1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. София, 30.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 183 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. производителна кооперация „Сакарка“ ЕООД, [населено място], [община], чрез процесуален представител адв. Д. Н. К. срещу решение № 447 от 26.10.2017г. по в. гр. дело № 283/2017г. на Смолянски окръжен съд. С обжалвания въззивен съдебен акт е отменено решение № 268 от 23.06.2017г. по гр. дело № 857/2016г. на Смолянски районен съд и Г. производителна кооперация „Сакарка“ ЕООД, [населено място] е осъдена да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство „С.“, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по частичен иск сумата 24 900 лв., представляваща част от сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца през 2013г., като не му е платил доходи от неоснователното ползване на 1 716.223 дка горски имоти – частна държавна собственост /приравнени на съответните идеални части от ревир Сакарка/, попадащи в горската територия на ревир Сакарка, землището на [населено място], с Бостина и [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 03.10.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер общо 2 761 лв., от които 996 лв. представляват разноски за първоинстанционното производство, 498 лв. – държавна такса по въззивната жалба и 1 267 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 764 от 31.12.2018г. по т. дело № 183/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди направените от ответника по иска възражения.
С оглед процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направеното пред първоинстанционния съд и поддържано и във въззивното производство възражение, че претендираната от ищеца сума за стопанисване на идеални части горски територии - частна държавна собственост за 2013г., следва да се определи по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /ДВ, бр. 96 от 06.12.2011г./, приета на основание чл. 95, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 ЗГ. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски за трите инстанционни производства.
Ответникът Териториално поделение Държавно горско стопанство „С.“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт И. С. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа становище, че сумата за ползване на идеални части горски територии – частна държавна собственост за 2013г., не следва да се определи по посочената от касатора наредба, защото в нея са определени условията и редът за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, но не е уредено изчисляването на суми за плащане за ползване на горските територии. Счита, че наредбата не е приложима и процедура по нея не може да бъде проведена, тъй като държавата не е самостоятелен собственик на процесните горски територии, а в ревир Сакарка има съсобственост между държавата и физически лица. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното:
Въззивният съд въз основа на представените в първоинстанционното производство удостоверения и скици, издадени от Общинска служба по земеделие – С. към Областна дирекция „Земеделие“ С. /л. 5 - л. 630 от гр. дело № 857/2016г. на Районен съд Смолян/, и заключенията на съдебната лесотехническа експертиза /СЛТЕ/ и съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ е приел, че държавата се легитимира като собственик в режим на частна държавна собственост на претендираните 1 716.223 дка, приравнени на съответните идеални части от общо 49 поземлени имота с обща площ 9 923.265дка, попадащи в ревир Сакарка, по силата на закона – чл. 14а ЗВСГЗГФ и чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗГ. Установил е общата площ на ревира; посочил е, че имуществените дялове са определени на базата на собствениците член-кооператори; горската площ е 9 439дка, като площта от 2 271 дка - земеделски и непроизводствени земи не е разпределена като имуществени дялове и съставлява 20% от общата площ на ревира. В решението е прието, че разликата между подадената и фиксирана горска територия 9 439 дка и подадената от ПК територия 9 923.24 дка се дължи на факта на самозалесили се територии извън посочените като земеделски непроизводствени земи, което е следвало да бъде отчетено при ревизията, извършена от кооперацията. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ответника по иска, поддържано и във въззивното производство, за недължимост на претендираната сума поради наличие на разлика между фиксираната горска територия и посочената от Общинска служба по земеделие - С., като се е аргументирал с проявена от ответната кооперация небрежност и неположена грижа на добрия стопанин по време на реституцията на горите във връзка с уточняване на площите на територията на ревира, което по време на реституцията не е извършено. Въззивната инстанция е констатирала, че последният ЛУП е от 2012г., както и че на ищеца фактически са предоставени за стопанисване и управление 1 716 дка горски територии, които не са потърсени от бившите собственици. Установила е, че имот с кад. № 080036 от землището на [населено място] с площ 81.255 дка и имот с кад. № 67653.645.1 от землището на [населено място] с площ 12.719дка са съставна част от ревир Сакарка, като е приела за недоказано оспорването на верността на удостоверение № ВС-28-639/04.07.2013г. и удостоверение ВС-28-620/29.07.2016г., издадени от ОСЗ С..
Въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че кооперацията е отказала да сключи с ищеца договор за ползване на процесните 1 716.223 дка гора, равняващи се на притежаваните от нея идеални части от общо 49 поземлени имота с обща площ 9 923.265дка, включени в ревир Сакарка.
Въз основа на установената фактическа обстановка е направил извод за наличие на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - поради начална липса на основание ответната кооперация да получава доходи от ползването на гори, които са частна държавна собственост и включени в процесния ревир.
При определяне на размера на дължимата сума съдебният състав е съобразил заключението на неоспорената от страните ССчЕ и заповед № 002/17.01.2017г. на председателя на ГПК „Сакарка“, с която е определен наем /право на ползване/ за 2013г. на един дка, предоставен за стопанисване от кооперацията, в размер на 32,50 лв. Поради това, че кооперацията получава доходи от стопанисване на държавните частни гори, въззивният съд е заключил, че ответникът дължи заплащане на суми за ползването на имотите по начина, определен в заповедта и съобразно заплатеното право на ползване на другите съсобственици на имоти в ревира член-кооператори. Въз основа на заключението на вещо лице К. Х. въззивният съд е приел, че определеният наем за право на ползване за 2013г. за претендираните от ищеца 1 716.22 дка е в размер на 55 777,15 лв., поради което е направил извод за основателност на предявения частичен иск в размер 24 900 лв. Във въззивното решение са изложени съображения, че кооперацията ползва ревира, изплащала е и дължи заплащане на собствениците на гори на правото на ползване пропорционално на притежаваните от всеки съсобственик идеални части от ревира, като е без значение в коя част от ревира е извършен добив на дървесина през процесния период 2013г.
По релевантния процесуалноправен въпрос:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, включително поддържаните от въззиваемия в отговора на въззивната жалба възражения, които са въведени своевременно с отговора на исковата молба, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
По правилността на въззивното решение:
Въззивният съд е допуснал грешна правна квалификация на предявения иск. С оглед твърдяната в исковата молба и уточнена впоследствие връзка между обедняването на ищеца /ищецът не е получил дължимата цена за ползване на имотите, изчислена пропорционално на притежаваните от ищеца идеални части, в размер, както са определени за останалите собственици, т. е. в размер, съответстващ на определения от ответника наем/ и обогатяването на ответника /ответникът по иска е ползвал процесните имоти без правно основание и е получавал доходи/, правната квалификация на иска е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Разглеждането на предявения иск с посочена грешна правна квалификация не обосновава извод за недопустимост на въззивното решение.
Решаващият съдебен състав в нарушение на чл. 269 и чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил релевираното възражение, че претендираната от ищеца сума за ползване на идеални части горски територии - частна държавна собственост за 2013г. следва да се определи по реда на специалната Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /ДВ, бр. 96 от 06.12.2011г./, приета на основание чл. 95, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 ЗГ. Посоченото възражение е въведено от ответника по иска /настоящ касатор/ с отговора на исковата молба и е поддържано във въззивното производство в отговора на въззивната жалба с оглед оспорване на размера на предявения иск, поради което въззивната инстанция е била длъжна да го обсъди съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, но не е повлияло на крайния изход на спора.
Управлението и стопанисването на поземлени имоти в горски територии – държавна или общинска собственост и ползването на дървесина и недървесни горски продукти е уредено в раздел III на глава III, глава IV и глава V от Закона за горите /ЗГ/ и в Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /ДВ, бр. 96 от 06.12.2011г./, приета на основание чл. 95, ал. 1 ЗГ.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗГ поземлените имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване под наем или под аренда. Съобразно чл. 41, ал. 5 и чл. 43, ал. 2 ЗГ отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се извършва след провеждане на търг от директора на съответното предприятие или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост /ЗДС/ при определена начална цена, която не може да бъде по-ниска от определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 ЗГ цена, а именно по реда на чл. 30а във връзка с чл. 7 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии.
Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1 /чл. 114, ал. 1 ЗГ/, а именно Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти в случаите, когато държавата или община е съсобственик на имот в горски територии, възлагането на изпълнението на дейности в него, както и редът за ползване на дървесина и недървесни горски продукти се определят с решение на съсобствениците, взето по реда на чл. 32 от Закона за собствеността /ЗС/. Горите в ревира се притежават в съсобственост между различни лица, като един от съсобствениците може да бъде и държавата съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, какъвто е настоящият случай.
Поради това, че държавата е съсобственик на горски територии в ревир Сакарка, цената за ползване на притежаваните от нея идеални части не може да бъде определена по реда на чл. 30а във връзка с чл. 7 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии връзка с чл. 41, ал. 5 ЗГ.
В Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти са уредени условията и редът за провеждане на процедурите за възлагане изпълнението на различните видове дейности по чл. 10, ал. 1, сключването на договорите за възлагане на дейности и начините и реда за продажба на дървесина и недървесни горски продукти.
С разпоредбите на чл. 44 и чл. 45 от наредбата, действали към процесния период и отменени с ДВ, бр. 96/2016г., в сила от 02.12.2016г., е определен начинът на формиране на началната цена за възлагане на дейности и актуализация на дългосрочни договори. Съобразно чл. 44 от наредбата /редакция преди ДВ, бр. 96/2016г./ началната цена на обекта в процедурите за възлагане на дейности се определя по калкулативен метод /т. 1/, въз основа на средната стойност по сключени от държавните предприятия договори за съответната дейност за последните 12 месеца /т. 2/, чрез маркетингово проучване със събиране на оферти /т. 3/ и комбиниран метод от посочените в т. 1 – 3 /т. 4/. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 44 са посочени отделните елементи, които се отчитат при калкулативния метод. По подобен начин е уредено определянето на началната стойност на обекта при провеждане на процедура за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна собственост с новата разпоредба на чл. 3а от наредбата /ДВ, бр. 96/2016г., в сила от 02.12.2016г./
Начинът на определяне на началните цени при провеждане на процедури за продажба на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии - държавна собственост е посочен в чл. 4, ал. 3 /редакция към процесния период - ДВ, бр. 90/2012г./ - началните цени се определят въз основа на анализ на размера и тенденциите за изменение на продажната цена през текущата и предходната година /т. 1/, разходите за добив и тенденциите за изменението им /т. 2/ и сравнителен анализ за продажбата на дървесина и недървесни продукти от други собственици на гори в района на дейност на ТП /т. 3/. Със сега действащата разпоредба на чл. 4, ал. 4 от наредбата /предишна ал. 3, изм./ началните цени при провеждане на процедури за продажба на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии – държавна собственост, се определят въз основа на един или няколко от следните анализи: на разходите за добив и тенденциите за изменението им /т. 1/; на условията, утежняващи или облекчаващи усвояването на съответния обект /т. 2/; на разходи за транспортиране на дървесината до мястото на продажба /т. 3/; сравнителен анализ на цените при продажба на дървесина и недървесни горски продукти от други собственици на гори в района на дейност на ТП, както и на цените за аналогични продажби в държави от региона /т. 4/; на тенденциите за изменение на пазарните условия /т. 5/.
Д. на касатора, че сумата, която следва да бъде заплатена на ищеца за стопанисване на съответните идеални части горска територия – частна държавна собственост, трябва да бъде изчислена въз основа на наредбата по чл. 114, ал. 1 ЗГ в размер, равен на платения от Териториално поделение Държавно горско стопанство „С.“ на държавата доход от добитата дървесина за 1 дка, е неоснователен. Размерът на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника /настоящ касатор/ не може да бъде определен въз основа на извършения от Териториално поделение Държавно горско стопанство „С.“ на Централно управление на ДП „Южноцентрално държавно предприятие“ превод на основание чл. 176, ал. 3 ЗГ на положителната разлика между приходите и разходите за 2013г., предвидени във финансовия му план, в размер 341 650 лв. и въз основа на добита дървесина 38 167,61 куб. м. С финансовия план се определят източниците на финансови средства /парични приходи/ и направлението на тяхното използване /парични разходи/. С него се прогнозира обемът на извършваните дейности, паричните потоци, управлението на платежните средства като приходи и разходи, тяхното ниво, инвестиране на средства, погасяване на задължения и др.
В разпоредбата на чл. 176, ал. 1 ЗГ са посочени приходите, от които се набират средствата за осъществяване дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения. Някои от приходите са средствата от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, платената цена за извършване на паша в горските територии - държавна собственост /т. 1/, средствата от предоставяне на услуги и от сключени договори /т. 2/, средства от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи - собственост на предприятието или предоставени му за управление /т. 3/, средствата от отдаване под аренда и под наем на горски територии - държавна собственост /т. 6/ и др.
Съгласно константната практика на ВКС обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а трябва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В настоящия случай касаторът се е обогатил в резултат на ползване през 2013г. без основание на 1 716.223 дка горски имоти – частна държавна собственост, приравнени на съответните идеални части от ревир Сакарка, попадащи в горската територия на ревир Сакарка, землище на [населено място], с Бостина и [населено място], и реализиране на приходи от продажба на дървесина и дърва за огрев, без заплащане на цена за ползване на горски територии – идеални части от ревир Сакарка, частна държавна собственост. Ищецът е обеднял, като не е успял да реализира приход по смисъла на чл. 176, ал. 1 ЗГ - не е получил цена за ползване на тези имоти от ответната кооперация, нито е могъл да извърши продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти.
Правилно и в съответствие със събраните доказателства въззивният съд е определил размера на дължимата цена за ползване на процесните идеални части горски имоти въз основа на определения със заповед № 002/18.01.2014г. на председателя на ГПК „Сакарка“ наем /право на ползване/ за 2013г. на 1 дка, предоставен за стопанисване, в размер 32,50 лв. или общо за 1 716,22 дка 55 777,15 лв. Липсват данни ответникът /настоящ касатор/ да е плащал друг размер наем на другите съсобственици за притежаваните от тях горски имоти – идеални части от ревир Сакарка.
Размерът на цената за ползване на процесните идеални части горски имоти не може да бъде определен и по цитираните чл. 44 /отм./, чл. 45 /отм./ и чл. 4, ал. 3 /редакция към процесния период/, сега чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Не се касае за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, нито е установено колко точно е добивът на дървесина именно от идеалните части горски територии – частна държавна собственост, попадащи в ревир Сакарка.
Съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 409/20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 55/28.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204/05.09.2013г. по т. д. № 1158/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 55/03.04.2014г. по гр. д. № 5712/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД, дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Обстоятелството дали несобственикът получава добиви от вещта е ирелевантно. Изводът се извежда от ППВС № 1 от 28.05.1979г., съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от това дали са реализирани или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че процесните 1 716.223 дка горски имоти – частна държавна собственост, приравнени на съответните идеални части от ревир Сакарка, са държани от ответника по иска без той да има основание за това. По този начин държавата, респективно съответното държавно предприятие и неговото териториално поделение са били лишени от възможност да ползват процесните горски имоти и да реализират приходи от тях, поради което по отношение на тях е налице обедняване.
Д. на касатора, че не дължи заплащане на претендираната сума, тъй като държавата е удостоверила правата си на собственост върху идеални части от ревир Сакарка след 30.05.2013г., е неоснователен. С издадените на 30.05.2013г. от МЗХ – Областна дирекция „Земеделие“ С., Общинска служба по земеделие удостоверения на основание чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ не се установява моментът на придобиване на имотите от държавата. Съгласно чл. 27 и 28 от Закона за горите, държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на общините, а общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити чрез правна сделка или други придобивни способи и не са държавна или частна собственост. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или общинска собственост /чл. 25 ЗГ/. При липса на данни, че процесните гори са реституирани, или че държавата се е разпоредила със собствеността върху тях, или че процесните гори са общинска собственост, то съответните горски територии са държавни. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства /удостоверения, издадени от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложени към тях скици на имота/ заедно със заключенията на СЛТЕ и ССчЕ и е отчел, че ответникът по иска от своя страна не е представил други доказателства, установяващи, че собствеността върху претендираните 1 716.223 дка е на други лица.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав, счита, че обжалваното въззивно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сума в размер 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 447 от 26.10.2017г. по в. гр. дело № 283/2017г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. производителна кооперация „Сакарка“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община] да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство „С.“, ЕИК 2016195800328, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|