4 Р Е Ш Е Н И Е № 484 София, 07 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2329/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения П. Д. И. за възобновяване на внохд № 181/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд,отменяване на постановеното решение № 62/03.06.2011г. с което е изменена присъда № 54/03.02.2011г. по нохд № 410/2010г. на РС-Димитровград в частта за наказанието, и потвърдена в останалата й част .Иска се отменяване на съдебните актове и оправдаване на осъдения в рамките на фактическата обстановка по влязлата в сила присъда,алтернативно- да се изменят съдебните актове в частта за наказанието като се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Гражданските ищци редовно призовани не се явиха по делото.Становище по искането не са ангажирали. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуални допустимо,подадено от осъдено лице в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: С горната присъда П. И. е признат за ВИНОВЕН в това,че в периода 13.02.2009г.-15.06.2009г. в гр. Димитровград,при условията на продължавано престъпление,след като се сговорил предварително с неустановено лице за извършването им,с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Атанас М. Я.,Н. П. С.,Е. А. Я.-всички от гр.Димитровград и с това им причинил имотна вреда в общ размер от 5 450.00 лева,поради което и на основание чл.210,ал.1 т.2 вр.с чл.209,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в Затвор. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за имуществени вреди на Атанас М. Я. в размер на 700.00 лева,на П. Д. И.-в размер на 2000.00лева и на Е. А. Я. в размер на 2 750.00 лева. С посоченото решение Хасковският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата на РС-Димитровград в частта за наказанието,което е НАМАЛИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е постановил изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип.В останалата част съдът е ПОТВЪРДИЛ присъдата. В искането се твърди,че съдебните актове са постановени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,което е довело до неправилното приложение на материалния закон. Поддържа се,че извършеното на досъдебното производство разпознаване от пострадалите лица е незаконосъобразно и правилно игнорирано от двете редовни съдебни инстанции. В същото време съдилищата са приели,че подсъдимият е бил разпознат от пострадалите в съдебната зала, по време на съдебното следствие,което според осъдения е компрометирано,защото те вече са го видели в досъдебната фаза,а единият от тях заявил,че го познава от 4-5 години. С направеното възражение по същество се оспорва авторството на деянието,тъй като предвид изложеното,липсвали доказателства за вината му. Доводът за нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК е неоснователен,тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото,събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК. Предмет на деянието са измамливи действия, осъществени чрез телефонни обаждания с невярна информация за настъпили пътни инциденти с автомобили на близки на адресатите на телефонните обаждания.Установено е,че разговори са провеждани с пострадалите възрастни хора,които са били въведени в заблуждение,че техен роднина,син и пр.блъснал с автомобила си дете.В разговорите участвали две лица,като първото се представяло за „роднина”,”син” на пострадалите,а второто,като”началник” от МВР,което потвърждавало информацията,и същевременно предлагало”да оправи положението” срещу определена сума.Невярната информация поднесена емоционално/плач на „близкия” „причинил” инцидента и стресиращо-да не се носят парите в полицията,а да се дадат на лице,което ще ги разпознае/,лишило възрастните хора-св.Я.-82г.,св.С.-78 г.,Я.-74 г.от възможността да осмислят,респ.да проверят съобщеното им по телефона.Установено е,че те предали сумите на лице с висока фигура-1.82 см.,с прошарена брада,черноок и с нахлупена черна шапка.В хода на разследването и в съдебно заседание е установено,че лицето получило паричните суми е подсъдимия И.,който работел в структурата на БДЖ-Димитровград и който в неделен ден,продавал различни вещи на неделен пазар в града. Тезата на подсъдимия,че не е извършител на инкриминираните деяния е опровергана от показанията на пострадалите свидетели Я.,С.,Я..Категорично и убедително,след разяснена отговорност по чл.290 НК,свидетелите са заявили че подсъдимият е лицето на което са предали уговорените по телефона парични суми.Те са го разпознали в съдебната зала по неговите индивидуални белези-ръст,телосложение,брада,цвят на очите,очила-възприети непосредствено и от съда разглеждащ делото. Възражението на подсъдимия,че има двойник в лицето на Х. Т., респ.че неправилно е посочен от свидетелите като извършител на измамите, е опровергано.По делото е разпитан св.Х. Т.,също работещ на пазара-Димитровград,със същия ръст,брада и диоптрични очила.Разпитани повторно са и пострадалите свидетели,които категорично са заявили,че св.Т. е непознат за тях,виждат го за пръв път и че той не е човека,на когото са дали парите. Кредитирайки показанията на пострадалите свидетели и приемайки,че подсъдимият е съизвършител с неустановено по делото лице в инкриминираните деяния,съдилищата са постановили законосъобразен съдебен акт.Правилно е прието,че подсъдимият участва в схемата за измама на възрастните лица.Установено е още,че при срещата си с последните,той набирал по мобилния телефон номер с лице”началник на полицията” и го предоставял за разговор с тях.По този начин,той не само е поддържал заблуждението,че информацията е достоверна,но ги въвеждал в заблуждение относно това,че сумите следва да получи от името на началника. При така установените по делото фактически положения,приети от двете предходни инстанции,които не подлежат на касационен контрол, съдебните актове са законосъобразни,почиващи на доказателства събрани и проверени по правилата на НПК.Авторството е доказано несъмнено от фактическа страна,а материалният закон е правилно приложен. В този смисъл искането за отменяване на решението и присъдата и оправдаване на посъдения И. е неоснователно. Неоснователно е и искането за изменяване на съдебните актове и прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.Деянието е с висока степен на обществена опасност, извършено при условията на продължавано престъпление и в сговор с друго неустановено по делото лице,като стойността на причинените имуществени вреди е висока, Степента на обществена опасност на подсъдимия също е завишена.Независимо,че няма данни за предходни осъждания,поведението му спрямо възрастните пострадали,на които е отнел по измамлив начин спестяванията,проявените упоритост и хладнокръвие/причинява не само имотна вреда,но и морална такава,поставяйки ги в екстремална стресова обстановка/, го очертават като личност,която не се съобразява със закона.Отчитайки изложените обстоятелства,обосновано съдилищата са отказали да приложат института на условното осъждане.Съображенията изложени в мотивите към съдебните актове изцяло се приемат от настоящия касационен състав,който също намира,че за поправянето на подсъдимия,както и за изпълнение на целите на чл.36 НК в личен и в генерален план-изтърпяването на ефективно наложеното наказание е необходимо и обществено оправдано. Предвид на изложеното,като са постановили реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,предходните съдебни инстанции не са допуснали явна несправедливост по чл.348,ал.5 т.2 НПК. За да се възобнови наказателно дело следва при постановяване на съдебния акт,съдът да е допуснал съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1,2,3 НПК нарушения. При извършената проверка касационният състав не констатира такива нарушения,поради което искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. И. за възобновяване на внохд № 181/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване / изменяване/ на постановеното по него решение № 62/03.06.2011г.,с което е потвърдена присъда № 54/03.02.2011г. по нохд №410/2010г. на РС-Димитровград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: