Р Е Ш Е Н И Е № 90 С о ф и я, 14 ф е в р у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 ф е в р у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2250/2012 година. Касационното производство е инициирано по жалби на подсъдимия Г. Б. Н. от К., в момента в затвора Стара З., от защитника му адв.С.А. от АК-Стара З. и от повереника на частната обвинителка С. И. С. от К. адв.П.К. от АК-Стара З. с предмет решение № 161 от 22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 291/2012 г. от състав на апелативен съд-Пловдив, което се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска, според позициите на страните по делото, облекчаване или отежняване на наказателната отговорност на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Частната обвинителка С. С., чрез повереника си адв.В.П., преупълномощена от адв.П.К., моли жалбата им да бъде уважена, а тези на подсъдимия и на защитника му да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият Г. Н., лично и чрез служебния си защитник адв.В.Ц. от САК моли неговата и на защитника му от предишната инстанция жалби да бъдат уважени, съответно жалбата на частното обвинение да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение съобразно пределите на чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе пред вид следното : С присъда № 156 от 22.05.2012 г., постановена по НОХД № 220/2012 г. на окръжен съд-Стара З. подсъдимият Г. Б. Н. от К., в момента в затвора Стара З., е признат за виновен в това, че : 1) на 17 срещу 18.12.2011 г. в К., при условията на опасен рецидив е извършил грабеж на чужди вещи на обща стойност 117 лв от владението на С. И. С., като е употребил сила и й е причинил средна телесна повреда; 2) че по същото време и място е извършил спрямо нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, като е употребил сила и 3) че на 06.01.2012 г. в К. е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0,8953 грама със съдържание на ТХК 8,3 тегловни процента на стойност 5,37 лв, без да има надлежно разрешително и на основание чл.199, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, чл.150, ал.1 от НК и чл.354а, ал.3, т.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 и ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно от 6 години и 8 месеца, 4 години и 8 месеца и 10 месеца, които са групирани на основание чл.23, ал.1 от НК и му е определено за съвкупността най-тежкото наказание от всички в размер на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. От това наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане до влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като движимите вещи е постановено да се върнат на собствениците им – на подс.Н. и на пострадалата С., вещите без стойност да бъдат унищожени, а наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 669 лв. Присъдата е обжалвана от повереника на частната обвинителка адв.К. и от защитника на подсъдимия адв.А. с диаметрално противоположни оплаквания за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия поотделно и за съвкупността от престъпления наказание с искане за отменяването й и съответно завишаване или смекчаване на наказателната му отговорност. С решението си № 161 от 22.10.2012 г. по ВНОХД № 291/2012 г. Пловдивският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е завишил размера на наложените на подс.Н. наказания лишаване от свобода за престъпленията по чл.199, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 от НК съответно от 6 години и 8 месеца на 8 години лишаване от свобода, от 4 години и 8 месеца на 6 години лишаване от свобода и наложил общо най-тежко наказание за съвкупността, увеличавайки го от 6 години и 8 месеца на 8 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Повереникът на частната обвинителка в жалбата си излага неудовлетвореността на доверителката й от размера на наложените на подс.Н. поотделно и за съвкупността наказания лишаване от свобода и моли касационната инстанция да ги завиши до максимално предвидените за всяко от престъпленията, като ги намали с 1/3 и претендира общото наказание да бъде наложено от ВКС в размер на 10 години. Касационната жалба на подсъдимия ангажира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, позовавайки се на незнание на последиците от прилагане на процедурата на съкратеното съдебно следствие, на недоказаност на обвиненията в пълния им обем, на неправилната оценка на някои факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приети за установени, и заради явната несправедливост на неоснователно завишените му наказания и моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба от защитника на подсъдимия е заявено несъгласието им с тежестта на наложените му поотделно и по съвкупност общо най-тежко наказание, навеждайки доводи за неоснователното им завишаване от въззивния съд, като се претендира изменяване на решението и намаляване на наложеното му наказание до справедлив размер. В писмено допълнение, наречено от подсъдимия „самозащита”, се повтарят доводи от жалбата му, подкрепени преди всичко с житейските му съждения за липса на логика в описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт като извършени от него насилствени и присвоителни действия, като претендира основно за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, което да протече по общия ред. Върховният касационен съд намира, че жалбите са подадени от страни в процеса, имащи право на жалба, в законоустановения срок и имат за предмет въззивно решение, подлежащо на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такива, за допустими, а разгледани по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : По жалбата на подсъдимия по основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК: Наведените от подсъдимия доводи както в жалбата му, а така също и в допълнението към нея, които са идентични, всъщност доразвиват тезата му да е установил интимни отношения с пострадалата преди деянието, откъдето иска да обясни знанието си за определени обстоятелства около нейната личност и за обстановката в дома й, недоволствайки от отхвърлянето й от въззивния съд като втори съд по фактите, като защитна. Този съд обаче е процедирал съответно на процесуалните правила както да провери доколко признанието на фактите от негова страна ( заявено категорично, трикратно по настояване на съда и отразено в съдебния протокол от с.