Р Е Ш Е Н И Е № 573 гр. София, 07 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1733 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане (озаглавено молба) от защитника на осъдената А. И. К. за възобновяване на НОХД №85/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Чирпан, приключило с одобрено по реда на чл.382, ал.7 НПК споразумение, сключено между защитата на К. и прокурор при РП- гр.Чирпан, с което осъдената се е признала за виновна по обвинението да е извършила престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и на основание чл.55, ал.1 НК се е споразумяла да изтърпи наказание една година и три месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. В искането е посочено, че осъдената К. е подписала споразумението, след като е била подложена на натиск от прокуратурата и е била подведена, че след подписването му няма да търпи ефективно наказание. В подкрепа на това се сочи и обстоятелството, че тя е неграмотна и лесно е била манипулирана от представителя на държавното обвинение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането се сочи заболяването от туберкулоза, от която страда К. и това, че към момента на изготвяне на искането тя е бременна и очаква дете. Предлага се да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд по общия ред. В касационното съдебно заседание защитникът поддържа искането, като твърди, че Я. страда от идиопатична епилепсия и това е спомогнало да бъде подведена да подпише изготвеното споразумение. Твърди, че съществува основателно съмнение прокурорът да е възбудил страх у осъдената и по този начин да я е принудил да сключи споразумение. В подкрепа на искането посочва и бременността на К., съчетана с влошеното й здравословно състояние, както и необходимостта да се грижи за малолетното си дете. Моли да бъде уважено искането, като приключилото наказателно производство бъде възобновено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като защитата на осъдената е била пълноценна. Предлага искането да бъде оставено без уважение. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдената А. И. К. за възобновяване на НОХД №85/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Чирпан се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати нарушения на процесуалния закон: Касационният съдебен състав намира, че решаващия съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон като е одобрил по реда на чл.382, ал.7 НПК постигнатото между представителя на държавното одобрение и защитника на осъдената К. споразумение. Видно от съдебния протокол, в проведеното пред първостепенния съд съдебно производство, е участвал защитник на осъдената К.- адв. В. Т. (назначен като служебен защитник), който я е представлявал в процеса и е бил страна по постигнатото споразумение за решаване на делото. В хода на същото производство осъдената е признала вината си, изразила е изрично желание да сключи споразумение с държавното обвинение, а след постигането му отново е заявила, че се признава за виновна, съгласна е със споразумението и доброволно го е подписала. Впоследствие в изпълнение на предвидения в процесуалния закон ред е подписала съдебния протокол, където е възпроизведен текста на споразумението. Настоящият съдебен състав категорично не може да сподели оплакванията в искането, че с приключване на делото с одобряване на постигнатото между държавното обвинение и защитата споразумение решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Напротив процесуалния закон е спазен, като съдът е извършил всички действия, гарантиращи защитата на правата на привлечените към наказателна отговорност лице, в това число и осъдената К.. Не може да бъде възприета тезата, че тя е поведена или заплашвана от представителя на държавното обвинение и за това се е съгласила защитника й да сключи, а тя впоследствие да подпише споразумение за решаване на делото. При внимателно запознаване със съдебния протокол се установява, че инициативата наказателното производство да приключи по реда, посочен в Глава ХХІХ НПК, принадлежи именно на подсъдимите (в това число К.) и те са изявили желание да бъде постигнато споразумение с прокуратурата. Няма как да бъде кредитирано и оплакването за оказан натиск от страна на прокурора и заплашване на осъдената (което представлява и престъпление), при положение, че в производството К. е представлявана от защитник и споразумението е одобрено от съд в рамките на открито съдебно заседание. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че с одобреното споразумение по отношение на осъдената К. е определено наказание при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 НК, което в никакъв случай не е прекомерно, завишено или не е съобразено с естеството на извършеното престъпление- предмет на производството и данните за личността й. Ето защо оплакванията, че тя е била заплашена да сключи това изгодно за нея споразумение и получи по- леко от минимално предвиденото наказание са напълно необосновани. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати посочените от осъдената А. И. К. и защитата й процесуални нарушения и не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК за възобновяването му. Касационният съд прецени, че оплакванията, отразени в искането и повторени от защитата в хода на касационното производство, свързани със здравословното състояние на осъдената К. не са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а единствено могат да бъдат обсъждани на плоскостта на оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Действително от материалите по делото могат да бъдат направени изводи, че К. има влошено здравословно състояние- страда от заболяване, както и тя към момента на приключване на наказателното производство е била в напреднала бременност (а към сега трябва да полага грижи за малко дете), но тези обстоятелства не могат да бъдат основание за възобновяване на производството. Осъдената е получила наказание при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК, като неговият вид и размер е съобразен с тежестта на извършеното престъпление и данните за личността й. Това наказание не е прекомерно, редуцирането му би било необосновано и не би дало възможност да бъдат постигнати целите на чл.36 НК. Наличието на заболяване на К. и необходимостта тя да се грижи за детето си може да е основание тя да получава съпътстващо лечение по време на изтърпяване на наказанието или същото да бъде прекъснато- с оглед необходимостта да полага грижи за детето, но не и то да бъде редуцирано като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като в развитието му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и отмереното на осъдената К. наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдената А. И. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №85/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Чирпан. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.