Р Е Ш Е Н И Е № 19 София 18.02.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4322/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от пълномощника и адвокат Д. Б., срещу въззивно решение №208 от 24.04.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №297/2013 г., с което е отменено решение №106 от 22.02.2013 г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д. №2470/2012 г. и са уважени предявените от В. И. Д. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че доводите на ищцата за незаконност на уволнението поради липса на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата, а наличие на закриване на част от предприятието, както и поради запазване на общата численост на работниците и служителите в общинската администрация, са неоснователни. Според въззивния съд обаче уволнението е незаконно, защото работодателят не е доказал със съответните длъжностни характеристики, че трудовите функции на длъжността на ищцата началник отдел „Връзки с обществеността” са премахнати. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото в предмета на делото пред въззивнита инстанция не е въведено като основание за незаконност на уволнението липсата на реално съкращаване на щата поради това, че не са премахнати трудовите функции на длъжността, заемана от ищцата. Ответницата по касационната жалба В. И. Д., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1224 от 04.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №208 от 24.04.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №297/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба и как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Касаторът е представил следните решения - решение №498 от 13.01.2012 г. по гр. дело №1561/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение №57 от 02.03.2011 г. по гр. дело №1416/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение №66 от 26.05.2010 г. по гр. дело №1471/2009 г. на ВКС, IV г.о. Според първото от тях реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание. Нова, но не като наименование, а по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то е налице реално съкращаване на щата. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Според другите две решения предметът на въззивното производство се определя от искането на страната във въззивната жалба. По правилността на решението въззивната инстанция се произнася само в рамките, очертани от въззивната жалба. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Тези решения са постановени по реда на чл.290 ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС имат задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Във въззивната жалба са посочени само две основания за незаконност на уволнението – осъществено е основанието за уволнение закриване на част от предприятието чрез заличаване на отдела „Връзки с обществеността”, а не съкращаване на щата и липсва реално съкращаване на щата след като няма промяна в броя на длъжностите при работодателя. Правилни са изводите на въззивния съд, че В. И. Д. е работила на длъжност началник отдел „Връзки с обществеността” в [община] като е уволнена от работодателя поради съкращаване на щата. Налице е и приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата, осъществено чрез закриване на целия отдел. Реално съкращаване на щата може да има и при запазване на общата численост на работниците и служителите в общинската администрация. Това е така, защото отделните основания за прекратяване на трудовото правоотношение се конкурират, но не винаги се изключват взаимно. Не е изключено също те да се обуславят едно – друго. Намаляването на обема на работата е уредено като основание за прекратяване на трудови правоотношения, тъй като се отразява пряко на нуждата от работна сила – по-малкият обем работа може да бъде извършен от по-малък брой работници. Същото обстоятелство обаче може да мотивира работодателя да съкрати щата или дори да закрие част от предприятието си, ако прецени, че тенденцията за намаляване е по-трайна. От свободната преценка на работодателя зависи коя от трите мерки ще предприеме, за да приведе личния състав в съответствие с нуждите на работния процес. Ако работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения със съответната част от работниците поради намаляване обема на работата, при оспорване на законността на уволнението съдът ще провери в каква степен и трайно ли е намалял обемът на работата, а ако работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения поради съкращение на щата или закриване на част от предприятието, при оспорване на законността на уволненията съдът ще провери налице ли е действително съкращение, съответно – закриване на част от предприятието, но не може да проверява намалял ли е и в каква степен обемът на работата./В. решение №159 от 19.07.2013 г. по гр. дело №770/2012 г. на ВКС, IV г.о./ Реално съкращаване на щата може да е налице и при запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности – не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т.е. с различни трудови фунции. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че работодателят не е доказал със съответните длъжностни характеристики премахването на трудовите функции на длъжността на ищцата началник отдел „Връзки с обществеността”. Ищцата въобще не се позовала във въззивната жалба на това основание за незаконност на уволнението. Освен това реалното премахване на трудовите функции на ищцата е установено чрез приетата по делото и неоспорена от страните експертиза. От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1647.20 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №208 от 24.04.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №297/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Д., [населено място], срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №493/11.04.2012 г. на кмета на [община] за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност началник отдел „Връзки с обществеността” и за присъждане на 4 860 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА В. И. Д., [населено място], да заплати на [община] 1647.20 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.