Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
София, 29 април 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП
........Ант. ЛАКОВ................., като изслуша
докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 197/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 5679/2009 г. по описа на Районен съд – гр. С., отмяна на постановеното по него определение от 17.06.2009 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо А. Г. М. три присъди и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения М. наказания по присъди по НОХД № 9014/08 г., НОХД № 14447/08 г. и по НОХД № 2112/09 г. на РС – София.
Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения пледира за оставяне на искането без уважение, тъй като не са налице основанията за извършване на ново прегрупиране. Като аргументи сочи, че и след новото прегрупиране общият размер на наказанието пробация не би се променил, а намаляването на размера на наказанието „глоба” при извършеното групиране не оправдава връщането на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.1 от НПК.
Искането на Главния прокурор е основателно.
С определение, постановено на 17.06.2009 г. по НЧД № 5679/2009 г. Софийският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения А. М. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 9014/08 г., НОХД № 14447/08 г. и по НОХД № 2112/09 г. на РС – София, като му е наложил най-тежкото наказание – „пробация” при следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като към тях е присъединил глобите, наложени с последните две присъди от по 150 и 200 лева, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.
Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на М. , са основателни.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице. Този извод не е изцяло верен и противоречи на приложените по делото бюлетини за съдимост на осъдения М. Приложимостта на института на чл. 25 във чл. 23 ал.1 от НК изисква преди всичко деянията, наказанията по чиито присъди се групират, да са извършени преди да е имало постановена и влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния случай деянието по първата присъда, постановена по НОХД № 9014/08 г., е осъществено на 08.07.2008 г., а самата присъда е влязла в сила на 22.08.2008 г. Деянието по второто осъждане в резултат на споразумение, което е влязло в сила на 24.02.2009 г., е било извършено на 19.09.2008 г. Видно от това е , че деянието по второто осъждане е осъществено след като първата присъда /по НОХД № 9014/2008г. / вече е била влязла в сила. Поради това не са налице предпоставките на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК за групиране на наказанията и налагане на осъдения да изтърпи най-тежкото от тях за тези две осъждания, тъй като деянията не са в съотношение на съвкупност, а на рецидив. Същото важи и за третото осъждане по споразумение по НОХД № 2112/08 г., по което деянието е било извършено на 27.08.2008 г. Между него и деянието по първото осъждане не са били налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Като е извършил групиране на наказанията и по трите осъждания, РС – София е приложил неправилно материалния закон, с което е допуснал особено съществено нарушение на по чл. 348 ал.1 т.1 от НК. При липса на предпоставките на закона наказанията по първото осъждане не е следвало да бъдат групирани с тези по вторите две, а те следва да бъдат изтърпени поотделно. Налице са основания за групиране само на наказанията по вторите две осъждания.
Налице и друго нарушение на материалния закон, изразило се в присъединяване по реда на чл. 23 ал.3 от НК и двата размера на глобите, наложени по НОХД № 1447/08 г. и по НОХД № 2112/2009 г. Съдът не е съобразил нормата на чл. 23 ал.1 от НК, съобразно която е следвало първо да определи един общ размер на наказанието глоба, като наложи най-тежкия размер, едва след което именно този общ размер на глобата да присъедини към наказанието „пробация”.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което искането за това следва да бъде уважено, а определението на РС – Варна – да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на РС – София, при което да се приложи правилно материалния закон.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 5679/2009 г. по описана Районен съд – гр. С..
ОТМЕНЯ определение , постановено на 17.06.2009 г. по същото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.