Р Е Ш Е Н И Е № 4 Гр.София, 06 юни 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар АВРОРА КАРАДЖВА и в присъствието на прокурор КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 2827/2011 г. Подсъдимият М. А. С. е подал жалба (неточно наречена въззивна вместо касационна) срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда спрямо него на Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 201 от 18 май 2011 г. по нохд № 431/11, е за документна измама от 25 февруари 2009 г. до 17 февруари 2010 г. чрез 8 отделни деяния и с общ предмет 546 хиляди лева – престъпление по чл.212, ал. 5, във връзка с ал.4 и ал.1, във вр. и с чл.26 НК (още защото престъплението е извършено продължавано, при условията на опасен рецидив по чл.29, б.”а” НК и предметът му е в особено големи размери). Съдът е наложил наказание 7 г. лишаване от свобода при строг първоначален режим – в размер, по-нисък от минималния по закон заради проведеното в тази съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал. 2 НПК и по-благоприятния вариант по смисъла на чл.2, ал. 2 НК с оглед промените в чл.58а НК. Второинстанционното (въззивно) решение – 163 от 7 октомври 2011 г. по внохд № 173/11 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия С.. Ръкописната касационна жалба е заета преимуществено от изложението на подсъдимия в смисъл, че е станал жертва на своите съучастници, на които обаче не се търси отговорност по сегашното дело, на представителите на съдебната власт, ангажирани с делото, и дори на своя защитник. Без да се смята за неотговорен по обвинението, за което е осъден, смята наказанието си за тежко. Иска „анулиране” на „присъдата” или нейното намаляване. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, включително и от назначения в тази инстанция служебен защитник, който в писмени бележки е изложил конкретни доводи за оправдаването на подсъдимия или за намаляване на наказанието му, или за ново разглеждане на делото в предходна инстанция. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяна или изменяне. Такива основания с терминологията на НПК се сочат впрочем за първи път от служебния защитник, но това не променя нещата. Не е допуснато нарушение на закона (чл. 348, ал.1, т. 1 НПК) като е прието извършването на документна измама без установено обогатяване на дееца-престъплението по чл.212 НК се довършва с получаването на чуждото имущество. Не съществуват и претендираните нарушения на процесуалните изисквания по смисъла на чл.348, ал.1, т. 2 НПК, видяни при доказването на обвинението и мотивирането на съдебните актове. Възраженията срещу доказаността не държат сметка преди всичко за особеностите на проведеното съкратено съдебно следствие в тази насока, отбелязани специално и в т.4 от ТР 1/2009 г. – ОСНК- със своето самопризнание по чл.371, т.2 НПК подсъдимият е улеснил значително доказателствените проблеми по делото, породени от липсата на документите за самоличност, които е използвал, за да получи чуждото имущество. Улеснил е бил и доказателственият проблем, породен от участието и на други лица в престъплението, за което сега не само назначеният във КС защитник, но и най-вече жалбоподателят неправилно смятат за пречка за приключване на делото. Мотивирането на съдебните актове също е съобразено със спецификата на особените правила, по които е постановена присъдата в първата инстанция, но освен за нея тук е от значение да се държи сметка и за това, че въззивният съд не е бил длъжен да се спира отново подробно на всичко, с което е бил съгласен в акта на първата инстанция. Все пак би могло да се желае повече при аргументацията на приложена възможност, наказанието да бъда определено под минимума от 10 год. Трябвало е наистина да бъде казано по-ясно, че при липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, действащата норма на чл.58а НК (ДВ, бр.26/2010) би се явила като по-благоприятна само ако справедливото за подсъдимия наказание, определено по общия ред, е в размер точно на 10 г.л.св. (10 г. по 12 м., равно на 120 м., делено на 3, равно на 40 м., по 2, равно на 80 м. или на 6 г. и 8 м.). Дори обаче БОС да не е прав, че 10 г.л.св. е в случая несправедливо леко наказание, редуцираното от него 6 г и 8 м. м. л.св., е само 4 м. по-ниско от определените 7 г. л.св. Такава несправедливост не е допусната и от гледна точка на принципната възможност да бъде определено наказание по-ниско от 7 г. л.св.-съобразно предишната редакция на чл.58а НК (ДВ, бр.27/2009 г.), която БОС е приложил. Индивидуализиращите отговорността обстоятелства, на които обръща внимание сега служебният защитник възраст, семейно положение, конкретно участие в престъплението и др. подробни – са отчетени в достатъчна степен и не налагат преоценка. Ръководен от всичко изложено и на разпоредбата на чл.354, ал.1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 163 от 7 октомври 2011 г. по внохд № 173/2011 г. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: