Р Е Ш Е Н И Е № 132 [населено място], 19.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 120 по описа за 2011 год., взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по постъпилата на 21.05.2010 год. от П. А. А. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1311 от 2.01.2008 год. по гр. д. № 1456/2006 год. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 2.05.2005 год. по гр. д. № 865/2005 год. на Софийски градски съд в частта, с която настоящият молител П. А. е осъден да предаде на ищците Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. владението върху неурегулиран поземлен имот № *, нанесен в кад. лист Б-18-1-Г по плана на [населено място], м. „М.” по неодобрен кадастрален план от 1977 год., с площ 535 кв. м., при граници от три страни път, неурегулиран имот № * и неурегулиран имот № *. Молителят сочи като основание за отмяна наличието на ново доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при решаването му – основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя писмо от 27.04.2010 год. на О. “З.” – [населено място], удостоверяващо липсата на възстановяване на собствеността върху спорния имот пл. № * на ищците по делото, а представените в хода на разглеждането на спора решения на поземлената комисия са с невярно съдържание. Поддържаното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се обосновава с довод за нищожност на решението на поземлената комисия, легитимиращо ищците като собственици на имота, като се представят доказателства за обжалването му по административен ред и се поддържат доводи за неправилност на влязлото в сила решение, предмет на допълнително представени молби след подаването на молбата за отмяна, предмет на настоящето производство. Ответниците по молбата за отмяна, чрез процесуалния им представител адв. Б., в съдебно заседание и в представените писмени бележки, я оспорват като неоснователна. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 43 от 21.02.2011 год., но разгледана по същество е неоснователна. За да потвърди въззивното решение, с което е уважен ревандикационния иск, касационният съд приел, че собствеността на ищците върху спорния имот е била възстановена още с първото решение на поземлената комисия от 24.03.1995 год., влязло в сила като необжалвано на 18.05.1995 год. Прието е, че последващите решения от 3.07.1998 год. и 14.01.2002 год. не са произвели правно действие, тъй като поземлената комисия не е имала основание да изменя или отменя първото си решение, влязло в сила. Ответникът не е установил релевантното за защитата му против предвения иск обстоятелство за предоставено му право на ползуване върху имота въз основа на актове по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и владението му е без основание и ревандикационният иск против него е основателен. Представеното към молбата за отмяна писмо на О. – [населено място] с изх. № ВС-01-242 от 27.04.2010 год. не представлява по своята същност ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което да не е могло да бъде известно на молителя при решаване на делото или с което да не е могъл да се снабди, тъй като по време на разглеждане на делото постановените решения за възстановяване на собствеността на заявените от ищците земеделски имоти по образуваната преписка на поземлената комисия, са били представени и са били предмет на обсъждане от решаващият съд за обосноваване извода му за легитимацията им за собственици на спорния имот. Същите не са били оспорени от ответника, сега молител, поради което и с представеното в настоящето производство писмо, с данни за обжалване на първото решение, е недопустимо да се опровергават установените в приключилото производство факти. Отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи обективната истина по време на висящността на делото, като се установи наличието на новоткрити обстоятелства или писмени доказателства – т. е. такива, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Фактът за влизане в сила на решението на поземлената комисия е обективен такъв и е съществувал към приключване на разглеждането на делото, поради което и само от волята на страната с оглед грижата за добро водене на делото за защита на правата си е зависело представяне на доказателства за отричането му. Т. е. този факт, релевантен за материалната легитимация на ищците, е могъл да бъде известен на молителя при оспорването му, респ. установен при разглеждане на делото, при осъществяване на неговата защита срещу предявения иск за собствеността върху възстановения по ЗСПЗЗ имот. Представеното в настоящето производство писмо не представлява документ, установяващ ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно при решаване на делото или с което страната да не е могла да се снабди своевременно, поради което и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Не е налице и това по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същото предпоставя установяване по надлежния ред неистинност на документа, въз основа на който е основано решението, което не се постига с представеното писмо от О., установяващо единствено, че по преписката на ищците са постановени описаните решения. Данните в него, че първото решение е обжалвано с жалба не установява обстоятелство за отмяна по извънредния способ на влязлото в сила решение. По същите съображения не представлява ново доказателство по смисъла на закона и представеното писмо от О. – [населено място] от 18.11.2010 год., представено с допълнителна молба от 22.11.2010 год. Освен това, то не е и от съществено значение за спора с оглед изложените от решаващия съд съображения за легитимацията на ищците с решението на поземлената комисия от 1995 год., към който момент параграф 4к ПЗР на ЗСПЗЗ не е съществувал, а възстановяването на собствеността на имотите, попадащи в терен по параграф 4 е уредено с действуващата към онзи момент разпоредба на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съображенията на молителя в тази молба представляват оплаквания за неправилност на решението, с което е уважен иска против него, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Останалите приложени доказателства към допълнителните молби, подадени след тази, по която е образувано настоящето производство, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са релевирани като нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и част от тях са били предмет на приключилите предходни производства за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения, подадената молба за отмяна, по която е образувано настоящето производство, следва да бъде оставена без уважение, с оглед на който изход молителят следва да заплати на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на ІІ ГО на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. А. от [населено място] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 1311 от 2.01.2008 год. по гр. д. № 1456/2006 год. на Върховния касационен съд, І г. о. Осъжда П. А. А. да заплати на Т. З. П., Н. С. Л., С. С. Л., А. К. А., М. А. Т. и К. А. К. разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: