност на причастността на подсъдимия към вмененото му престъпление, което е дало основание за неговото оправдаване. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от частното обвинение теза за игнориране на доказателствените източници, установяващи авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия Т. и кредитиране единствено тези, които подкрепят защитната му теза. Предвид отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, повереникът на частния обвинител и граждански ищец на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Нееднократно ВКС е подчертавал в актовете си, че не разполага с такива правомощия, тъй като самият процесуален закон не ги допуска. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивните съдебни актове. ВКС следи за юридическата им правилност въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. Съобразно тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на частния обвинител единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че въз основа на събраните в съответствие с изискванията на НПК доказателства и доказателствени средства, включително и тези в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, авторството на инкриминираното престъпление в лицето на подсъдимия Т. остава недоказано съобразно стандарта на чл.303 ал.2 от НПК. Приетите за установени от Софийския апелативен съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ на всяко едно от доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната взаимовръзка (стр.15 – стр.25 от решението на САС), който ги подкрепя изцяло. Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу решението на САС се свеждат до оплакванията, че: съдът лесно е подминал доводите относно променената няколкократно от подсъдимия версия за произхода на капсулните микроследи по ръцете му и неправилно е кредитирал показанията на св.Г. относно заявеното от него, че не е имал непрекъснат визуален контакт, за да каже дали подсъдимият е почиствал стъклата на местопрестъплението или не; че необосновано съдът възприема изграденото от близките на подсъдимия Т. алиби за нощта на убийството, като дискредитира показанията на друга група свидетелски показания, отричащи това твърдение; че съдът не е посочил, кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за това, не е обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, за да посочи защо приема едни доказателствени източници, а други отхвърля и така е нарушил изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В касационната жалба е игнориран същественият факт, че всички съдържащи се в нея доводи и възражения са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция в атакуваното решение и са получили изчерпателни отговори съобразно изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Те изцяло се споделят от ВКС, поради което не следва да се възпроизвеждат отново. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно възприемане фактологията на деянието разкриват единствено субективното несъгласие на касатора с оправдаване на подсъдимия, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в жалбата упреци срещу въззивния съд за това, че е интерпретирал доказателствата в полза на защитата и в ущърб на обвинението, като волята си да оправдае подсъдимия Т. прикрил с многобройни препратки към пропуските и грешките, допуснати на досъдебното производство, вместо да изпълни задължението си да ги преодолее. Внимателният прочит на материалите от съдебната фаза на процеса изцяло опровергава това твърдение. В рамките на съдебното следствие пред първата инстанция, съдът е положил сериозни усилия да попълни доказателствените материали с надлежни доказателствени източници вместо предположенията, на които е изградена обвинителната теза, както и да подложи на дължимата по правилата на процесуалния закон проверка всяка версия, предложена от защитата и обвинението. Допуснати са били до разпит допълнително още девет свидетеля, проведени са очни ставки, назначени са били още основна и три допълнителни комплексни технически експертизи за установяване проведените от подсъдимия и св.И. Т. разговори на 06.06.2012 г., тяхното местонахождение, маршрута и посоката им на движение. Усилията на първата инстанция били продължени и от въззивния съд, който допуснал до разпит още един свидетел (св.Д. И.), допуснал преразпит на св.К. Г., както и повторно изслушване на физико-химическите експертизи, изготвени от вещо лице Г. М.. Въз основа на приобщените допълнителни доказателствени източници посредством процесуалната активност на инстанциите по същество били опровергани две от твърденията на подсъдимия – това, че е пристигнал на местопрестъплението преди полицията и екипът на спешна помощ, както и това, че е помагал за натоварване трупа на пострадалия М. Г. в линейката, в резултат на което по ръцете му да са останали констатираните капсулни микроследи. В същото време са опровергани и две от тезите на обвинението – тази, че подсъдимият Т. е бил откаран за изземване на натривки от ръцете и косата му в РУП – Правец преди разчистване на помещението, в което е намерен трупът на М. Г., както и тази, че не е вземал участие в отстраняване на стъклата в същото помещение. Въз основа на приобщената отново в хода на първоинстанционното съдебно следствие документация относно времето на вдигане на трупа от местопрестъплението и откарването му в КСМД при УМБАЛ [фирма], и анализа на този факт в контекста на изводите на експертите от СМЕ на труп, е установен часовият диапазон на настъпване на смъртта на М. Г., съобразно който е изключена изцяло възприетата в обвинителния акт фактология на престъплението. Не може да бъде споделена тезата на частното обвинение и за това, че съдът необосновано е приел изграденото от близките на подсъдимия Т. алиби за нощта на убийството, като е дискредитирал друга група свидетелски показания, които го опровергават. Сред съвкупността от гласни доказателства и доказателствени средства не се установяват такива, които да опровергават твърдяния от съпругата, двамата синове и двете снахи на подсъдимия факт, че около 22.00 ч. – 22.30 ч. на 05.06.2012 г. подсъдимият Т. се прибрал в спалнята си, където нощувал със съпругата и внучката си и едва на следващата сутрин – около 06.00 ч. на 06.06.2012 г. е станал, без да е напускал къщата през нощта. Твърдението, че са дискредитирани свидетелски показания, установяващи различни от посочения факти е декларативно, неподкрепено от конкретно посочени доказателствени източници, което прави обсъждането му безпредметно. Тезата, че възприетото от съда алиби на подсъдимия се основава на предположения, защото къщата имала два входа и той е могъл да я напусне без да бъде забелязан, както и защото никой от близките му не твърдял, че го е наблюдавал цяла нощ, не заслужава коментар, защото не се основава на нито едно обективно доказателство, а е израз на стремежа да се дискредитира основаният на прецизен доказателствен анализ извод на решаващите съдебни органи за невъзможност подсъдимият Т. да е бил на местопрестъплението в часовия диапазон, в който е извършено инкриминираното престъпление. Не може да бъде споделено и твърдението на частното обвинение, че възприетата от въззивния съд теза за произхода на констатираните върху ръцете на подсъдимия два броя капсулни микроследи се основава на опорочен доказателствен анализ. За проверка на тази теза САС е преразпитал св.К. Г., допуснал е до разпит в качеството на свидетел Д. И. – съпруг на св.И. И. (сестра на пострадалия Г.) и е изслушала повторно физикохимическите експертизи, изготвени от вещо лице М.. На базата на комплексния анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност, допълнена със събраните в хода на въззивното съдебно следствие допълнителни доказателствени източници, въззивният съд е стигнал до единствено възможният извод за това, че подсъдимият Т. е откаран в РУП – Правец за вземане на натривки от ръцете му едва привечер, но във всички случаи след 17.00 ч. на 06.06.2012 г. и след като същият е взел участие в почистване на падналите стъкла в помещението, в което е бил намерен трупът, което обяснява установените наскоро след това минимален брой капсулни микроследи по ръцете му (извод, подкрепен от показанията на свидетелите К. Г., И. Т. и Д. И., както и от заключенията на физикохимическите и комплексните съдебно-технически експертизи). Изложените на стр.22 и стр.25 – стр.26 от въззивното решение аргументи в тази насока изцяло се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Колкото до лансираният от повереника на частния обвинител довод за това, че няколкократната промяна от подсъдимия на версията за наличието на тези капсулни микроследи върху ръцете му сама по себе си опровергавала възприетия от инстанциите по същество извод за техния произход, настоящият състав на ВКС не счита за необходимо да го коментира, тъй като е в драстично противоречие с принципите и правилата на доказателственото право, както и свързаните с процеса на доказване процесуални права на обвиняемия/подсъдимия. За пълнота на настоящото решение единствено следва да бъде посочено, че на стр.25 – стр.26 от обсъждания съдебен акт САС е дал изчерпателен отговор на същия довод на частното обвинение, който не следва да бъде отново интерпретиран. Въз основа на изложените до тук съображения относно начина, по който въззивната инстанция е осъществила процеса по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените източници, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК настоящият касационен състав намира, че твърденията на частното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на доказване са несъстоятелни. Такъв е изводът на ВКС и относно твърденията за несъответствие на проверявания съдебен акт със стандартите на НПК, съображения за което бяха изложени по-горе в настоящото решение. Ето защо оплакванията на частния обвинител и граждански ищец за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Съобразно изтъкнатите до тук аргументи в подкрепа на изчерпателния анализ на прецизно събраната и проверена доказателствена съвкупност от инстанциите по същество, които водят и до извод за законосъобразност на проверявания съдебен акт, като неоснователно следва да бъде възприето и оплакването за наличие на нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Изяснените обстоятелства, свързани с часовия диапазон, в който е настъпила смъртта на пострадалия М. Г., както и тези относно местонахождението на подсъдимия Т. по същото време категорично изключват причастността на последния към инкриминираното престъпление, поради което същият законосъобразно е оправдан на основание чл.304 пр.2 от НПК за престъплението по чл.115 от НК. Предвид изхода на делото законосъобразно е отхвърлен и предявеният по делото граждански иск. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 03.01.2018 г., постановено по ВНОХД № 1342/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.