5 Р Е Ш Е Н И Е № 62 С., 01.04. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 4370/2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 1177 от 26.11.2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по касационна жалба на [фирма], [населено място], е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК до касационно обжалване въззивно решение № 1172 от 19.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16002 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав, в частта му, с която е отменено решение от 28.06.2010 г. по гр.д. № 2532/2010 г. на Софийски районен съд, 58 с-в, и са уважени предявените от Е. С. Е. от [населено място] срещу [фирма] искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато по правните въпроси от материално естество, обусловили изхода на спора, а именно - кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение; кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението, които правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 192/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 721/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др. В тях е прието, че при прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице и на поставените въпроси съдът дава следните отговори: Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер, поради което противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. К. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. А. от АК-С. поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли въззивното решение в обжалваната му част като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ответницата по касационната жалба Е. С. Е. от [населено място] не изразява становище по нея. След така приетите отговори на поставените правни въпроси, за разрешаването на които е допуснато касационното обжалване, съдът намира касационната жалба на [фирма], [населено място] за основателна, а постановеното въззивно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни, тъй като в случая работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, а именно, че в случая е налице закриване на част от предприятието. Отхвърлил е като недоказан предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, поради незаконното уволнение, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не се спори, а това правилно е прието за установено и от въззивния съд, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността „отчетник” в отдел „Финанси” при ответното дружество по безсрочен трудов договор. Установено е, че работодателят е отправил до ищцата писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 20.10.2009 г. със срок 30 дни, поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, което е получено от нея на същата дата, както и че със Заповед № 436 от 19.11.2009 г. трудовото правоотношение с нея е прекратено основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 КТ – при закриване на част от предприятието, която е получена от нея на същата дата. Установено е също така, че със Заповед № 231 от 01.10.2009 г. управителят на ответното дружество е разпоредил закриване щатовете на отчетници към отдел „Финанси” и коригиране на длъжностното разписание, като видно от поименното щатно разписание от 01.01.2009 г. бройките за длъжността „отчетник”, заемана от ищцата, са били две, а по новото щатно разписание от 01.10.2009 г. във връзка с издадената заповед на управителя, тези бройки са премахнати. В случая работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, като правото му да го прекрати на това основание е налице, поради което трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието като издадената впоследствие заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на друго основание – при закриване на част от предприятието, е без правно значение, в която връзка изводът на въззивния съд, че работодателят не е доказал наличие на уволнителното основание – закриване на част от предприятието, е неправилен. Това е така, тъй като предвид дадените отговори на поставените правни въпроси, с изтичането на срока на предизвестието трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на посоченото основание – поради съкращаване на щата, поради което връчената на 19.11.2009 г. заповед за уволнение, поради закриване на част от предприятието, в случая е без правно значение. По делото е установено, че е налице реално съкращаване на щата, тъй като съществуващите две бройки „отчетник” при отдел „Финансов” на ответното дружество, едната от които е била заемана от ищцата, са премахнати и не съществуват в новото щатно разписание от 01.10.2009 г. и в случая работодателят не е бил задължен да извършва подбор по чл. 329 КТ. Видно от изложеното, работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен се явява и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и необосновано, като изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касирането му и произнасяне по съществото на спора като по изложените по-горе съображения предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 390 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1172 от 19.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16002 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав, в частта му, с която са уважени предявените от Е. С. Е. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на Е. С. Е., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу [фирма] [населено място], [улица], представлявано от управителя Заре Т. Ш., за признаване на уволнението й с предизвестие изх. № 239 от 20.10.2009 г. за незаконно и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник”. ОСЪЖДА Е. С. Е. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените по делото разноски в размер на 390 /триста и деветдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: