Р Е Ш Е Н И Е №254 София, 09.08.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 325 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Призводството е по реда на чл.251 ГПК. Образувано е по молба на „Рила Комерс” ООД за тълкуване на потановеното по настоящото дело решение № 52 от 03.11.2011г. Молителят твърди, че заявеното от него по делото право е във връзка с разпоредителни действия, основани на Акт за общинска собственост № 287 от 28.07.1997г. на СО – Район „Триадица”, който касае част от имот: фирмени магазини „Рила” – Витоша 52, 54 и 56, включени в капитала на „Рила Комерс” ООД, в законна експлоатация по силата на Акт обр.16 от 09.07.1986г. и решение за строеж № 341. Твърди, че в края на 2018г. е узнал нови обстоятелства във връзка със СУ по гр.д № 13505/2016г. – още четири акта за общинска собственост на СО – Район „Триадица”, за които не е уведомен и не притежава: АОС №№ 227, 228, 229 и 230 от 17.07.1997г. със същите основания като оспорения по настоящото производство, за следните магазини: магазин № 1 с квадратура от 71,36 кв.м., находящ се на [улица], магазин № 2 с квадратура от 29.124 кв.м., находящ се на същия адрес, магазин № 3 с квадратура от 17,80 кв.м., находящ се на същия адрес, и магазин № 5 с квадратура от 39,26 кв.м., находящ се на същия адрес. Твърди, че всички тези актове касаят незаконни части от обект „Фирмени магазини „Рила” – [улица], 54 и 56, предоставен на СК „Рила” с решение № 52 от 14.03.1985г. на МС на РБ. Твърди, че решението по настоящото дело признава правата му за същия имот, но за друга незаконно обособена негова част. Поддържа, че неоснователните общински действия по нерегламентирано разделяне и обособяване на отделни самостоятелни обекти от собствеността му са довели до пълна загуба на идентичност, водеща до невъзможност при доказване. Твърди, че това незаконно делене пречи решението по настоящото дело да бъде изпълнено, като във въвода ЧСИ му е предал вместо присъдените 154 кв.м., около 130 кв.м. Поддържа, че след узнаване на актовете, е поискал отмяната им, както и главно встъпване по гр.д № 1655/2009г. на СГС, ГК, І-1 състав. Поради това моли настоящият състав да се произнесе: дали постановеното по делото решение е относимо и към другите неправомерно обособени от район „Триадица” части от същия имот на [улица], дали е необходимо ново доказване, възникнало не по негова вина, на законен имот, отнет по неправомерен начин, дали губи правата си на собственост от неправомерното разделяне на собствеността му или е собственик на всяка от неправомерно отделените части, както и в коя/кои от тези части са признатите му права от 154 кв.м., като за всеки сантиметър от имот „Фирмени магазини „Рила”, [улица], 54 и 56 те са еднакви. Ответникът „Роялти” ЕООД оспорва подадената молба. Твърди, че молбата е недопустима, тъй като не е отправена до СРС, който е постановил влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.108 ЗС и тъй като влязлото в сила решение е изпълнено изцяло. Поддържа още, че молбата е неоснователна, тъй като не е налице противоречие в съдържанието на мотивите и диспозитива на постановеното решение на ВКС, а очертаните от молителя въпроси не попадат в приложното поле на тълкуването по смисъла на чл.251 и сл. ГПК, доколкото молителят се домогва недопустимо да получи от ВКС произнасяне по въпроси, които са извън предмета на делото. Моли искането да бъде оставено без уважение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Настоящият състав, като съобрази изложените в молбата твърдения, обосноваващи интереса от исканото тълкуване, намира, че същата е допустима, независимо от твърдението на ответника, че решението е изпълнено. Съображенията на ответника, основани на вида на диспозитива на решение по настоящото дело, не могат да обосноват извод за недопустимост на молбата, тъй като на тълкуване може да бъде подложено всяко решение, в което волята на съда е изразена неясно, за да могат да бъдат приложени правните му последици. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Тълкуването на неясно съдебно решение цели да отстрани неяснотата му спрямо всички. Тълкуването обаче може да се отнася само до изявената от съда воля, а не и до нови факти или правни норми. В настоящия случай не се твърди неяснота на волята на съда, изразена в решението, нито се констатира такава да е налице. По същество се прави искане чрез тълкуване съдът да изрази воля по факти, които са новоузнати от молителя и по въпроси, които са извън предмета на спора по настоящото дело и постановеното по него решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл.251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото решение е неоснователно и следва бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Рила Комерс” ООД с правно основание чл.251 ГПК за тълкуване на решение № 52 от 03.11.2011г. по т.д. № 325/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: