Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 16.06.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 846 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 3881/01.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 1534/2014 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Касационното обжалване е допуснато с определение № 283/17.03.2016 г. от състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно това, чия е тежестта от доказването на добросъвестното упражняване на правата на работодателя при прекратяване на трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея. В изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната, че носи доказателствената тежест от установяването с допустимите доказателствени средства на твърдяното от нея злоупотреба с право от страна на работодателя. В този смисъл е трайната практика на ВКС, цитирана и от касатора, която се споделя от настоящия състав на съда. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: По силата на трудов договор № 34/30.09.2008 г., страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „експерт маркетинг". Ищцата е била в отпуск поради бременност за периода от 28.12.2009 г. до 11.02.2010 г. , като е била в отпуск поради раждане на дете в периода 05.02.2010 г. до 19.03.2010 г., а за периода от 19.03.2010 г. до 12.05.2010 г. е ползвала отпуск за гледане на дете. С предизвестие, с изх. № 81/01.07.2011 г., ответното дружество е уведомило ищцата, че след изтичане на тримесечен срок, трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1,т. 6 от КТ, като не е било спорно по делото, че с процесната заповед изх. № 82 от 01.07.2011 г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01.10.2011 г., на основание чл. 328, ал. 1,т. 6 от КТ. В заповедта е посочено, че причините за прекратяване на трудовото правоотношение са „във връзка с промяна на изискванията за притежаване на необходимото образование за длъжността „експерт маркетинг" - от „висше образование, степен „бакалавър" на „висше икономическо образование, степен магистър, специалност „маркетинг". Съдът е приел, че от представените длъжностни характеристики, утвърдени на 03.09.2008 г. и на 08.06.2011 г. - за длъжността на „експерт маркетинг" в първата длъжностна характеристика (в сила към момента на сключване на трудовия договор между страните по делото) е въведено изискване за образование за тази длъжност „висше образование, степен бакалавър", а в утвърдената на 08.06.2011 г. длъжностна характеристика изискването за образование е „висше икономическо образование, степен магистър, специалност „маркетинг". Съдът е приел за установено по делото, че втората длъжностна характеристика е връчена на ищцата заедно с предизвестието за прекратяване на договора. При горната фактическа обстановка, неправилно съдът е приел, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. След сключването на трудовия договор между страните по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/, съобразно нуждите на производството, могат да се предявяват нови изисквания на заеманата от работника или служителя длъжност. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В случая, работодателят е поставил нови изисквания към вече съществуващата по щатното разписание длъжност, заемана от ищцата по делото и то е свързано с образователен ценз и квалификация. Заеманата от ищцата длъжност е „експерт маркетинг", като в първата длъжностна характеристика (в сила към момента на сключване на трудовия договор между страните по делото) изискването за образование за тази длъжност е било „висше образование, степен бакалавър", а в утвърдената на 08.06.2011 г. длъжностна характеристика изискването за образование е „висше икономическо образование, степен магистър, специалност „маркетинг". Освен изложеното в отговора на правния въпрос относно доказателствената тежест от доказването на злоупотребата с право по смисъла на чл.8 КТ, която се носи от ищцата по делото, видно от данните по делото относно длъжността, заемана от ищцата, промяната в изискванията за образование и квалификация не са самоцелни, а съответствуват на изискването за длъжността, предвид трудовите функции за същата. Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, доколкото трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно. Решението на въззивния съд в обжалваната част по посочените по-горе искове следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия следва да се постанови ново, с което се отхвърлят обективно съединените искове. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се присъдят направените за производството пред трите съдебни инстанции съдебни разноски, които са общо в размер на 1585,60 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3881/01.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 1534/2014 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 19.10.2015 г. по същото дело, в частта, с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати по сметката на СГС държавна такса, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. К. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против [фирма], като неоснователни. ОСЪЖДА М. Г. К. от [населено място], съдебен адрес [улица], ет.1, ап.1 адв. П. М. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 1585,60 /хиляда петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.