з. на 22.05.2012 г.) е било достатъчно подкрепено от събрания доказателствен материал, така и съобразно съдебната практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК, по-специално разясненията, дадени в т.4, 6 и 8. Поради това апелативният съд не е имал основание нито да върне делото за новото му разглеждане по общия ред, нито да възприеме друга фактическа обстановка само на база обясненията на подсъдимия, които не само са поднесени не в съответния процесуален стадий, но и са в пълно противоречие със събраната на досъдебното производство и подробно анализирана от съда доказателствена маса, а и са житейски нелогични. Поради това, твърденията му да се е предоверил на защитника си, от когото бил подведен, следва да се приемат за неоснователни и се свържат единствено с недоволството му от тежките наказания за извършените от него престъпления, но не и с наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не се спори относно приложението на материалния закон. Въззивният съд с особено внимание е проверил наличието на всички съставомерни елементи, включително на квалифициращото като по-тежко наказуем грабежа обстоятелство, на инкриминираните деяния и убедително е отговорил на възраженията на частното обвинение, като е отправил и упрек към прокурора за някои спестени от него обстоятелства относно упражненото върху пострадалата насилие. Пред ВКС както от подсъдимия, така и от защитата му не се навеждат каквито и да е доводи относно касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неправилност на атакуваното решение. Основното оплакване на защитника и на подсъдимия е за явната несправедливост на завишените му по размер наказания за грабежа и блудството, както и формираното като най-тежко наказание за съвкупността от престъпления. То е основно и за повереника на частната обвинителка, но с обратен знак и затова в тази част жалбите следва да бъдат разгледани съвместно. По жалбата на подсъдимия, защитника му и на повереника на частната обвинителка за явната несправедливост на наложените му наказания : Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. За прецизност в началото следва да се посочи, че няма как да се постигне целеният от частното обвинение процесуален резултат, тъй като ВКС няма правомощие да увеличава размера на наказанията, съгласно чл.354, ал.3, т.1 от НПК, а следва да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд, ако направи такъв извод. В случая въззивният съд подробно се е аргументирал защо за двете най-тежки престъпления по чл.199, ал.1, т.3 и 4 и по чл.150, ал.1 от НК наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказания лишаване от свобода е счел за занижени и е уважил протеста на прокурора. Обосновано в кръга на отегчаващите отговорността му обстоятелства е вложил упражнената психическа принуда (която не е намерила отражение в правната квалификация на тези две деяния) върху пострадалата, продължителността й, унижението, на което е била подложена, ужасът, изживян от нея при случващото й се и как ще завърши, бруталността на постъпката му и подготовката за извършването й и убедително е заключил, че дължи завишаване на размера на тези му наказания. Това е сторил законосъобразно, използвайки техниката на ал.1 на чл.58а от НК, свързано с разпоредбите на чл.54 от НК. Основателно е констатирал процесуална пречка да обсъжда завишаване на санкцията за престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, но това не е предмет и на настоящата касационна проверка. ВКС намира, че няма основание да не се съгласи с изводите на въззивния съд за завишена обществена опасност както на деянията, така и на дееца и счита, че така отмерените от въззивния съд наказания за грабежа и блудството, така и общото най-тежко наложено на подсъдимия наказание, като не е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, не следва да бъдат коригирани, в каквато насока е алтернативното искане на подсъдимия и на защитата му. Не е аргумент в негова полза възражението за напредналата му възраст, особено на фона на възрастта на пострадалата, която е била принудена в края на живота си да преживее извършеното спрямо нея от този жалбоподател. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК поради липса на явно несъответствие на наложените наказания с осъществените от подсъдимия деяния и наличните относими към наказателната му отговорност обстоятелства. Поради липса на неправилност на обжалваното решение същото следва да бъде оставено в сила. Макар да са претендирани от повереника на частната обвинителка разноски за касационната инстанция, такива не са доказани като направени. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 291/2012 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :