О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60494
гр. София, 28.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1708 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., М. Д. А., Ф. Д. А., С. Д. А. и А. А. А. срещу решение №1298/22.06.2020г. по в.гр.д. №5687/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение №4789/28.06.2019г. по гр.д.№14339/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 16 състав, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. А. при ПТП на 18.10.2014г. за разликата над уважения размер от по 30 000 лв. за всеки един от ищците до размера от 90 000 лв., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторите поддържат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, както и в противоречие със съдебната практика на ВКС по идентични дела. Излагат съображения и за неправилно приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед определения от въззивния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Молят да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати допълнително по 60 000 лв., на всеки от касаторите, представляваща разликата над присъдената сума до претендирания размер от 90 000 лв. Претендират и присъждане на разноски.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните правни въпроси: 1/Съпоставима ли е отговорността на по – уязвимия участник в движението /пешеходец, велосипедист/ с отговорността на водача на МПС? При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?; 2/ При ПТП между пешеходец и автомобил, настъпило в тъмната част на денонощието, чия отговорност е по – голяма – на пешеходеца или на водача на МПС?; 3/ Еднаква ли е степента на съпричиняване на вредите от страна на пешеходеца при различни ситуации на пътя – пресичане от ляво надясно по посоката на автомобила, пресичане от дясно наляво по посоката на автомобила, попътно движение с гръб към доближаващите го автомобили или движение срещу автомобилите, но не в края на платното за движение?; 4/ Кое нарушение е по – тежко – несъобразяване с влошени метеорологични условия при избиране на скоростта на движение или пресичане на платното за движение при наличие на приближаващ се автомобил? Касаторите поддържат наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК / погрешно посочено като чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, като се позовават на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №118/27.06.2014г. по т.д. №3871/2013г. на ВКС, I т.о., решение №63/08.07.2019г. по т.д. №2013/2018г. на ВКС, I т.о., решение №212/11.01.2018г. по т.д. №738/2017г. на ВКС, II т.о. Поддържат също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на атакувания акт.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 18.10.2014г., с участието на лек автомобил, управляван от водача П. И. Д., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, е пострадал пешеходецът Д. С. А., починал на 11.11.2014г., както и че ищците са негови наследници по закон – А. А. А. е преживяла съпруга, а А. Д. А., М. Д. А., Ф. Д. А. и С. Д. А. са негови деца. При определяне размера на обезщетението, решаващият съд, позовавайки се на събраните гласни доказателства, е счел за относими съществувалите между починалия и ищците близки отношения, основани на обич, грижа и взаимна подкрепа, обстоятелството, че всички са живели заедно в едно домакинство, с изключение на М. Д. А., която живее отделно, както и че пострадалият е подпомагал ищците материално. Отчел е претърпените от ищците и непреодолени болки и страдания, възрастта им към момента на настъпване на деликта, както и обстоятелството, че всеки един от тях е трудоспособен, физически здрав и разполага с помощта и подкрепата на своите близки. Съобразил е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и съдебната практика по сходни случаи. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 100 000 лв. за всеки един от ищците.
Апелативният съд, съобразявайки заключението на САТЕ, е приел за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е нарушил правилата за движение по пътищата, пресичайки неправилно, без да положи дължимата грижа да осигури безопасността си. Изложил е съображения, че пешеходецът е допринесъл за настъпването на ПТП в значително по – голяма степен от приноса на водача на лекия автомобил, като е изтъкнал, че делинквентът е управлявал автомобила със скорост, която е в рамките на разрешената за населено място /50 км/ч/, имал е значително ограничена във времето и пространството възможност да забележи пешеходеца и да реагира своевременно с аварийно спиране, не е било много вероятно в 4:00 часа сутринта, при лошо време /силен вятър/ и в район, в който няма наблизо жилищни сгради, макар и в близост до автобусна спирка, пътят да бъде пресичан от пешеходци. От своя страна, пострадалият е имал възможност да забележи отдалече приближаващия автомобил, тъй като не е имало други източници на светлина, освен фаровете на автомобила; разполагал е с достатъчно време да съобрази посоката и скоростта му на движение, както и да избере безопасен момент, в който да предприеме пресичане на пътното платно – след като автомобилът премине, като не е имало причина, която да налага пресичане на платното в момента, в който към него се е приближавал автомобилът. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че приносът на пострадалия възлиза на 70 % и е намалил размера на дължимото обезщетение от 100 000 лв. на 30 000 лв. за всеки от ищците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
С оглед правния извод на въззивния съд, че пострадалият пешеходец е допринесъл за настъпване на процесното ПТП в значително по – голяма степен от водача на лекия автомобил, настоящият състав на ВКС намира, че релевантна за изхода на спора е втората част на формулирания от касатора първи материалноправен въпрос „При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?”. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съгласно постоянната практика на ВКС – решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 16/04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, II т.о., само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/ или възможност за настъпване на увреждането. В цитираното от касаторите решение №118/27.06.2014г. по т.д. №3871/2013г. на ВКС, I т.о. е прието, че при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
По изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС по въпроса „При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?”.
Релевантността на първата част от първи въпрос, както и тази на втори и четвърти въпроси е обусловена от отговора на въпроса, по който се допуска касационнно обжалване.
Третият въпрос не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като е общ и хипотетичен и съответно не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд.
Не следва да бъде разглеждан довода на касаторите за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол.
Съгласно разпореждане от 07.04.2017г. по гр.д. № 14339/2016г. на Софийски градски съд касаторите са освободени частично от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за сумата над 50 лв. за всеки от тях, но само по исковата молба, поради което на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от тях следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1200 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1298/22.06.2020г. по в.гр.д. № 5687/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 4789/28.06.2019г. по гр.д. № 14339/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 16 състав, са отхвърлени предявените от А. Д. А., М. Д. А., Ф. Д. А., С. Д. А. и А. А. А. против ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. А. при ПТП на 18.10.2014г. за разликата над уважения размер от по 30 000 лв. за всеки един от ищците до 90 000 лв.
УКАЗВА на всеки от касаторите А. Д. А., М. Д. А., Ф. Д. А., С. Д. А. и А. А. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1200 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбите ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.