9 Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 13 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 981/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. А. М., защитник на подс. В. Д. К. против присъда от 14.09.2020 г. по ВНОХД № 52/20 г. по описа на СОС, трети въззивен състав. В касационната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че е игнорирана, действащата към момента на деянието Наредба № 30 от 27.06.2001 г., в която се съдържат ясни и конкретно указани специални правила за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества. Изтъква се, че в конкретния случай е допуснато особено съществено нарушение при запечатването на кръвната проба във връзка с предвидения в Наредба № 30 ред. По отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения се развиват доводи, че е накърнено правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, тъй като неговия защитник не е имал достатъчно време да се запознае с делото, не е бил осигурен за страната екземпляр от изготвената СМЕ, за да се подготвят въпроси към вещото лице. От друга страна се подчертава, че обвинението и присъдата не могат да почиват единствено на самопризнанието на подсъдимия, а така е в конкретния случай, защото липсват други писмени и гласни доказателствени източници. Алтернативно се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че не са отчетени отличните характеристични данни за подс. К. и ниската му лична степен на обществена опасност, както и не високата степен на обществена опасност на деянието. Отправеното искане е за отмяна на второинстанционната присъда на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за оправдаване на подсъдимия К.. Алтернативно на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК се прави искане за намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум от три месеца. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. В. К., адв. И. А. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Развива доводи, че е допуснато нарушение на материалния закон и деянието е несъставомерно, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта не е установена по надлежния ред – опаковката на пробите не отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 година. Изтъква, че не е назначена своевременно комплексна СМЕ, а назначената впоследствие експертиза от Софийския окръжен съд е закъсняла, защото пробите не са били налични. Подчертава, че инстанционните съдилища не са обърнали внимание на доводите на защитата за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия. Подс. К. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Сочи, че защитата акцентира основно на нарушение на чл. 13 от Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на престъплението, свързано с неправилен начин на съхранение на шишенцето с кръв. Подчертава обаче, че от заключението на вещото лице се установява, че наличието на овързване с лейкопласт и парафиниране, изключва възможността за некоректно отчитане на алкохол в кръвта. В заключение изразява становище, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 76 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 620/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, втори състав подс. В. Д. К., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с постоянен адрес в [населено място], обл.Софийска, [улица], женен, със средно специално образование, работи във „С. 61 Е. като технически ръководител, женен, осъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат за НЕВИНЕН в това, че на 03.07.2017 г., около 22.50 часа в [населено място], обл.Софийска, по [улица]е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф., модел „Голф" с регистрационен [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 730 /04.07.2017 г. на МБАЛ „Света А."АД - [населено място], след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК - със Споразумение № 61/25.05.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на Районен съд -гр. Ихтиман, влязло в законна сила на 25.05.2016 г., и е бил ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Въззивната процедура е инициирана по протест на прокурор при РП – Ихтиман срещу присъда № 76 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 620/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, втори състав. С присъда от 14.09.2020 г. на Окръжен съд – София, трети въззивен състав по ВНОХД № 52/2020 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъда № 76/ 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 620 /2017 г. по описа на РС- Ихтиман, е била отменена и е била постановена нова присъда, с която подс. В. Д. К., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с постоянен адрес в [населено място], обл. Софийска, [улица], със средно специално образование, работи във „С. 61' Е. като технически ръководител, женен, осъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2017 г., около 22.50 часа в [населено място], обл. Софийска, по [улица]е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.", модел „Голф" с регистрационен [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 730 /04.07.2017 г. на МБАЛ „Света А."АД - [населено място], след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - със Споразумение № 61/25.05.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на Районен съд - гр.Ихтиман, влязло в законна сила на 25.05.2016 г., предвид на което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр.чл. 54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ" режим, на осн. чл.57, ал. 1 ЗИНЗС, както и да заплати в полза на държавата ГЛОБА в размер на 500 лева. На основание чл.343 г НК е ЛИШИЛ подс. В. Д. К. със снета по-горе самоличност от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 68, ал. 1 НК е ПОСТАНОВЕНО да бъде ефективно изтърпяно от подс. В. Д. К. отделно от настоящото наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, наложено по НОХД № 293/2016 г. по описа на РС –Ихтиман, при първоначален „общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. З вр. т.2, б."в" ЗИНЗС. Подс. В. Д. К. е бил осъден да заплати разноски в размер на 55 лева - на досъдебното производство - в полза на РУП- Ихтиман, както и сумата от 535.80 лв. в полза на бюджета на съдебната власт – на СОС. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба и допълнението към нея са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия и неговия защитник, нарушение на материалния закон, тъй като е игнорирана Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на престъплението и наложеното наказание е явно несправедливо, защото не се отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че от събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и експертизи, фактологията по делото е правилно установена от инстанционните съдилища. Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата и на подсъдимия и неговия защитник, свързано с това, че не са имали възможност да се запознаят със заключението на назначената от въззивния съд комплексна съдебно - медицинска и химическа експертиза по писмени данни. Това е така, защото видно от печата на Софийския окръжен съд, положен върху експертното заключение, то е депозирано в съда на 01.09.2020 г., а съдебното заседание във връзка с изслушването и приемането на тази експертиза е проведено на 14.09.2020 година. Така, подсъдимият и неговият защитник, независимо от това, че е имало и почивни дни, са имали обективна възможност при нужното желание и усърдие от тяхна страна, да се запознаят с експертното заключение и да формулират своите въпроси към вещите лица. От друга страна експертизата не е обемна, състои се от две страници и не би отнела време и не би създала затруднение за своевременно запознаване с нейното съдържание. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като била игнорирана Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на престъплението. Ясно е, че пробите кръв, когато се вземат в стъклено пеницилиново шише, се запушват с гумена пеницилинова запушалка, която е в комплект с шишето. Парафинирането на шишето, което също е задължително. запечатва пробата с кръв. В конкретния случай действително е допуснато нарушение на Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на престъплението, тъй като липсва гумена запушалка. Гърловината на шишето обаче е била облепена с лейкопласт и парафинирана, което запечатва пробата. Не е установено наличие на разложение при разпечатването на пробата, а напротив пробата е издавала миризма на кръв, т.е. пробата е била качествена и не е настъпила промяна в качествените й характеристики. Така, при проведения газхроматографски анализ е доказано наличие на алкохол в кръвта на подс. К. с концентрация 1,2 на хиляда. Този въпрос е бил изяснен категорично от въззивния съд чрез назначаването на комплексна съдебно - медицинска и химическа експертиза по писмени данни. Заключението на тази експертиза кореспондира и с обясненията на подсъдимия за употребения от него алкохол, така че без основание се твърди, че обвинението в конкретния случай почива единствено на обясненията на подс. К.. В практиката си Върховния касационен съд нееднократно е имал повод да посочи, че нарушаването на процедурата по Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на престъплението, няма абсолютен характер и последици и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието и респективно до отпадане на наказателната отговорност. Деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 или ал. 2 НК, само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност безсъмнено да се установи , че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е превишавала определените в закона стойности. В настоящия казус въззивният съд е обсъдил задълбочено всички доказателствени източници, съпоставил ги е помежду им и е достигнал до верни правни изводи. Що се отнася до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, то също е несъстоятелно. Въззивният съд е отчел наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно много добрите характеристични данни и направените самопризнания. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство с основание са отчетени нарушенията по ЗДвП, допуснати от подсъдимия /справка л. 28 ДП/. При тези данни и при значителен превес и тежест на обстоятелствата, които смекчават отговорността на подс. К., въззивният съд му е наложил минималните предвидени в закона наказания за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, а именно една година „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 500 лв., а на основание чл. 343 г. НК и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са нито многобройни, нито пък някое от тях има изключителен характер, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Липсват и каквито и да било законови предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Така принципите за индивидуализация на наказанието са спазени от въззивния съд и не се констатира явна несправедливост на наложените наказания. Материалният закон е приложен правилно и по отношение на приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68, ал. 1 НК. Предвид на това, че не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наказанието, присъдата Софийския окръжен съд, трети въззивен състав следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 14.09.2020 г., постановена по ВНОХД № 52/2020 г. от Софийски окръжен съд, трети въззивен състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.