Ключови фрази
Частна касационна жалба * съдебни разноски * адвокатско възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 914

София,30.12.2013 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 930/2012 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. В. от САК срещу определение № 1086 от 11.10.2011 г. по ч. гр.д. № 849/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.03.2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с № 715 от 07.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 821/2012 г. в частта му, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв.
С определение № 328 от 29.04.2013г. настоящият състав е спрял производството по делото до произнасянето от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. Следователно, с постановяване на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. основанието за спиране е отпаднало, поради което е налице хипотезата на чл.230, ал.1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
С обжалваното определение въззивният съд, за да потвърдил съдебния акт на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатския хонорар в размер на 13 000 лв. е приел, че по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноските, за които има доказателства, че са направени, каквито в случая не са налице по отношение на договореното адвокатско възнаграждение, поискано със заявлението на частния жалбоподател.
Поставеният от настоящия жалбоподател правен въпрос е кои разноски се дължат – дали уговорените или само тези, за които има доказателства, че са направени, който поради противоречивото му разрешаване от съдилищата обуслови извода на настоящия състав, че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 6 от 06.11.2012 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната го е заплатила в брой, като в договора за правна защита и съдействие следва да бъде вписан начина на плащане. Когато е посочено, че то е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването в договора за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. Направеният с обжалваното определение извод за недължимост на претендираните от жалбоподателя разноски е съобразен изцяло със задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/2013 г- на ОСГТК на ВКС, което налага постановеното от него определение да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 930/2012 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1086 от 11.10.2011 г. по ч. гр.д. № 849/2012 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: