Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр. София, 30 март 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 995/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.3 от НПК по искане на Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Бургас за възобновяване на н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и за отмяна на влязло в сила определение № 260171/17.12.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото. В искането за възобновяване е посочено, че с определението на районния съд е одобрено споразумение между прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас и защитниците на подсъдимите Д. К. и Н. С., македонски граждани, с което същите са се признали за виновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4,5 и 10, вр. чл.194, ал.1,вр. чл.20, ал.2 от НК и са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години, спрямо всеки един от тях, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на споразумението в сила. След приключване на наказателното производство по делото с цитираното споразумение в Окръжна прокуратура – гр. Бургас е постъпил сигнал от прокурор при Районна прокуратура- гр. Бургас, придружен с писмени документи, съдържащ информация, че по данни на ИНТЕРПОЛ /населено място/ получени след сравняване на пръстови отпечатъци на осъдените лица в тяхната база данни / осъденото по делото лице, което се представило с името Н. С., [дата на раждане] в действителност е лице с друга самоличност, а именно – Г. З., [дата на раждане] Както и че името на това лице е сменено, като предишното му име е било идентично с името Н. С., но той притежава друга самоличност с други лични данни и съответен личен документ, различни от тези на осъденото по споразумението лице. В сигнала е посочено, че осъдения по споразумението с имена Н. С. е използвал неистински или подправен документ за самоличност, паспорт, с който се представил за друго лице, а не с действителната си самоличност с името Г. З. и съответните на това лице лични данни. Във връзка с постъпилия сигнал с резолюция на Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Бургас от 07.06.2021 г. е назначил лична проверка, на осн. чл.145, ал.1, т.2 от Закона за съдебната власт / ЗСВ/ за изясняване на обстоятелства, които не са били известни на съда, одобрил процесното споразумение. В хода на проверката са изследвани по експертен път, постъпили данни от ИНТЕРПОЛ /населено място/ относно заявленията, които осъдените са подали за издаване на биометрични паспорти, като от заключенията на вещите лица е установена липса на идентичност между осъденото лице Н. С., съобразно личните данни, с които е идентифицирано по делото и лицето Г. З. / с предишно име Н. С., но с друга самоличност / . Последното обстоятелство, според прокурора е основание за възобновяване на наказателното производство по делото и за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението между защитниците на подсъдимите и районния прокурор, поради наличие на предпоставките на чл.422, ал.1, т.3 от НПК, а именно по делото са установени новооткрити чрез разследване / в широкия смисъл на думата / обстоятелства от съществено значение за делото, тъй като касаят самоличността на едно от осъдените лица, които не са били известни на съда, който го е постановил. Прави се искане след отмяната на определението на съда, делото да се върне на фазата на досъдебното производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, като го намира за основателно, поради наличието на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Посочва, че в искането на окръжния прокурор са изложени подробни съображения в насока неговата основателност, съобразно постъпилите след влизане в сила на определението данни за липса на идентичност между осъдения Н. С. и извършителя на престъплението, който се е представил с чужда самоличност и поради това споразумението е постановено по отношение на лице, което няма връзка с процесното деяние, предмет на делото. Намира, че са налице предпоставки за цялостна отмяна на определението на съда, поради това, че деянието е извършено в съучастие от осъдените лица и невярната самоличност на един от извършителите рефлектира и върху обвинението на неговия съучастник, което изисква да се отмени и неговото осъждане. Осъдените Д. К. и Н. С., редовно уведомени не се явяват пред ВКС. Представляват се от служебно назначени защитници, съответно адв.Ч. за осъдения К. и адв. Л. за осъдения С.. Пред ВКС адв.Ч. застъпва становище за основателност на предложението на прокурора за възобновяване на наказателното дело, поради наличие на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК – новооткрити обстоятелства за невярна самоличност на съучастника на неговия подзащитен, които налагат отмяна на определението и за двете осъдени лица. Пред касационната инстанция адв. Л. моли да се уважи предложението на окръжния прокурор за възобновяване на делото, приключило със споразумение, като се отмени определението на съда, който го е одобрил и делото да се върне за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство. Позовава се на новооткритите обстоятелства по делото за невярната самоличност на осъдения С., който се е представил с чужда самоличност и поради това е било осъдено друго лице, което няма отношение към инкриминираното престъпление. Счита, че събраните доказателства по несъмнен начин установяват липсата на идентичност между осъдения и извършителя на деянието, както и че тези обстоятелства имат съществено значение за делото, което обуславя наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.3 от НПК за неговото възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди становищата и доводите на страните по делото и в пределите на правомощията си извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, направено е от активно легитимирана страна, окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, в законовия 6-месечен срок по чл.421 от НПК, считано от откриване на новите обстоятелства – искането е подадено на 12.08.2021 г., сигналът за новите обстоятелства е постъпил в прокуратурата на 17.05.2021 г., като откриването им е станало в хода на неговата проверка т.е. след тази дата и в рамките на законовия преклузивен срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно по отношение и на двете осъдени лица К. и С.. От материалите по делото се установява, че в Районен съд – гр. Бургас е било образувано н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт срещу Д. К. и Н. С., с който двамата са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4,5 и 10, вр. чл.194, ал.1,вр. чл.20, ал.2 от НК относно това, че в периода от 02.09.-03.09.2020 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство след предварителен сговор като случая не е маловажен в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 3 439,71 лв. от владението на В. С. Р. и И. В. П., техни собственици без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. След внасянето на обвинителния акт по делото с определение № 260171/17.12.2020 г. на Районен съд- гр. Бургас е одобрено споразумение за решаване на делото между служебните защитници на двамата подсъдими и прокурор при Районна прокуратура-гр. Бургас, с което К. и С. са се признали за виновни в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и са им наложени наказания от по две години лишаване от свобода, отложени с изпитателен срок от четири години, на осн. чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на определението в сила. Определението на съда не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на датата на неговото постановяване, 17.12.2020 г. След влизане в сила на определението на районния съд в Окръжна прокуратура- гр. Бургас е постъпил сигнал от Д. И., прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, изх.№ 10293/25.05.2021 г. относно постъпила информация от ИНТЕРПОЛ /населено място/ за това, че самоличността на едно от осъдените по делото лица Н. С. не съвпада с действителните данни на извършителя на престъплението. Към сигнала на прокурора от районна прокуратура са приложени писмени документи, както и кореспонденция с ИНТЕРПОЛ – /населено място/ относно проверка на самоличността на осъдените лица. Към сигнала е приложено писмо Р.. № А-11171/20.04.2021 г. от Началник отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ при МВР, Дирекция Международно оперативно сътрудничество за предоставени данни от ИНТЕРПОЛ /населено място/ по повод отправено запитване за уточняване различията при потвърждаване на самоличността на задържан македонски гражданин S. N. /Н. С./, [дата на раждане] в [населено място], който притежава паспорт /№/, издаден на 12.09.2019 г., валиден до 11.09.2029 г., което лице съществува в техния регистър на населението. В писмото се сочи, че след сравнение на пръстовите отпечатъци на лице с имена S. N., [дата на раждане] в [населено място] е установено, че това лице притежава паспорт /№/, издаден на 05.10.2017 г., валиден до 04.12.2022 г. и е регистрирано в системата с имената Z. G., роден на 01.07. 1991 г., дактилоскопиран на 05.09.2008 г. в Б. за кражба и на 27.08.2019 г. в /държава/ за кражба. Лицата S. N., [дата на раждане] в [населено място] и Z. G., роден на 01.07. 1991 г. са едно и също лице, което е променило името и фамилията си. Лицето S. N. / Н. С./, [дата на раждане] в [населено място] е различно лице. В писмото е посочено, че ИНТЕРПОЛ /населено място/ информира също, че извършеното сравнение на пръстовите отпечатъци, изпратени от ИНТЕРПОЛ /населено място/ за лицето S. N. /Н. С./, [дата на раждане] с находящите се в техните файлове за това лице е установено ,че не са идентични и не се отнасят до едно и също лице. По повод постъпилия сигнал от прокурор И. с резолюция на Г. Ч., Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 07.06.2021 г. по преписка № 3636/2021 г. по описа на ОП – Бургас е постановил лична проверка, на осн. чл.145, ал.1, т.2 от ЗСВ за изясняване на обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил определението по делото, с което е одобрено споразумението, предмет на искането за възобновяване. В хода на извършената проверка след отправено запитване до ИНТЕРПОЛ /населено място/ е постъпило уведомление, че не разполагат с копие на паспортите на осъдените по споразумението лица, но са изпратени снимки от заявленията им за биометрични паспорти, които са послужили за изготвяне на експертна справка. С постановление на Окръжния прокурор при ОП-Бургас е назначено изготвяне на експертна справка със задачи да се установи налице ли е идентичност между лицето Н. С., участвало по досъдебно производство № 547/2020 по описа на Пето РУ при ОД на МВР- гр. Бургас и лицето със същите имена Н. С., подало заявление за биометричен паспорт /№/, както и налице ли е идентичност между първото лице и лицето от заявление за биометричен паспорт № С. G. Z. От заключението на изготвената Експертна справка № 215/21.07.2021 г. се установява, че от проведеното с предоставените материали и сравнителни образци лицево идентификационно изследване на лице, идентифицирало се като Н. С. / N. S. / с паспорт /№/, издаден в /държава/ са открити съществени разлики, като не е установена идентичност на заснетото лице /обект на изследване/ с приложените в заявленията снимки на лицата Г. З. G. Z., и Н. С. / N. S. /. ВКС намира, че от изложената фактология се установява наличието на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното дело, посочено в искането на прокурора. Чрез разследване в хода на извършена проверка по преписка № 3636/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас са били установени новооткрити обстоятелства относно самоличността на осъденото лице Н. С. , което се е представило с чужда самоличност, / с други имена и документ за самоличност / поради което по делото е било осъдено друго лице, а не лицето което е било предадено на съд по обвинение за престъпление по чл.195 от НК в съизвършителство с осъдения Д. К.. Тези нови обстоятелства са от съществено значение за делото, тъй като касаят самоличността на едно от осъдените лица и не са били известни на прокурора, който е наблюдавал досъдебното производство и е участвал в сключването на споразумението по делото, както и на съда, който е постановил определението за одобряване на сключеното споразумение между него и защитниците на осъдените. Разкриването на новите обстоятелства е осъществено в рамките на проведено разследване по смисъла на чл.422, ал.1, т.3 от НПК, в хода на образувана проверка от Окръжен прокурор, на осн. чл.145, ал.1, т.2 от ЗСВ, при която са събрани доказателства за личните документи на осъденото лице и е назначена експертна справка за установяване на действителната самоличност на осъдения С. чрез сравнение на биометричните данни от заявлението му за издаване на паспорт в Р. Северна М.. С оглед изложеното ВКС намира, че следва да се отмени определението на съда за одобряване на споразумение и за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като са налице предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК – чрез разследване / в хода на образувана прокурорска проверка по преписка №3636/21 г. / са разкрити нови обстоятелства, свързани с действителната самоличност на осъденото лице Н. С., по отношение на което е одобрено споразумение за решаване на делото. Тези нови обстоятелства имат съществено значение за делото, тъй като касаят самоличността на един от извършителите на деянието, не са били известни на прокурора, участвал в споразумението и на съда, който го е одобрил, на осн. чл.382 от НПК. Налице е и втората изискуема от закона предпоставка за възобновяване на делото – новите обстоятелства да са разкрити чрез разследване, тъй като се касае до проверка, инициирана от орган на прокуратурата, съобразно неговата компетентност и с оглед правомощията му да извършва разследване / арг. от чл.127,т.2 от КРБ / като част от функциите на прокуратурата по обезпечаване спазването на законността в страната. В това отношение съдебната практика е последователна и безпротиворечива / Р № 162/2017 г. на ІІ НО по н.д. № 431/2017 г., Р № 288 /2015г. на ІІІ НО по н.д. № 944/2015 г. /. Разкриването на действителната самоличност на едно от осъдените по споразумението лица, по отношение на което е осъществена наказателна репресия и е наложена съответна санкция, като едновременно с това не е налице идентичност между него и привлеченото към наказателна отговорност лице е обстоятелство от съществено значение за наказателното производство от общ характер, доколкото касае наказателната му отговорност, която е лична. С оглед изложените съображения за наличието на предпоставките на чл.422, ал.1, т.3 от НПК искането за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и за връщането му за ново разглеждане на досъдебното производство е основателно, тъй като в тази фаза е осъществено привличането на лицето с чужда самоличност към наказателна отговорност в качеството на обвиняем и по отношение на същото лице впоследствие е постановено определението на съда за одобряване на споразумение, с което той се е признал за виновен. Определението на съда следва да се отмени изцяло по отношение и на двете осъдени лица, тъй като разкриването на новите обстоятелства има съществено значение и за осъждането за Д. К., който се е признал за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1 от НК в съучастие с лице с чужда самоличност. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК . Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 5084/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас като ОТМЕНЯ изцяло постановеното по също дело влязло в сила определение № 260171/17.12.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. На осн. чл.55, ал.4 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото решение на ВКС на македонски език и да се връчи на осъдените Н. С. и Д. К.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :