Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр.София , 09 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Нина Панчева след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 902/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.З., служебен защитник на подсъдимия Ш. М. К., срещу решение №73 от 22.06.2022 г., постановено по внчхд №369/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново. С касационната жалба се атакува съдебното решение в цялост, като се твърди, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. На първо място се посочва, че неправилно въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта по отношение на гражданския иск досежно починалия подсъдим, като не е конституирал наследниците му и не е продължил производството относно предявената гражданска претенция. Поставя се въпроса за причината, поради която въззивната инстанция е издирвала наследниците на починалия подсъдим, след като не ги е конституирала на мястото на последния и дори е приела, че те са били редовно призовани за последното съдебно заседание /когато делото е било обявено за решаване/, въпреки че последното обстоятелство не отговаря на действителността. Застъпва се становище, че с посочените незаконосъобразни действия на съда правата на касатора Ш. К. са били нарушени, доколкото с първоинстанционната присъда същият е бил осъден да заплати солидарно с починалия подсъдим обезщетение за неимуществени вреди на частния тъжител. Отмяната на присъдата в тази й част, неконституирането на наследниците на починалия подсъдим и не разглеждане на делото по отношение на гражданския иск, след прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, са довели до съществено засягане на правата и интересите на Ш. К. и са в разрез с разрешенията, дадени в ТР №1 от 04.02.2012 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място са наведени подробни съображения относно законността на състава, постановил атакуваното съдебно решение, както и такива, свързани с неправилна интерпретация и оценка на доказателствата, събрани по делото, довела и до неправилно приложение на материалния закон. В заключение се моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно- да се приложи разпоредбата на чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В съдебното заседание пред Върховният касационен съд, защитникът на подсъдимия Ш. К., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за това, че въззивният съд законосъобразно е прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, но не е изпълнил задълженията си да се произнесе по приетата за разглеждане гражданска претенция и не се е съобразил с ТР №1/2013 г. на ОСНК на ВКС. Предлага да се отмени атакуваното съдебно решение. Подсъдимият Ш. М. К., редовно призован, не се явява в заседанието пред ВКС и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №260006 от 17.05.2021 г., постановена по нчхд №703/2020 г., Великотърновски районен съд е признал подсъдимите Ш. М. К. и К. А. И. за виновни в това, че на 30.07.2018 г., в [населено място], на [улица], пред дом №/номер/, в съучастие като съизвършители, причинили на С. И. К. лека телесна повреда, довела да разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.130 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание глоба в размер на по 1000 лв. за всеки един от тях. С присъдата подсъдимите Ш. К. и К. И. са били осъдени да заплатят солидарно на С. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 3000 лв. като неоснователен и недоказан. Двамата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно разноските, сторени от частния тъжител, както и тези в полза на държавата. По въззивни жалби, депозирани от защитниците на двамата подсъдими Ш. К. и А. И., пред Великотърновски окръжен съд е било образувано внчхд №369/2021 г., приключило с решение №73 от 22.06.2022 г., с което производството по делото е било прекратено в частта относно наказателната отговорност на подсъдимия К. А. И., на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК; първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в която И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание –глоба в размер на 1000 лв.; бил е осъден солидарно да заплати на С. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., да заплати солидарно направените от частния тъжител разноски по делото, да заплати д.т. върху уважения размер на граждански иск и разноските в полза на държавата. Присъдата е била потвърдена в останалата й част. Подсъдимият Ш. К. е бил осъден да заплати на тъжителя С. К. направените пред въззивната инстанция разноски. Касационната жалба е НЕДОПУСТИМА. 1.Поначало разпоредбата на чл.346 от НПК, дефинираща предмета на касационната проверка, изключва от последната наказателните дела от частен характер. Предвидено е едно единствено изключение в т.4 на посочената правна норма - касационен контрол на решенията и определенията на окръжния или апелативен съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Действително част от атакуваното въззивно решение касае прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдим, починал в хода на въззивното дело и това решение е постановено за първи път във въззивното производство, но касационният жалбоподател няма правен интерес от неговото обжалване. Липсата на правен интерес се обосновава с това, че в случая прекратяването на наказателното производство се дължи на безспорно установения факт по делото за настъпила смърт на един от подсъдимите. Действително въззивният съд е следвало да се съобрази с разрешенията, дадени в ТР №1/2013 г. на ОСНК на ВКС и да отмени първоинстанционната присъда само в частта касаеща наказателната отговорност на починалия К. И., като продължи разглеждане на делото по гражданския иск досежно неговите наследници/които е следвало да конституира, освен ако те не са направили отказ от наследството/ и подсъдимия Ш. К., и да се произнесе по същество на гражданската претенция като я уважи, измени или отхвърли. Произнасянето, респективно липсата на произнасяне от страна на въззивния съд относно гражданския иск по наказателни дела от частен характер обаче, не подлежи на касационен контрол, т.е. дори и съдът да беше спазил закона и да беше продължил производството по гражданския иск със съответното произнасяне по него, това не би било предмет на касационна проверка. От друга страна, доколкото Великотърновски окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда относно подсъдимия Ш. К., включително и относно нейната гражданска част, то това означава, че същият е потвърдил и солидарното му / с починалия А. И./ осъждане по предявения граждански иск, което сочи, че правата на подсъдимия К. не са накърнени, понеже, ако спрямо него бъде насочено изпълнение за сумата по гражданската претенция, той има право на регресен иск спрямо наследниците на починалия И., което отново обосновава липсата на правен интерес у касатора. Наред с горното и по изложените вече съображения, свързани с предмета на касационната проверка по чл.346 от НПК, постановеното решение не подлежи на касационно обжалване и в частта относно потвърждаването на присъдата, касателно Ш. К., и възлагането в негова тежест на направените пред въззивната инстанция разноски. В този смисъл всички наведени доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, свързани с признаването на подсъдимия К. за виновен в осъществяване на възведеното в частната тъжба престъпление и размера на наложеното му наказание глоба, не могат да бъдат обсъждани. Необходимо е да се подчертае и че защитникът на този подсъдим неправилно е разчел указанието на въззивния съд относно обжалване на решението в цялост, доколкото в последното изрично е било посочено, че то подлежи на обжалване на основание чл.346 т.4 от НПК, а това основание е свързано единствено с постановеното прекратяване на наказателното производство. С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата, инициирала касационното производство следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. 2. Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да направи няколко ремарки: Като цяло въззивното производство страда от съществени пороци. След като е установена смъртта на единия от двамата подсъдими по делото, въззивният съд трикратно е прекратил наказателното производство спрямо него- първият път с определение от съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г., в което липсва произнасяне по отмяна на постановената първоинстанционна присъда, вторият път с определение, постановено в закрито заседание на 06.04.2022 г., в което съдебният състав е взел решение производството да продължи по гражданския иск спрямо правоприемниците на починалия подсъдим К. И. и трети път- с решението от 22.06.2022 г. Настоящият касационен състав обръща сериозно внимание на Великотърновски окръжен съд, че наказателното производство на основание чл.24 ал.1 от НК може да се прекрати от въззивната инстанция само един път и то с решение, след проведено открито съдебно заседание, което решение подлежи само в тази част на касационна проверка на основание чл.346 т.4 от НПК. Абсолютно недопустимо е и в разрез с разпоредбата на чл. 334 т.4 от НПК, съдебният акт да бъде отменян от постановилия го въззивен състав. Нещо повече, съдът изобщо не е съобразил, че този съдебен акт /без значение дали е законосъобразен или не/, след изтичане на срока за неговото обжалване, в каквато насока се съдържат указания в първото определение и след като не е обжалван, е влязъл в сила. По-нататък, веднъж решил да призове наследниците на починалия подсъдим, с оглед конституирането им на негово място и продължаване на делото по гражданския иск, съдът е следвало да ги уведоми редовно, да установи дали те не са се отказали от наследството и ако последното обстоятелство не е налично, да ги конституира в процеса на мястото на починалия техен наследодател-подсъдим по делото. Прочитът на материалите показва, че тези задължения не са били изпълнени, защото за последното заседание във въззивната инстанция наследниците на К. И. всъщност не са били редовно призовани / отразеното в протокола за редовност на тяхното призоваване е некоректно/ и съдът не се убедил в това, дали е налице отказ от наследство или не. Разсъжденията на мнозинството от въззивния съдебен състав, че е невъзможно тяхното конституиране, тъй като е „недопустимо установяването на нови страни в производството след даване ход на делото от първоинстанционния съд“, не държи сметка, че наследниците на починалия подсъдим не са нови страни, а встъпват в процеса на негово място. Неприемливо е и приетото от решаващия съд, че „граждански ответник може да бъде конституиран в наказателното производство единствено ако той носи отговорност за имуществени или неимуществени вреди от престъплението на основание, различно от това на неговия извършител“, доколкото наследниците на починалия подсъдим нямат качеството на граждански ответници по смисъла на НПК. В тази насока липсва съобразяване и с разрешенията, дадени в т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСНК на ВКС /задължителни за съдилищата/, съобразно която „въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено“, какъвто е настоящият случай. Всички тези нарушения се посочват от настоящата инстанция с цел фокусиране на вниманието на въззивния съд върху тях. Това обаче не променя извода за недопустимост на касационната жалба, касаеща прекратяване на наказателното производство на основание чл.346 т.4 от НПК, поради установена липса на правен интерес от обжалване. По изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от адв.З., защитник на подсъдимия Ш. М. К. срещу решение №73 от 22.06.2022 г., постановено по внчхд №369/2021 г., по описа на Великотърновски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. №902/2022 г. по описа на ВКС, трето н.о. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/