Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 7 март 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 139 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 340 от 8.12.2015 г, по ВНОХД № 4490/15, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 2.04.2015 г, по НОХД № 6108/14, и подсъдимият А. К. Л. е признат за невинен в това, че на 5.06.2012 г в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с К. Петров Л., е причинил на Л. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият Л. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл. 78 а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1 000 лв. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че са изведени неправилни доказателствени изводи, че деянието съставлява престъпление и затова незаконосъобразно е приложен чл. 9, ал. 2 НК. С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият моли да бъде оставен в сила въззивният акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е извършил доказателствен анализ в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. Приел е за установени същите фактически положения, каквито и първата инстанция. Контролната инстанция обаче е извела различни правни изводи относно съставомерността на деянието, поради което спорен се явява въпросът относно правилното приложение на материалния закон. Този въпрос има отношение към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което, в случая, е налице. Съображенията за това са следните: Приложението на чл. 9, ал. 2 НК изисква да бъде направен извод, че деянието, макар и да съставлява престъпление от Особената част на НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна. Несъмнено е, че в таза насока има значение и степента на обществена опасност на дееца, но когато тя е ниска, това не може да послужи като единствено основание за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като е необходимо деянието да се отличава с визираната в закона специфика, а именно: да бъде малозначително или обществената му опасност да бъде явно незначителна. По настоящето дело е инкриминирано деяние със завишена степен на обществена опасност, представляващо квалифициран случай на причиняване на лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, извършено при условията на съучастие, и по хулигански подбуди. Това деяние покрива признаците на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63 НК и неговата обществена опасност не се отличава от типичните случаи на престъпления от този вид. Ето защо, независимо от ниската степен на обществена опасност на дееца, при условие, че деянието не попада в нито една от двете хипотези на чл. 9, ал. 2 НК, кумулативните предпоставки на посочения текст не са налице. Що се отнася до проявеното „увлечение и лекомислие”, това са елементи на чл. 61 НК, който, в случая, е неприложим. Това е така, защото деецът е навършил пълнолетие, а нормата на чл. 61 НК предполага той да е непълнолетен, както към момента на деянието, така и към момента на освобождаването му от наказателна отговорност. Освен това, за да бъде приложен посоченият текст, следва деянието да разкрива ниска степен на обществена опасност, което законово изискване също не е изпълнено. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Посоченото нарушение може да бъде отстранено чрез отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. По тези съображения, протестът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 340 от 8.12.2015 г, по ВНОХД № 4490/15. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: