Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 263                                    гр. София, 19 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова        и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 221 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на осъдения Г. Й. Й. за възобновяване на НОХД № 6297/07 по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда от 25.04.2008 г, потвърдена с решение на Софийски градски съд № 1* от 2.11.2009 г, по ВНОХД № 663/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.07.2006 г, в гр. С., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство от владението на Р. К. Н. , без негово съгласие, с намерение да го ползва, с оглед на което и на основание чл. 346, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че още на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, че анализът на доказателствата е опорочен, че в основата на осъждането стои негодно разпознаване, произтичащо от осъществения преди следственото действие визуален контакт между пострадалия и обвиняемия, че този факт не е отречен от пострадалия, заявил, че молителят му е бил посочен предварително от служители на полицията, че наблюдаващият прокурор е упражнил неправомерно въздействие върху свидетели, опровергаващи обвинителната теза. Иска се да бъдат отменени съдебните актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Като допълнителни аргументи изтъква, че липсва надеждна доказателствена основа относно авторството на деянието, че показанията на св. Н са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани, че разпознаването е опорочено чрез предварително предоставяне на снимки, сред които и тази на брата на обвиняемия, когото пострадалият е посочил като извършител, че неправилно са отхвърлени показанията на св. Й на свидетелите, посочени от молителя, че на местопрестъплението не са открити следи, свързващи осъдения с престъплението, че не е установен точният период, през който е ползвана СИМ-картата. Защитата поддържа искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Осъденият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. При анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обсъдени са, както доказателствата, уличаващи молителя, така и тези, които го оневиняват. Доказателствените изводи почиват на събраните гласни, писмени и веществени доказателства, при чиято съвкупна преценка не възниква съмнение за авторството в лицето на осъдения. Св. Н. е дал подробни показания за инкриминираните събития, описвайки с максимална точност външните белези на лицето, проникнало в автомобила, а казаното от свидетеля кореспондира на показанията, депозирани от св. Й, който също е очевидец, макар и да не възприел лицето на извършителя. Показанията на пострадалия се подкрепят и от заявеното от св. А, за това, че Н. е имал визуална представа за дееца, трайно запечатана в съзнанието му. Именно качеството „добър физиономист” е позволило на пострадалия безпогрешно да посочи извършителя още при оперативното разпознаване / по снимки /, което не е следствено действие, а извънпроцесуално такова, имащо за цел да даде насока на разследването. Тогава св. Н се е спрял на снимките на осъдения и на неговия брат, посочил е молителя като извършител, респективно, отхвърлил е възможността престъплението да е извършено от неговия брат, мотивирайки се с липсата на белег, какъвто е притежавал изобразеният на снимката. Неоснователно се сочи, че процесуалноследственото действие разпознаване е опорочено. Твърдението на молителя, че предварително е бил показан на пострадалия, се опровергава както от показанията на св. Н, така и от показанията на св. А, заявил, че са били взети мерки за недопускане на среща между лицата, представени за разпознаване, поемните лица и разпознаващия. Пострадалият не е заявил, че обвиняемият му е бил показан, а напротив, последователно е твърдял, че е запомнил извършителя и не е имал затруднение да го идентифицира. Към преките доказателства за авторството се добавя и косвено такова, изводимо от показанията на св. Ив. П. , предоставила мобилния си телефон на осъдения, от чиято СИМ-карта е регистрирано обаждане в района на местопроизшествието. За какъв точно период телефонът е бил у дееца се явява ирелевантно за изхода на делото. Показанията на свидетелите, посочени от осъдения, включително тези на св. Й, са оценени в контекста на останалите доказателствени средства, и правилно е прието, че същите не опровергават обвинението. Вярно е, че в автомобила не са открити материални следи от осъдения, но, от една страна, не е задължително да бъдат оставени такива, а, от друга страна, уличаващите го доказателствени източници са достатъчни, за да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. На досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на ТР № 2/2002 ОСНК ВКС, които да предпоставят отмяна на съдебните актове и връщане на делото в предходна процесуална фаза, както и няма данни да е упражнено неправомерно въздействие върху свидетелите, с чиито показания е направен несполучлив опит да бъде изградено „алиби” на осъдения. По тези съображения, ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Макар и извън обсега на произнасянето, следва да се отбележи, че наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” е със срок, по-кратък от този на „лишаването от свобода”, с което е допуснато нарушение на материалния закон, но е в полза на осъдения и затова не може да бъде отстранено / нарушението не е можело да бъде поправено и от СГС, тъй като въззивното производство е проведено само по жалба на подсъдимия /.   По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Й. Й. за възобновяване на НОХД № 6297/07 по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда от 25.04.2008 г, потвърдена с решение на Софийски градски съд № 1* от 2.11.2009 г, по ВНОХД № 663/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: