4 Р Е Ш Е Н И Е № 432 С., 27.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. Иванова И. Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1380/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 955 от 12.07.2011г., постановено по гр.д. № 1507/2010г. на ВКС, ІV г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г с-в, от 26.10.2009г. по в.гр.д. № 2258/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 36 с-в, от 11.01.2005г. по гр.д. № 3468/2004г., с което са осъдени Софийски районен съд и Прокуратурата на Република България да заплатят солидарно на В. С. П. на основание чл. 2, т. 2 вр. чл. 4 З. сумата 6115,54 лв., съставляваща законна лихва върху 7000 щ.д. за периода от 25.03.2001г. до 16.02.2004г. Ответникът по касация В. С. П. от [населено място] в представеното становище моли жалбите да се оставят без уважение. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение за имуществени вреди, представляващи законната лихва върху иззета с акт за митническо нарушение сума, при постановяване на оправдателна присъда по обвинението за валутно престъпление. По поставения въпрос постановилият определението за допускане на касационно обжалване съдебен състав на ВКС е констатирал противоречива съдебна практика. С постановеното по настоящото дело решение въззивният съд е приел, че законната лихва за периода на отнемането от митническите органи на сумата от 7 000 щ.д. от ищеца В. С. до връщането й след постановяване на оправдателна присъда, съставлява претърпени имуществени вреди. Приел е, че ищецът неоснователно е бил лишен през този период от ползване на иззетата сума, поради което е претърпял вреди в размер на законната лихва от 6115,54 лв. съгласно заключението на вещото лице. С приложени към касационните жалби решения е прието, че присъждането на обезщетение за имуществени вреди, дължимо от правозащитните органи на основание чл. 2 З., е обусловено от доказване на пряка причинна връзка, т.е. вредите в конкретно определеният им размер следва да са нормална и неизбежна последица от действията на съответните органи. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 281 от 04.10.2011г. по гр.д. № 1684/2010г. ІІІ г.о. ВКС за отстраняване на противоречива съдебна практика, е даден отговор на този въпрос по сходен казус, а именно дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума, внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление. Прието е, че пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, то следва да ги докаже. Прието е също, че мярката за неотклонение „парична гаранция” се явява незаконна поради последвалото оправдаване на лицето, и задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Възприетото в посоченото решение на ВКС становище съответства на дадените с решение № 766 от 09.07.2007г. по гр.д. № 950/2006г. І г.о. ВКС по настоящото дело при предходното касационно обжалване указания на въззивния съд, че при неизпълнение на парично задължение винаги съществува забавено изпълнение и то може да породи претенция за поправяне на вредите от забавата, като кредиторът винаги има право на обезщетение до размера на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното по-горе в отговор на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при проведеното наказателно производство е постановена оправдателна присъда по обвинението за валутно престъпление. За периода на задържане на сумата като предмет на престъплението, поради лишаване от ползването й ищецът търпи вреди, чиито минимален размер е законната лихва за периода на задържането на сумата. 1. При така дадения отговор на въпроса жалбата на Прокуратурата на РБ е неоснователна. По изложените по-горе съображения неоснователни са доводите на Софийска градска прокуратура, че претендираната сума не съставлява пряка и непосредствена вреда, тъй като не е нормално настъпваща последица от незаконното обвинение. Неоснователно се поддържа също, че предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи са налице едва след влизане в сила на оправдателната присъда, а претърпените до този момент вреди следва да се репарират по друг ред. Постановяването на оправдателна присъда съставлява основание за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. поради незаконно обвинение в извършване на престъпление. На тази незаконност се основава задължението за обезвреда на имуществените и неимуществени вреди, претърпени през периода на наказателното преследване. Поради това държавата отговаря и за вредите от взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато тя не е отменено като незаконна в хода на наказателното производство, а е незаконна поради постановяването на оправдателна присъда – в този смисъл ТР № 3/2005г.ОСГК на ВКС, т. 13. По аргумент от посоченото ТР при постановяване на оправдателната присъда по отношение на ответника по касация В. С., задържането на сумата 7 000 щ.д. като предмет на престъплението е незаконно за периода на наказателното преследване, до връщането й. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила по отношение на Прокуратурата на РБ. 2. По касационната жалба на Софийски районен съд: Основателни са доводите на касатора, че в случая съдът не е пасивно легитимиран по предявения иск. С няколко решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика /р. № 32/21.09.2010г. по гр.д. № 3137/2008г. ІV г.о. ВКС, р. № 53/14.02.2011г. по гр.д. № 640/2010г. ІІІ г.о. ВКС, р. № 300/21.10.2011г. по гр.д. № 213/2011г. ІІІ г.о. ВКС/ е прието, че съдът не носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол от горестоящия съд, преди да е влязла в сила. Съдът отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. когато влязлата в сила осъдителна присъда е отменена по реда на извънредните способи и лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение. В случая осъдителната присъда е отменена от горестоящия съд по реда на инстанционния контрол, т.е. преди да е влязла в сила, поради което не следва да се ангажира отговорността на съда. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е осъден Софийски районен съд и искът в тази част да се отхвърли. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г с-в, от 26.10.2009г. по в.гр.д. № 2258/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 36 с-в, от 11.01.2005г. по гр.д. № 3468/2004г. В ЧАСТТА, с която е осъден Софийски районен съд да заплати на В. С. П. сумата 6115,54лв. и разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. П. срещу Софийски районен съд иск за заплащане на сумата 6 115,54 лв., съставляваща законна лихва върху 7000 щ.д. за периода от 25.02.2001г. до 16.02.2004г. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част, с която искът е уважен по отношение на Прокуратурата на Република България. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: