Р Е Ш Е Н И Е № 552 София,15.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1226 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.К. и по касационна жалба на Г. С. С. от[населено място] срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 11.05.2009г. по гр.д.№512/2008г. [фирма] обжалва решението на въззивния съд в частта,с която е уважен предявеният от Г. С. С. иск за предаване владението на част от имот №013020 в землището на[населено място],заключен между точки ВГДЙИЗВ по скицата на вещото лице. Поддържа,че в тази част решението е неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон-касационни основания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за липса на данни за предоставяне на процесния имот за оперативно управление на Б.-гр.К.,както и за неправилно приложение на материалния закон /чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ/ по отношение на извода,че тази част от имота е свободна за възстановяване и не представлява прилежаща територия към сградите. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният от Г. С. С. ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен и в тази част. Г. С. С. обжалва решението на въззивния съд в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от него ревандикационен иск е отхвърлен за частта от имот №013020,заключена между букви БВГДБ на скица №1 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза. Поддържа,че в тази част решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Излага съображения,че неправилно в обжалваното решение е прието,че е налице хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,като не е взето предвид,че изграденото в имота мероприятие не представлява пречка за възстановяване на собствеността с оглед разпоредбите на чл.24,ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ.Моли решението да бъде отменено в тази част и вместо това предявеният от него ревандикационен иск бъде уважен изцяло. С определение №102/04.02.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроси по приложението на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,а именно доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ легални определения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че решението на И. районен съд от 26.04.1995г. по гр.д.№114/1995г. и решение №525/20.12.2005г. на ОСЗГ-гр.К.,както и извършеното на 05.06.2006г. дарение /н.а.№4,том ІІІ,н.д.№361/2006г./ легитимират Г. С. като собственик на частта от имот №013020 по картата на землището на[населено място],с площ 2493кв.м. по букви ВГДЙИЗВ по скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза,представляваща неразделна част от решението,която представлява незастроената част от имота и от която съответно има възможност да се образува самостоятелен имот. За тази част е прието,че не е установено да е била включена в активите на държавно или общинско предприятие по смисъла на §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./, а оттам и да е била включена в дърготрайните активи на [фирма]. Този извод е основан на липсата на скица към решението на К. по земята от 08.06.1983г. и непосочване на границите на отчуждените с това решение имоти,което пък според съда сочи на невъзможност да се приеме, че процесният имот,идентичен с част от парцел ХVІІ по кадастралния и комасационен план на В. с. “М.” от 1937-1938г. с обща площ 7.487дка е бил отчужден по силата на това решение. Съставеният на 20.09.1983г. Акт за държавна собственост №833 е прието,че не удостоверява отчуждаването на процесния имот. Поради това е прието,че от значение за правния спор е единствено дали са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,т.е. дали Г. С. се легитимира като собственик на имота,чиято ревандикация претендира,респ. за каква част от този имот са установява,че липсват пречки за възстановяване на собствеността. Прието е,че за част от имот №013020 съществува пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,а именно за площта на терена,заета от съоръжение за производствени и складови дейности-част от комплексно мероприятие и необходимата площ за тяхното обслужване. Прието е,че тази част е заета от съоръжение по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ-бетонов възел,вкл. с необходимата прилежаща площ за ползуването му по предназначение. По въпроса доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ легални определения в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение №1992/2002г. по гр.д.№317/2001г. на ІV ГО на ВКС; решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/1999г. на ІV ГО на ВКС и решение №1202/29.12.2008г. по гр.д.№3921/2007г. на ІІІ ГО на ВКС е прието,че собствеността върху земеделски земи не може да се възстанови, ако земята е застроена или ако върху нея са били проведени такива мероприятия на държавата,които са били предназначени и са служили за задоволяване на важни държавни нужди,нужди на науката и културата,на сигурността и отбраната на страната,екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините,като понятието “проведено мероприятие, което не позволяла възстановяване на собствеността” следва да задоволява посочените в чл.24 ЗСПЗЗ нужди. В решение №1082/15.12.2008г. по гр.д.№2570/2007г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ има предвид реализирани мероприятия /строителни дейности и съоръжения по смисъла на §1в ДР ЗСПЗЗ/ в обществен интерес,предвидени в съответния устройствен план. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВКС и в решението, постановено от С. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №310/11.05.2009г. на С. окръжен съд по гр.д.№512/2008г. и в решение №1082/15.12.2008г. по гр.д.№2570/2007г. на ІІ ГО на ВКС,като съображенията за това са следните: По реда на ЗСПЗЗ на възстановяване подлежи правото на собственост върху земеделски земи по смисъла на чл.2 от този закон,за които е установено,че са принадлежали на лицето,претендиращо възстановяване на собствеността преди образуването на ТКЗС,Д. и А. и за които не са налице пречките за възстановяване на собствеността,които законът изрично предвижда,че не позволяват реалното възстановяване. В чл.24,ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ изрично е предвидено,че държавата запазва собствеността върху земеделски земи,предоставени на научни,научно-производствени и учебни заведения,вкл. и на М. Т., на местата за лишаване от свобода,на семепроизводствени и племенни стопанства,овощни разсадници,пепиниери и маточници,на горски разсадници и на ловни стопанства и на М.,доколкото са необходими за тяхната дейност,върху земи,предоставени на М. О., на Министерство на вътрешните работи и на други ведомства,за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната,както и върху земеделски земи,включени в паркове с национално значение и природни резервати-изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии,както и върху земите под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти. Тези разпоредби намират приложение само когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие,което касае съответния обществен интерес,т.е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката, културата,на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Когато обаче върху земите е проведено друг вид мероприятие,а именно мероприятие,което е свързано с дейността на производствено предприятие,разпоредбите на чл.24,ал.2,т.3 и 4 ЗСПЗЗ не намират приложение,тъй като производствената дейност удовлетворява друг тип нужди на обществото, различни от посочените в чл.24 ЗСПЗЗ. При наличие на подобно мероприятие преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се извърши само с оглед установените в чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ критерии,т.е. доколко вследствие на проведеното мероприятие имотът е запазил характера си на земеделски, продължава да се използува като такъв или предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от производствената структура на дадено предприятие и обслужват част от производствения му процес по начин,че тяхното премахване би нарушило нормалното му протичане,вкл. когато върху имота са извършени строителни дейности по смисъла на §1в,ал.1 ДР ППЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. След като по делото е установено,че частта от имота по букви БВГДВ по скицата към заключението на изслушаната допълнителна съдебно-техническа експертиза от 08.01.2009г. е заета от съоръжения-бетонов възел с асфалтови пътища,обслужващи същия и инсалация /пресевна инсталация,която сортира пясък и чакъл/,което съоръжение е изградено преди 07.04.1987г.,правилно въззивният съд е приел,че правото на собственост върху тази част от имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ-имотът е загубил земеделското си предназначение и по плана за земеразделяне има начин на трайно ползуване “складов терен”. Б. възел представлява част от производствените мощности на [фирма],заемащи целия бивш имот 000381 /покрит склад, метален навес,административна сграда,сграда за автокантар, работилница, гаражи,бензиностанция,трафопост,бетонов възел,сграда за водни помпи,сграда Т.,открит склад,паркинг,площадка,пътища, тротоари около сградите,подходи и пътища за бетонов възел ,Т./ трошачно-миячна сортировъчна инсталация/.Отделянето на част от тези мощности би нарушило цялостния производствен процес,поради което правилно е прието,че същите представляват пречка за възстановяване на собствеността,дори при наличие на възможност част от съоръженията да бъдат преместени, тъй като,както вече беше отбелязано,тези съоръжения представляват част от производствената структура на предприятието, разположена върху по-голяма територия с оглед цялостния производствен процес,който би бил нарушен и дейността на предприятието няма да може да се извършва както досега. Действително съгласно разпоредбата на §1в,ал.2 ДР ППЗСПЗЗ само канали, мостове,корекции на реки,язовири,диги,помпени станции, резервоари,пречиствателни станции,открити рудници,хвостохранилища, водоеми,открити паропроводи,нефтопроводи и др. представляват съоръжения,които не позволяват възстановяване на собствеността,но с оглед разпоредбата на §1в,ал.1 ДР ППЗСПЗЗ следва да се приеме,че и друг вид строителни дейности освен посочените в ал.2 представляват пречка за възстановяването на собствеността,т.е. ако съоръженията представляват част от цялостно,комплексно мероприятие и обслужват производствената дейност на предприятие,правото на собственост не може да бъде възстановено. В този случай,както правилно е приел и въззивният съд, обстоятелството дали съответната част от имота е била надлежно отчуждена е ирелевантно,тъй като при предявен иск за предаване на владение по делото следва да бъде установено по категоричен начин,че предявилото иска лице притежава правото на собственост. Г. С. основава претенцията си за предаване на владението на осъществило се в полза на неговия праводател производство по възстановяване на собствеността,т.е. от съществено значение е дали са били налице всички предвидени в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. и М. Т.,респ. налице ли са пречки за възстановяване на собствеността. Правилен е и изводът на въззивния съд,че за останалата част от имота са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,тъй като същата не е заета от мероприятие,което да препятствува възстановяването. Неоснователно е оплакването на [фирма],че неправилно съдът е приел,че имотът не е включен в капитала на дружеството. За да се приеме,че един имот е включен в капитала на дружеството,не е достатъчно този имот да е посочен в акт за държавна собственост,съставен след образуването на това дружество. Необходимо е да се установи отчуждаване на имота по предвидения в закона ред и записването му по баланса на предприятието,което впоследствие е преобразувано в дружество с държавно или общинско имущество. В случая по делото не е установено надлежно отчуждаване на тази част от имота с решение на К. по земята от 08.06.1983г.,нито да е записан като актив в баланса на Б.-К.,поради което правилно въззивният съд е приел,че от значение за правния спор с оглед характера на заявената от Г. С. претенция е единствено дали са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,т.е. дали Г. С. се легитимира като собственик на целия имот,чиято ревандикация претендира,респ. за каква част от този имот са установява,че липсват пречки за възстановяване на собствеността. По отношение на незаетата от съоръжението “бетонов възел” част от имота подобни пречки не са налице- върху тази част не е установено да са изградени съоръжения, обслужващи бетоновия възел или представляващи част от производствената структура на предприятието. Същата не представлява и прилежаща площ към ползуваните от дружеството сгради и съоръжения, поради което правилно е прието,че с решение №525/20.12.2005г. на ОСЗГ-гр.К. правото на собственост е възстановено в патримониума на Г. С. и същият се легитимира като собственик на тази част от имота. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 11.05.2009г. по гр.д.№ 512/2008г. Председател: Членове: