Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Гр.София, 14.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 926 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 284/06.12.2016г., постановено по в.т.д.№ 436/2016г. от Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 293/26.04.2016г. по т.д.№ 1269/2015г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Р. П. К., [населено място] против [фирма] иск по чл.29, ал.1 ЗТР за признаване за установено, че на 31.07.2015г. в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на Р. П. К. като съдружник на основание чл.125 ТЗ и в частта по иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 06.05.2015г. общо събрание на съдружниците на [фирма], относно решенията по т.2, т.3 и т.4, а именно приемането на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемането на актуализиран вариант на дружествения договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и моли същото да се отмени, като счита, че искът по чл.29 ЗТР е недопустим, евентуално неоснователен, а искът по чл.74 ТЗ е недопустим, като предявен от лице, което няма качеството на съдружник в дружеството.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал отправянето на предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ от Р. К. на 14.01.2015г. за прекратяване на членственото й правоотношение като съдружник в [фирма]. Предизвестието е било получено от управителя на дружеството Т. К. на 05.02.2015г. по реда на чл.47, ал.2 ГПК. По делото е установено получаването от Т. К. на 17.04.2015г. на писмено изявление от Р. К. за оттегляне на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение. На 06.05.2015г. Общото събрание на съдружниците е взело решения за: напускане с предизвестие на Р. К., приемане на нов съдружник, освобождаване на Р. К. като управител и приемане на нов актуализиран вариант на дружествения договор. Посочените обстоятелства са вписани в Търговския регистър по партидата на [фирма] на 31.07.2015г. Апелативният съд е изложил съображения относно наличието на правен интерес за Р. К. да предяви иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членственото й правоотношение. Позовавайки се на отсъствието на изрично уредена забрана, въззивният съд е приел, че оттеглянето на предизвестието е произвело валидно действие, доколкото същото е извършено преди изтичане на определения в закона тримесечен срок, в резултат на което членственото правоотношение на Р. К. не е било прекратено и същата е била съдружник към момента на вземане на решенията на 06.05.2015г. Излагайки аргумента, че подаденото в Търговския регистър заявление за оттегляне на предизвестието не може да обуслови знание за проведеното заседание на Общото събрание, решаващият съд е приел за спазен четиринадесетдневният срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, като срокът тече от вписване на решенията в Търговския регистър – 31.07.2015г. Според състава на апелативния съд заседанието на Общото събрание не е свикано по законово установения ред поради липса на данни за своевременно уведомяване на съдружника Р. К. за провеждането му чрез отправяне на писмена покана, съдържаща дневния ред. По тези съображения Варненският апелативен съд е уважил иска по чл.74, ал.1 ТЗ в частта относно решенията по т.2, т.3 и т.4 от заседанието - за приемане на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор.
С определение № 535/31.10.2017г. ВКС допусна касационно обжалване основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Може ли да се оттегля предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ, ако оттеглянето е направено преди изтичане на неговия срок?“.
Според касатора при тълкуването на разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ следва да се приложи правилото на чл.13, ал.2 ЗЗД за оттегляне на предложението и за неговата обвързваща сила, предвид съществуващата непълнота в тълкуваната норма и даденото сходно разрешение в друг закон. Касаторът се позовава и на нормата на чл.326, ал.4 КТ.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г. на ВКС, ІІ т.о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност. За прекратяване на участието на съдружника в хипотезата по чл.125, ал.2 ТЗ не е необходимо решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, както и уреждане на имуществените отношения по чл.125, ал.3 ТЗ или на съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник. Съображенията на състава на ВКС в посоченото решение са основани на разбирането, че прекратяването на участие в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл.125, ал.2 ТЗ е потестативно право на всеки съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния субстрат на търговското дружество. С предизвестието се изявява свободно формираната воля на съдружника, като законодателят е поставил единствено изискване предизвестието да е в писмена форма и да е отправено в определен срок – не по-малко от 3 месеца преди датата на прекратяването.
От приетото в съдебната практика разрешение за последиците и за правната характеристика на прекратяването на участие на съдружник по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, както и от тълкуването на правната норма следва извод, че упражняването на правото на едностранно прекратяване на участието се осъществява чрез волеизявление, което има адресат, но не се нуждае от приемане с насрещно волеизявление.
Последиците при прекратяване на участието се проявяват спрямо дружеството и по отношение на съдружниците. След настъпване на прекратяването дружеството следва да уреди имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ с прекратилия участието си съдружник. В посочената норма не е проведено разграничение в тези имуществени последици в зависимост от основанията за прекратяване на участието - по чл.125, ал.1 ТЗ или по чл.125, ал.2 ТЗ, поради което задължението на дружеството възниква по силата на закона, а не в резултат на две съвпадащи волеизявления, пораждащи насрещни права и задължения. С прекратяване на участието възниква необходимост от изменение на дружествения договор между оставащите съдружници относно размера на дяловете, с които всеки участва (по чл.115, т.5 ТЗ) и относно размера на капитала (по чл.115, т.4 ТЗ). Измененията в дружествения договор могат да засегнат правата и задълженията на останалите съдружници, като тези изменения се осъществяват с решение на Общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.1 ТЗ, взето с определеното в закона или в договора мнозинство, респективно, по съгласие на всички съдружници, и с решение и по чл.137, ал.1, т.4 ТЗ. Следователно измененията на договора, които внасят изменение в правата и задълженията на съдружниците, са в компетентността на управителния орган на дружеството, а не настъпват по силата на съвпадането на насрещните волеизявления на съдружника, отправил предизвестието за прекратяване на участието, и волята на управителния орган, обективирана в решение на Общото събрание.
Дружественият договор е многостранна сделка, но изменението му се предприема по решение на Общото събрание на съдружниците, като правилото по чл.20а ЗЗД (за изменение на договора по взаимно съгласие) не се прилага. Това правило не се прилага и при приемане на нов съдружник, тъй като същият следва да приеме условията на договора с едностранно волеизявление съгласно чл.122 ТЗ. В този смисъл, ако волеизявлението за прекратяване на участието се разгледа като едностранна сделка, доколкото с него се прекратяват или се поражда необходимост да се изменят права и задължения, за оттеглянето на това волеизявление не се прилага правилото на чл.13, ал.2 ЗЗД. Законодателят е придал обвързваща сила и неоттегляемост на предложението за сключване на договор до приемането му, както и на приемането до получаването му от предложителя, с оглед на особеностите на двустранните сделки, чрез които се създава правна връзка между лицата вследствие на постигането на съгласие (съвпадане на волеизявленията) за поемане на насрещни права и задължения. По силата на чл.44 ЗЗД за едностранните волеизявления правилата за договорите намират само съответно приложение, доколкото са съвместими с техните особености. В случая за едностранното волеизявление за прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност законодателят не е предвидил изрично забрана за оттегляне на предизвестието и неоттегляемост на волеизявлението не може да се изведе от правилата на договорите по ЗЗД предвид фактическият състав, от който се поражда изменението на правата и задълженията на съдружниците. По същите съображения не намира приложение и разпоредбата на чл.326, ал.4 КТ относно правилата за оттегляне на предизвестието за прекратяване трудов договор.
Аргументи в подкрепа на изразеното становище, че предизвестието за прекратяване на участието може да бъде оттеглено, могат да се изведат и от характеристиката на това предизвестие. След като предизвестието е израз на свободно формираната воля на съдружника да прекрати участието си и до настъпване на прекратяването не се променят правата и задълженията на съдружника, произтичащи от членственото правоотношение, то е допустимо и свободно изменение на волята на съдружника. С оттеглянето на предизвестието за прекратяване съдружникът изявява воля да продължи участието си в дружеството. В посочения смисъл е решение № 1021/02.08.2001г. по гр.д.№ 2206/2000г. на ВКС, V г.о. Също така, независимо от волята на съдружника, до изтичане на срока на предизвестието прекратяването на участието може да настъпи и на друго основание по 125, ал.1 ТЗ - за физическите лица при смърт, пълно запрещение или изключване. Прекратяването на участието може да настъпи и при доброволно напускане с уреждане на имуществените последици (решение № 771/20.12.2004г. по т.д.№ 165/2004г. на ВКС, І т.о.) или при прехвърляне на всички притежавани от съдружника дялове от капитала на дружеството, при които по същество се изменя волята на съдружника прекратяването да настъпи с едностранно изявление по чл.125, ал.2 ТЗ. При недобросъвестно упражняване на правото по чл.125, ал.2 ТЗ (многократно подавани и оттегляни предизвестия), съдружникът би могъл да бъде изключен по решение на Общото събрание.
Според даденото разрешение в практиката, че изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение, то оттеглянето на предизвестието следва да е направено до изтичане на посочения в него, но не по-малък от определения в закона, 3-месечен срок. Това волеизявление също не се нуждае от приемане, но следва да е достигнало до адресата си преди изтичане на срока на предизвестието, тъй като след изтичането му прекратяването на участието е настъпило.
По изложените съображения на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва да се отговори така: Предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност може да бъде оттеглено от подалия го съдружник , ако оттеглянето е направено преди изтичане на срока на предизвестието.
По същество на касационната жалба.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт на апелативния съд, изцяло съвпадащи с доводите, обосноваващи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по които съставът на ВКС изложи съображения.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на предявения иск по чл.74 ТЗ. Искът е предявен от лице, което към датата на провеждане на Общото събрание на 06.05.2015г. е съдружник в дружеството, тъй като прекратяване на участието му не е настъпило по реда на чл.125, ал.2 ТЗ. Правилно въззивният съд е приел, че искът за отмяна на решенията на Общото събрание е предявен в 14-дневен срок от узнаването им, което е станало с вписването в Търговския регистър на 31.07.2015г. Твърденият от дружеството факт, че съдружникът К. е подала заявление в регистъра, съобщавайки за оттегляне на предизвестието за прекратяване на участието в дружеството, обосновано е преценен от състава на апелативния съд като такъв, от който не може да се направи извод за знание за приетите решения на Общото събрание, които към този момент не са били вписани в Търговския регистър.
По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила.
Разноски за настоящото производство не се претендират от ответника.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 284/06.12.2016г., постановено по в.т.д.№ 436/2016г. от Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 293/26.04.2016г. по т.д.№ 1269/2015г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Р. П. К., [населено място] против [фирма] иск по чл.29, ал.1 ЗТР за признаване за установено, че на 31.07.2015г. в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на Р. П. К. като съдружник на основание чл.125 ТЗ и в частта по иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 06.05.2015г. общо събрание на съдружниците на [фирма], относно решенията по т.2, т.3 и т.4, а именно приемането на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемането на актуализиран вариант на дружествения договор.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: