Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * давностен срок * вреди от ексцес


Р Е Ш Е Н И Е
№53

Гр.С., 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав,



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар С. С.
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 455/2010 г.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 544/09.03.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 792/2009 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение на Благоевградския районен съд 2754/22.05.2009 г. по гр.д.№ 1429/2008 г. в частта му, с която е уважен предявеният от Д. И. Н. от [населено място] срещу [фирма] пряк иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди /съответно в размер на 9000 лева и 1429.50 лв./, претърпени от ищеца в резултат на ексцес от увреждането настъпило при ПТП виновно причинено от водача на МПС застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност.”
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като е приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Навеждат се доводи, че в нарушение на специалната нормативна уредба за давността е изводът на решаващият съд, че давността на претенция за обезщетение при ексцес предявена срещу застрахователя на делинквента започва да тече от датата на възникване на ексцеса, а не от датата на застрахователното събитие когато е настъпило увреждането, чието влошаване се явява този ексцес. Поддържа се становището, че от момента на проявяване на ексцеса започва да тече давностния срок само по отношение на прекия причинител на увреждането, но не и по отношение на застрахователя спрямо който исковете се погасяват с петгодишна давност при застраховка „гражданска отговорност” считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Н. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Р.И. от АК-Б. поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С определение № 772/10.12.2010 г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по релевантния за спора материалноправен въпрос относно началния момент на петгодишния давностен срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на застрахователя, считана от момента на настъпване на застрахователното събитие.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения правен въпрос, на основание чл.290 ал. 2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от пострадалия при ПТП пряк иск по чл.226 ал.1 във вр.с чл.267, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на ексцес от увреждането при ПТП на 26.04.1999 г. виновно причинено от водача на МПС застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал включително заключенията на съдебно-медицинските експертизи съдът е приел, че е налице причинна връзка между станалото на 26.04.1999 г. пътно-транспортно произшествие и последвалото обективно влошаване на състоянието на пострадалия различно от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. Прието е също, че законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, чиято отговорност е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента, която включва и ексцес от увреждането. Направен е решаващия извод, че в този случай погасителната давност започва да тече от проявяването на ексцеса, а не от деня на застрахователното събитие както поддържа застрахователя- ответник по делото, като е прието за неоснователно възражението му за изтекла давност.
Както вече беше посочено, в случая касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т. 2 ГПК-противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Така, например, в р.№ 3913/28.12.1981 г. по гр.д.№ 3127/81 г. на ВС-І г.о., в р. № 4478/30.12.1983 г. по гр.д.№ 3224/83 г. на ВС-І г.о., р. № 890/28.12.1988 г. по гр.д.№ 870/88 г. на ВС-ІV г.о. е прието, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП включително и при ексцес е момента на застрахователното събитие. В други решения-р. от 04.12.2002 г. по гр.д.№ 1877/2002 г. на САС, р. № 1387/09.11.2000 г. по гр.д.№ 781/2000 г. на ВКС-V г.о., р. № 622/16.10.2007 г. по т.д.№ 292/2007 г. на ВКС-ТК-ІІт.о. е прието, че началото на давностния срок е моментът на настъпване на вредата, т.е. от възникването на ексцеса, защото се касае за нововъзникнало право за обезщетяване на допълнително породени вреди от същото непозволено увреждане, които преди това не са били обезщетени, тъй като са се проявили впоследствие.
При тези данни становището на настоящият състав на ВКС по поставения правен въпрос е следното: Тъй като процесните правоотношения са възникнали по повод застрахователно събитие-ПТП станало на 26.04.1999 г., приложима за случая е действуващата към него момент нормативна уредба-това са разпоредбите на глава двадесет и седма от Търговския закон уреждащи договора за застраховка, действували до 01.01.2006 г. /отм. ДВ.бр. 103 от 23.12.2005 г./, когато влиза в сила Кодекса за застраховането. В тази връзка предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ, а не по чл.226 ал.1 КЗ, както го е квалифицирал въззивния съд.
Съгласно константната практика на ВКС, правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти. В този смисъл е т.14 от ППВС № 7/1977 г. /което не е загубило сила/ както и р. № 144/26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение е прието, че началният момент, от който започва да тече давностния срок по прекия иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ предявен от увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” започва да тече от датата на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за давността при застраховките предвидена в чл.392 /отм./ ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо, за погасителната давност на исковете срещу застрахователя, какъвто е и прекия иск на увредения по чл.407 ал.1 /отм./, намира приложение специалната норма на чл.392 /отм./ ТЗ. Макар произтичаща от един и същи юридически факт отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими-чл.51 ал.1 ЗЗД. Затова увреждащият отговаря неограничено и за вредите, които не са били предвидени, но са настъпили впоследствие в резултат на влошаване състоянието на пострадалия от деликта. За да бъдат обезщетени новонастъпилите вреди от застрахователя, обаче предвид изричната разпоредба на закона тяхното проявяване трябва да е настъпило в срока на специалната застрахователна погасителна давност. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя становището изразено в цитираните решения: по гр.д.№ 3127/81 г. на ВС-І г.о.; по гр.д.№ 3224/83 г. на ВС-І г.о.; по гр.д.№ 870/88 г. на ВС-ІV г.о. и др., в които е прието, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП, включително и при ексцес, е момента на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е и отговорът на поставения материалноправен въпрос. Специалният давностен срок се прилага за всички права произтичащи от застрахователното правоотношение, както и за правата, които трети лица имат към застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по силата на закона.
По основателността на касационната жалба:
Върховният касационен съд намира за основателни оплакванията на касатора изложени в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че застрахователното събитие е настъпило на 26.04.1999 г. когато при ПТП причинено от Методи О. П.-водач на л.а. с ДКН БлА 01 29, чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника, е бил увреден ищеца Д. Н.. Безспорно е също, че прекият иск на увредения срещу застрахователя на делинквента за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото допълнително влошаване на здравословното му състояние в резултат на катастрофата е предявен на 19.08.2008 г. след изтичане на предвидения от закона петгодишен давностен срок, който съгласно приложимата в случая норма на чл.392 /отм./ ТЗ по отношение на застрахователя започва да тече от датата на застрахователното събитие. Цитираната законова разпоредба е ясна и категорична и е недопустимо по пътя на тълкуването да се приеме друг начален момент на погасителната давност спрямо застрахователя от установеното в закона. Както вече беше посочено в този случай законодателят свързва началото на давностния срок не с настъпване на изискуемостта на вземането /проявлението на ексцеса/, а с датата на застрахователното събитие. Не е аргумент в подкрепа на поддържаното от ищеца становище, че приемайки различно начало на погасителната давност за обезщетение при ексцес по отношение на причинителя и неговия застраховател, на практика могат да се появят несправедливи резултати-несправедливостта на закона се отстранява чрез промяната му. Без значение е и обстоятелството, че преди това ищецът е предявил иск по чл.407 ал. 1 /отм./ ТЗ за обезщетения за вреди при ексцес за предходен период срещу същия застраховател, който е бил уважен с влязло в сила решение по гр.д.№ 353/2004 г. на РС-Благоевград, тъй като е бил предявен на 12.03.2004 г. в рамките на давностния срок.
По изложените съображения, с оглед данните по делото и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС намира за основателно направеното от застрахователя-ответник по делото възражение за изтекла погасителна давност. При това положение, обжалваното въззивно решение на ОС-Благоевград следва да бъде отменено като незаконосъобразно-нарушен е чл.392 /отм./ ТЗ и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявеният пряк иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя като погасен по давност. При този изход на спора в полза на касатора [фирма] следва да бъдат присъдени направените и поискани от него разноски в касационното производство в размер на сумата 238.59 лева – държавни такси.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал. 1 пр.второ ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 544/09.03.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 792/2009 г., с което е потвърдено първоинстанционното осъдително решение на РС Благоевград № 2754/22.05.2009 г. по гр.д.№ 1429/2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Н. от [населено място] предявен срещу [фирма] [населено място] за сумата 9000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1429.50 лв.-обезщетение за имуществени вреди поради повторен ексцес, в резултат на ПТП станало на 26.04.1999 г.
ОСЪЖДА Д. И. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”В”, ет.6, ап.11 да заплати на [фирма] [населено място] сумата 238.59 /двеста тридесет и осем лева,59 ст./ съдебни разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: