Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 1                             С о ф и я, 15 януари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  12  я н у а р и  2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:   РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                    ИВЕТА АНАДОЛСКА       при секретар  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора  Борислав Йотов изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова касационно дело 714 / 2008 година       Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитник на подсъдимия Г. К. – гражданин на Р. Т. , срещу решение № 253 от 03.11.2008 г на Пловдивския апелативен съд по в н о х д №449/2008 г, с което е проверена присъда № 75 от 25.04.2008 г, издадена по н.д. № 105/2008 г от Хасковския окръжен съд. С подадената жалба са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал.1 т.1 и 3 НПК и са изложени доводи в тяхна подкрепа. Касационното искане е за смекчаване на наказателната отговорност на жалбоподателя. Подсъдимият и защитникът му участват в заседанието, проведено пред касационната инстанция и поддържат оплакванията, изложени в жалбата. Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното : Посочената първоинстанционна присъда е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по глава 27 НПК. Тя ангажира отговорността на касационния жалбоподател за престъпление по чл. 242, ал.4 във връзка с ал.2 НК, извършено на 16.08.2007 г на ГКПП К. А. Предмет на контрабандата е високорисково наркотично вещество в особено големи размери – 44181 грама хероин с активен компонент диацетилморфин 53.4% на обща стойност 3 976 290 лева. При предпоставките на чл.373, ал.2 НК с присъдата на виновния е наложено наказание 14/четиринадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 180 000 лева. По реда на чл. 247, ал.7 и 8 НК предметът на посегателството и превозното средство са отнети в полза на държавата. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия с оплаквания идентични на тези, които са изложени в касационната му жалба. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил само санкционната част на първоинстанционната присъда, като е намалил наказанието лишаване от свобода от 14 на 10 години, а глобата от 180 000 на 100 000 лева. Основното възражение на касационния жалбоподател е срещу възприетата правна квалификация по чл. 242, ал.4 във връзка с чл. 93,т.8 НК . Той настоява да се приеме, че инкриминираният случай не е особено тежък и правилната квалификация на извършеното от него престъпление е по чл. 242, ал.2 НК, което представлява самостоятелно основание за смекчаване на санкциите. Оплакването е било предмет на обсъждане от предходните инстанции и правилно е отхвърлено. Към съображенията на въззивния съд, изложени по този повод в обжалваното решение, понеже се споделят напълно от третата инстанция, следва да се добави само следното : Окачествяването на даден случай като особено тежък е правен извод. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние, поради обективната си специфика далеч да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление. Съдът е изложил солидна аргументация кои свойства и елементи на инкриминираното деяние го характеризират като особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т.8 НК с оглед обществената му опасност и вредните му последици. Понеже искането за възприемане на по-благоприятната квалификация се аргументира основно с данните по делото за личността на касационния жалбоподател, които не го характеризират като деец с висока степен на обществена опасност, следва да бъде посочено следното : Особено тежкият случай може да е налице не само когато и деянието и дееца се отличават с изключително висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само на деянието или само на дееца. Що се касае до преобладаващо позитивните данни за личността на виновния в случая, въззивният съд с основание ги е третирал при решението си да смекчи наложените от основния съд санкции. Ето защо при преценката за справедливостта на наказанието по чл. 348, ал.5 т.1 НПК, третата инстанция прие, че корекцията, извършена от въззивния съд, удовлетворява критериите, посочени в нормата. Затова обжалваното въззивно решение следва да остане в сила. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 253 от 03.11.2008 г, постановено от ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 449/2008 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :