Р Е Ш Е Н И Е №59 София, 01.08.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.03.2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2146 /2016 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 48, във вр. с чл.47, ал.1 т.2, пр.1, т.4 и т.6 ЗМТА. Образувано е по исковата молба на М. В. С. и Й. С. С. за отмяна на арбитражно решение от 10.06.2016 г., по арб.д.№ 2/2016г. на Арбитражния съд към Българска асоциация на микропредприятията, с което са осъдени ищците, като ответници в арбитражното производство, да заплатят солидарно на [фирма], гр. София сумите: 33 523.69 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за заем от 14.12.2012 г., както и законна лихва върху нея, считано от датата на исковата молба - 22. 04. 2016 г. до окончателно изплащане на задължението, 10 637.39 евро – договорна лихва по договор за заем от 14.12.2012 г., за периода 28.11. 2014 год. – 28.12.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2016 г. до окончателното и изплащане, 26 587.18 евро –непогасена част от неустойка в общ размер от 28 964.82 евро, начислена за периода 29. 06. 2013 г. – 29.10.2014 г., като в тяхна тежест са възложени и деловодните разноски на насрещната страна за арбитражното производство, възлизащи общо на сумата 10 291.90 лева. Искането си за отмяна, основано на чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА, ищците са обосновали с твърдение за договорена алтернативна възможност за решаване на възникнал помежду им правен спор във вр. с конкретното заемно правоотношение, поради което при липса на конкретизация кому принадлежи правото да избере една от договорените възможности, всъщност отсъства постигнато съгласие за сключване на този вид процесуален договор по см. на горепосочената законова разпоредба. Поддържа се също, че уведомлението за насрочване на делото в АС е връчено на ответника по спора в арбитражното производство Й. С., който като страна в това производство не е заявил изрично желание, нито е поел изрично задължение да уведоми другия ответник М. С. негова съпруга, макар да е приел призовката и. Следователно арбитражните заседания са провеждани без надлежно уведомяване на един от ответниците, който по тази причина не е бил и представляван в арбитражния процес - обстоятелство, което според изложеното в исковата молба, обуславя приложението на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. Отменителното основание по чл.47, ал.1 т.6 ЗМТА е аргументирано с ненадлежното, спрямо закона и волята на страните, формиране на арбитражния състав, разгледал спора и постановил решението, чиято отмяна се иска. Съображенията са, че ответникът С., настоящ ищец, е изразил несъгласие с посочения от ищцовата страна арбитър, а хипотезата на чл.11, ал.6 от Правилника на АС, на която арбитражният състав се е позовал е несъвместима с добрите нрави и императива на чл.12 ЗМТА. Ответникът по молбата, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, излагайки подробни съображения за тяхната неоснователност. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с поддържаните отменителни основания и прецени ангажираните по делото доказателства, съобразно правомощията си в производството по чл.48 ЗМТА, намира: Исковата молба е процесуално допустима - подадена от надлежно легитимирана страна срещу арбитражно решение и в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА . Съгласно новелата на чл.47, ал.2 ЗМТА, обнародвана в ДВ , бр.8/ 24. 01. 2017 г., арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Предвид повелителния характер на сочената разпоредба в правноважимата и за настоящия правен спор редакция и вмененото служебно задължение на решаващия съд да следи във всяко производство за допустимостта и валидността на решението, предмет на предявената по реда на чл.48 и сл. ЗМТА искова претенция, настоящият състав на ВКС,ТК счита, че преди да се произнесе по основателността на въведените с исковата молба отменителни основания по чл.47, ал.1, т.2,, пр.1, т.4 и т.6 ЗМТА е длъжен да се произнесе по валидността на акта на АС, предмет на исканата отмяна. Предвид гореизложеното и правилото на § 6, ал.2 на ПЗР от ЗИД на ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.8 / 2017 г., според което производствата по нерабитрируеми спорове, какъвто е и спорът , по който една от страните е потребител по см. на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, дава основание да се счете, че арбитражното решение, предмет на исканата от М. В. С. и Й. С. С. отмяна е нищожно. Аргументите са, че разпоредбата на чл. 19, ал.1 ГПК, както и тази на чл.47, ал.2 ЗМТА са процесуалноправни, а действието на процесуалноправните разпоредби е незабавно и по отношение на всички. Това от своя страна означава, че новата процесуалноправна норма незабавно отменя породените до влизането и в сила правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен когато в новия закон, съотв. изменението на закона, което я въвежда, изрично е уредено запазване на правните последици на вече отменената процесуална норма. В случая с разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ. бр. 8 / 2017г./ законодателят е уредил запазване на породените до влизане в сила на изменението на ГПК правни последици по отношение на започналите и висящи арбитражни производства, постановявайки, че приключването им е по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват. Изричното правило, въведено с разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК и даденото от Конституционния съд на Р.България тълкуване , обективирано в т.3 на решение № 9/24.10.2002 г., по конституционно дело №15/2002 г., касателно стадиите на осъществяваната защита в арбитражното производство – първият задължителен пред АС, а следващият – факултативен, осъществяван пред ВКС по исков път, съобразно чл.47 и сл. ЗМТА, дават основание да се приеме, че когато завареното арбитражно производство по неарбитрируем по см. на чл.19, ал.1 ГПК спор е в неговия първи стадий, то се прекратява от съответния Арбитражен съд. Когато, обаче, осъществяваната в рамките на общия арбитражен процес защита е преминала във факултативния стадии и е налице заверено допустимо исково производство пред ВКС за отмяна на постановеното от АС арбитражно решение, висящността на арбитражното производство в неговата цялост се счита за възобновена от датата на исковата молба за отмяна. Следователно в правомощията на състава на ВКС е да прогласи нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, щом то е постановено по неарбитрируем по см. на действащата редакция на чл.19, ал.1 ГПК, правен спор. Допълнителен аргумент в подкрепа на така възприетото разрешение намерила израз във формираната практика на ВКС, по приложението на цитираната разпоредба - решение № 72 от 26.04.2017 г., по т.д.№403/2017 г. на І т.о., решение № 63 от 26.04.2017 г., по т.д.№ 2220/2016 г. на І т.о., решение № 32 от 07.03.2017 г., по т.д.№1416/16 г. на І т.о., № 133 от 14. 06.2017 г., по т.д.№ 625/17 на ІІ т.о., решение № 120 от 06.07.2017 г., по т. д.№99/2017 г. на ІІ т.о. и др. е правилото на чл.405, ал.5 ГПК в редакцията на закона, обнародвана в ДВ, бр.882017 г., което изключва наличие на процесуална възможност за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни ,по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА, арбитражни решения. Следователно, щом в правомощията на окръжните съдилища е възложена и проверка за валидност на арбитражното решение, като изпълнително основание, то по аргумент на по силното основание такава проверка задължително следва да бъде осъществена от състава на касационната инстанция в исковото производство по отмяна по чл.48 ЗМТА, каквото е и настоящето. Безспорно е , че предмет на арбитражното производство, по което решението, чиято отмяна се иска е постановено, е спор породен от договор за заем, сключен с АД и обезпечен с договорна ипотека. Поради това в качеството си на заематели ищците в настоящето производство М. В. С. и Й. С. С. се явяват и потребители по см. на § 13 , т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Това означава, че висящото пред състава на второ търговско отделение ВКС производството по чл.48, ал.1 и сл. ЗМТА е заварено по см. на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК и предвид изложените по- горе съображения за неарбитрируемост на спора, съгласно чл.19, ал.1 ГПК, постановеното арбитражно решение на АС при Българската асоциация на микропредприятията, предмет на исканата отмяна следва да бъде прогласено за нищожно. При този изход на делото в производството по чл.48 ЗМТА и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени претендираните от тях деловодни разноски за същото, възлизащи на сумата 6 103 лв. - заплатена държавна такса. Що се касае до претендираното адвокатско възнаграждение, несъмнено включващо се в съдебно деловодните разноски по см. на чл.78, ал.1 ГПК, то видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2016 г., сключен с адв. Р. С., сумата от 5 200 лв. е само договорена, но не и реално заплатена, доколкото изрично отбелязване в тази насока не се съдържа в цитирания договор, нито е представен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА за нищожно арбитражно решение от 10.06.2016 г., по арбитражно дело № 2/2016 г. на Арбитражен съд при Българска асоциация на микропредприятията. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. В. С. и на Й. С. С. общо сумата 6 103 лева / шест хиляди сто и три лева/, деловодни разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: