Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 25. 04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В. П., разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1722 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по молба на С. Д. С. и С. П. С. с вх. № 9465 /15.11.2012 г. (на Силистренския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 504 от 28.07.2008 г. по гр.д. № 2706 /2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставено в сила решение от 14.02.2007 г. по гр.д. № 270 /2006 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 03.08.2006 г. по гр.д. № 986 /2005 г. на Силистренския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Д. С. и С. П. С. срещу А. Г. Е. искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците избени помещения (три) и гараж, находящи се в къща, построена в УПИ ХV – ... (петнадесети за имот пл.н. ... и ...), кв.144, в [населено място], [община], и иск с правно основание чл.59 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение в размер на 440 лева за пропусната полза от помещенията в размер на наем за период от време от 15.05.2003 г до 31.03.2005 г.. Молителите твърдят, че с решението на ВКС по делото било прието, че ищците не са станали собственици на помещенията поради твърдяната им принадлежност към двата жилищни етажа в жилищната сграда, защото едно от помещенията е предвидено по архитектурен проект за гараж – годен отделен обект на собственост, въпреки фактическото му ползване като жилище и е останало в собственост на ответника, а последният има право да притежава (с гаража) и несамостоятелни обекти в сградата, каквито са трите избени помещения; че ВКС е приел още, че наличието на предпоставките по §16 от ЗУТ са били налице още при продажбата и те са определили статута на помещенията като търпим строеж, а не изготвянето на проект за преустройството им впоследствие. Молителите твърдят, че със съдебно решение № 63 /15.10.20012 г. по а.д. № 42 /2012 г. на Силистренския АС, е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Г. Е. против заповед № ДК-19-СС-4 / 10.02.2012 г. на началника на РДНСК, с която е забранен достъпът и ползването на този строеж - преустройството и промяната на предназначението на процесните избени помещения в жилищни, че с това заповедта е влязла в сила, а на тях са им станали известни нови обстоятелства – че преустройството на процесните помещения е било незаконно и не е било търпимо съгласно § 16,ал.1 ПР ЗУТ, което ги прави негоден предмет на правото на собственост, че незаконността на преустройството е съществувало към момента на приключване на спора, решението по който се иска да бъде отменено, че за тях това е ново обстоятелство от съществено значение за изхода от спора по делото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, както и че приетото в заповедта се основава на констативния акт № Сс-231-56/ 20.10.2011 г., който им е станал известен на 01.11.2011 г.. Насрещната страна А. Г. Е. твърди, че молбата за отмяна е неоснователна, че съдебното решение на С..АС не представлява ново доказателство, защото е факт възникнал след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и той не се преклудира от влязлото в сила решение; че решението не е и от значение за спора, защото изводите в него не налагат извода, че гаражът не е годен обект на собственост. Молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл.305,ал.1,т.1 ГПК тримесечен срок (от твърдението за узнаване на съдебното решение на С..АС) срещу влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен по същество спорът между страните за наличието на право на собственост на ищците за процесните имоти, предмет на спора, от надлежно легитимирани страни. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на ВКС е приел, че : видно от доказателствата по делото и от изявленията на ищците по реда на чл.114 ГПК (отм.), трите процесни избени помещения и гаражът не са били предмет на продажбата между страните от 2003 г., те могат да бъдат обособени като жилище, поради което са търпими и не подлежат на премахване по силата на §16 от ПР на ЗУТ, за което е одобрен инвестиционен проект – архитектурно заснемане от архитект на [община] през 2006 г.; основният извод на съда е, че ищците не са станали собственици на процесните помещения по силата на твърдяната от тях принадлежност към двата етажа, т.к. едното от помещенията с площ 16.60 кв.м. е предвидено по архитектурен проект за гараж - сам по себе си годен обект на собственост, а не принадлежност към жилищните етажи, а съгласно уговорка между страните избените помещения са запазени като принадлежност към него. Със съдебно решение № 63 /15.10.20012 г. по а.д. № 42 /2012 г. е отхвърлена жалбата на А. Г. Е. срещу заповед № ДК-19-СС-4 / 10.02.2012 г. на началника на РДНСК, с която е забранен достъпът и ползването на строеж - „преустройство и промяна на предназначението на част от приземния етаж на жилищна сграда от избени помещения в жилищни” (процесните помещения). С решението прието че: администрацията по контрола на строителството е заварила процесните помещения, преустроени като жилищни, с изготвен проект за заснемане от 2006 г., че строежът е изграден преди 07.04.1987 г., промяна на предназначението е била извършена с преустройството на помещения за кафе-аперитив след 1990 г., но строежът не е бил приет и въведен в експлоатация, от което следва, че е осъществена хипотезата на чл.178,ал.1 ЗУТ (не се разрешава да се ползват строежи или част от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177.), съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ., както и че принципната узаконяемост на строежа е неотносима към настоящата заповед, т.к. забраната за ползване обхваща всички невъведени строежи, независимо дали са законни или не, от което следва извод, че оспорването на заповедта е неоснователно. Споменатият в молбата за отмяна констативен акт № Сс-231-56 / 20.10.2011 г., за който се твърди, че представлява обосновка на заповедта и решението на административния съд, не е представен с молбата за отмяна по настоящото дело. Но с решение № 160 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 181 /2012 г. на ВКС, ІІ г.о. (делото е приложено към настоящото) е оставена без уважение молбата на С. Д. С. и С. П. С. (молители и в настоящото производство) за отмяна на влязло в сила решение № 504 от 28.07.2008 г. по гр.д. № 2706 /2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК, въз основа на констативен акт № Сс-231-56 /20.10.2011 г.. Съставът на ВКС е приел че удостовереното в акта, че извършеното строителство в процесните помещения без наличие на строителни разрешения и книжа, не представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, защото е факт, възникнал след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение, а нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Под „нови обстоятелства” по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но те не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото (в случая пред въззивната инстанция, в която приключва навеждането на факти и събирането на доказателства). От влязлото в сила съдебно решение № 63 /15.10.20012 г. по а.д. № 42 /2012 г. и съгласно чл.302 ГПК настоящият състав е обвързан да приеме, че заповед № ДК-19-СС-4 / 10.02.2012 г. на началника на РДНСК, с която е забранен достъпът и ползването на строеж, е валиден и законосъобразен административен акт. Съдебно решение № 63 /15.10.20012 г. по а.д. № 42 /2012 г. е постановено след постановяване на решението на ВКС, чиято отмяна се иска, поради което самото решение не е „ново обстоятелство” по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. То не е и „ново доказателство” по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, защото съдържащият се в решението извод на административният съд, че завареното от административния орган при проверката му преустройство на четирите помещения от сутерена не представлява „търпим строеж” по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, не установява факт, а има отношение към правен довод, правна квалификация, и следователно не е основание за отмяна, предвидено в чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Към това за пълнота може да се добави, че от значение за спора, разрешен с влязлото в сила решение на ВКС, чиято отмяна се иска, е изводът на съда, че едното помещение е проектирано и изградено като гараж – самостоятелен обект на собственост, а другите са складове и могат да бъдат притежавани от собственика на гаража като принадлежности към него и уговорката за това между страните по делото в договора за покупко-продажба от 2003 г., че продавачът на първия етаж (А. Г. Е.) запазва собствеността на помещенията, е валидна (че се продава и купува първият етаж без идеална част от двора и без притежаваните от продавача помещения в сутерена) и е породила правно действие. Това е решаващият мотив. Този извод не се променя от извода дали процесните помещения след изграждането им могат да бъдат обособени като жилища, поради което са търпими и не подлежат на премахване или не са. Поради изложеното молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна А. Е. за присъждане на разноски е основателно за сумата 200 (двеста) лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. С. и С. П. С. с вх. № 9465 /15.11.2012 г. (на Силистренския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 504 от 28.07.2008 г. по гр.д. № 2706 /2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда С. Д. С. и С. П. С. да заплатят на А. Г. Е. сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.