Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 05.02.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участие на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №3197 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по депозирана от Д. Н. Т. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение №200 от 29.05.2014г., постановено по т. дело №123/201`4г. на Бургаския окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение. Твърдението на молителя е, че е било нарушено правото на участие на прекратеното дружество в процеса, тъй като към дата на откритото съдебно заседание двуседмичния срок за получаване на призовката не е бил изтекъл. В противоречие със съдебната практика на ВКС, за да бъде спазена процедурата на връчване на призовката, длъжностното лице по призоваване трябва да е посетило адреса няколко пъти в рамките на срок, дълъг от един месец и да не може да бъде открито призованото лице на адреса, за да му бъде връчено съобщението. В случая е установено, че призовкарят е залепил уведомлението по чл.47 ГПК още при първото посещение на адреса. Молбата се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния представител на молителя адв. Д.. По делото е постъпило писмено становище от ликвидатора на дружеството [фирма] Л. Б.. В същото са изложени подробни съображения за спазване на процесуалните правила за призоваване на дружеството за съдебното заседание на 27.05.2014г. Позовава се на разпоредбата на чл.50 ГПК, в която са определени правилата за връчване на съобщенията на търговци. След като търговеца не е обозначил и не използва офис, в който се помещава управлението му и да осигури възможност за връзка с негов представител, следва да се счита за редовно призовано по чл.50, ал.2 ГПК. Върховна касационна прокуратура на Република България не заявява становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: По искова молба на Б. окръжен прокурор е образувано т.дело №123/2014г. С влязлото в сила съдебно решение е прекратено търговското дружество [фирма] на основание чл.155, т.3 ТЗ поради обстоятелството, че в продължение на повече от три години дружеството не е избрал и вписал в търговския регистър управител, след заличаване на управителя В. на 3.11.2011г. Делото е приключило в едно съдебно заседание, проведено на 27.05.2014г. Прекратеното търговско дружество е със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], видно от приложеното към делото удостоверение за регистрация на търговеца от 20.02.2014г. Съобщението за връчване на исковата молба и приложенията, изпратено на адреса на регистрация на дружеството, е върнато на 11.03.2014г. със забележка, че на адреса на такова дружество няма. Към делото е приложено уведомление от 11.03.2014г., залепено на вратата, дружеството да се яви за получаване на съобщението в Информационния център на Окръжен съд Бургас за получаване на исковата молба в двуседмичен срок, като е направено отбелязване,че на 26.03.2014г. адресатът не се явил да получи книжата. На 17.04.2014г. на вратата е залепено съобщение, в което е направено отбелязване, че не е открит представител на който да бъде връчено съобщението и че дружеството не е на посочения адрес. Длъжностното лице по призоваване е отбелязал същата констатация на призовката за открито съдебно заседание на 27.05.2014г. На призовката е направено отбелязване, че в указания срок адресатът не се е явил в канцеларията на БОС за получаване на съдебните книжа. Съдията е приел за редовно призован ответника на основания на чл.50, ал.2 във връзка с ал.4 ГПК. При така установените факти за призоваването на ответника и с оглед на заявеното в молбата за отмяна, настоящия състав на ВКС, намира молбата за отмяна за неоснователна. Правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица са уредени в чл.50 ГПК. Мястото на връчване е последния посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.50, ал.2 ГПК/. Няма данни търговецът да е вписал нов адрес на управление в търговския регистър и не се оспорва направеното от длъжностното лице отбелязване, че на адреса на призоваване няма такова дружество. Когато търговецът е напуснал адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, лицето се смята за редовно призовано на основание чл.50, ал.2 ГПК. При връчване на призовките са спазени изискванията на чл.50, ал.2 ГПК, поради което неоснователно се поддържа от молителя, че е нарушено правото на участие на дружеството – ответник в процеса. Обстоятелството, че съдът е направил нещо повече, като е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК при призоваването на [фирма], не обосновава извод за допуснато от съда нарушение на чл.50, ал.2 ГПК. Ответникът е редовно призован за съдебно заседание на 27.05.2014г., поради което съдът правилно е дал ход за разглеждане на исковата молба. Призоваването чрез връчване на уведомление по чл.47, ал.1ГПК се извършва когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението/ чл.50, ал.4 ГПК/. Второ обявление не се залепва. Разпоредбата се прилага, когато търговецът не е променил адреса си на управление, вписан в ТР, но не е осигурил достъп до канцеларията или лице, което да получи съдебните книжа. При връчване чрез залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК е спазено изискването на закона уведомлението да бъде залепено на вратата или на видно място около нея, тъй като видно от отбелязването уведомлението е залепено на входната врата на офиса. Към датата на откритото съдебно заседание сроковете за получаване на съдебните книжа са били изтекли, без да са получени от представител или съдружник на дружеството – ответник, видно от направеното от длъжностното лице отбелязване. Следователно неучастието на дружеството в съдебно заседание на 27.05.2014г. не е поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 ГПК. В заключение не се установява поддържаното от молителя твърдение, че ответникът по делото, следствие на нарушение на чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК е бил лишен от възможност да участвува в делото, поради което молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК ще следва да бъда оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС, Р Е Ш И: Оставя без уважение молбата на Д. Н. Т. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила съдебно решение №200 от 29.05.2014г., постановено по т.дело №123/2014г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: