3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №308 ГР. София, 14 април 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2020 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРИЯ ИВАНОВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6/2020 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Община Котел срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №314/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на касатора срещу С. Г. и „Термоком инженеринг” ЕООД, гр. Пловдив за признаване, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата 437 166 лв., противоправно причинени на общината вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка №112/12.08.2014 г., установени с акт за начет №11-04 ЗЗ/14.12.15 г. на АДФИ, ведно със сумата от 43 905 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода 18.12.14 г. – 14.12.15 г., и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, за които вземания на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение № 98/25.05.2016 г., по чл.417, ал.1, т.8 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК / обоснована с липса на съдебна практика и неяснота на закона - ЗДФИ/ по въпросите от предмета на спора: 1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл.422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях? 2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН? - пояснява се, че според касатора искът може да бъде уважен частично. 3. Каква категория е понятието вина – правна или фактическа, и от тази гледна точка приложима ли е презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ спрямо констатацията за формата на вината на първия ответник в АН? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че от заключенията на единичната и тройна съдебно – технически експертизи, назначени по делото, се установяват различни от посочените в АН суми, на които възлиза нанесената на ищеца щета / в решението на първата инстанция е посочено, че според единичната експертиза щетата възлиза на 29 008 лв. с ДДС, а според тройната експертиза на 24 445 лв. с ДДС - стойност на платени, но неизвършени СМР по договора/.. Според въззивния съд при положение, че е оборена презумпцията за правилност / истинност/ на фактическите констатации за вредата в АН по чл.22, ал.5 ЗДФИ , няма как съдът да определи нова, различна сума, за която да ангажира отговорността на ответниците по ЗДФИ. Приел е още, че първият ответник С. Г., на когото със заповед на кмета на общината от 14.08.14 г. е възложено да упражнява инвеститорски контрол на обекта, няма качеството на отчетник по см. на чл.23, т.3 ЗДФИ, нито е доказано, че е причинил умишлено вреди на ответника, съгл. чл.21, ал.1,т.1 ЗДФИ. ВКС намира, че следва да допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалване на въззивното решение по първия и втория от въпросите, с оглед създаване на практика по тях при действието на ЗДФИ. При допускане на обжалването по тези въпроси, ВКС взе предвид и известната му практика на ВКС и съдилищата, формирана по действащия и по отменените закони за финансов контрол – напр. с р. по гр.д. №2992/82 г. на първо г.о. на ВС е прието, че съдът не може да присъжда повече от исканото с исковата молба. В р. по гр.д. №926/08 г. на първо г.о. на ВКС е посочено: За да се обори презумпцията за истинност, установена в чл. 21, ал. 2 от ЗДФК (отм.), е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност. Опровергаването им е в тежест на лицата, срещу които е съставен актът за начет. Само доколкото те успеят да докажат възраженията си по акта, съдът може да приеме за доказано нещо различно от установеното в него. С р. по гр.д. №201/10 г. на Русенски ОС, недопуснато до обжалване с опр.по гр.д. №1151/10 г. на ВКС, трето г.о. е уважен частично, до размера на установената вреда, иск по чл.422 ГПК, за установяване на вземане по акт за начет, съставен по ЗДФИ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №314/19 г. от 14.08.19 г. Указва и дава възможност на касатора Община Котел в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса от 9 621,43 лв. по сметка на ВКС и да представи в същия срок вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: