Р Е Ш Е Н И Е   № 84                          София, 25 февруари 2009 година                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и девета  година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                           ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                               при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 754/2008 година.     Касационното производството е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Г. Г. против въззивно решение № 140/ 15.07.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 142/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата е релевирано основанието по смисъла чл.348, ал.5,т.1 НПК. Отправено е искане - да бъде отменен атакувания съдебен акт и увеличен размера на определеното наказание лишаване от свобода. Въззивното решение е атакувано и гражданско-осъдителната му част, с оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност. Заявено е искане за неговото изменение, с увеличаване размера на гражданската обезвреда. Касационният жалбоподател, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец Т. С. Я. не участва в касационното производство. Подсъдимият Й. Н. Т. , лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните и провери решението в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 45/28.01.2008год., постановена по н.о.х.д. № 524/08год. на Окръжен съд-гр. Плевен, с която е признат за виновен подсъдимия Й осъден за извършено престъпление по чл.124,ал.1,пр.ІІ-ро, във вр. с чл.129,ал.2 НК, като му е наложено наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК-една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Подсъдимият е осъден да заплати сумата от по 25 000лв. на Т. С. Я., лично и като законен представител на малолетните деца З. Б. Г. , Н. Б. Г. и Д. Б. Г. , а на К. Г. Г.-40 000лв., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на деянието.   Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. е неоснователна. Съдебното производство е проведено по глава 27 НПК. Инстанциите по фактите са установили, че самопризнанието на Т. е подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства. Въззивната инстанция е изложила в достатъчен обем аргументи, относно материалната и процесуална законосъобразност на атакуваната пред нея присъда. Апелативният съд е взел решението по вътрешно убеждение, основано на обосновано, всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства по делото. Извършен е обстоен анализ на гласните доказателства –показанията на свидетелите Й, съдебно-медицинските експертизи, относно вида и механизма на причиненото телесно увреждане и причините, довели до леталния изход. В резултат от ритници на Т. по главата на пострадалия, му е причинена тъпа травма, изразена в счупване на черепа, пряка последица от която е гнойното възпаление на мозъка, развило се от проникване на инфекция през счупените кости и комуникацията с челния синус. При установената фактическа обстановка, първоинстанционният и въззивният съд са извели законосъобразни изводи, относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл.124, ал.1,пр.ІІ-ро, във вр. с чл.129, ал.2 НК. Правната оценка на установените по предвидения ред обстоятелства, е правилна. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Инстанциите по същество са преценили правилно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца. Приложението на чл.55 НК, следва ex lege, съобразно разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК, поради което релевираните доводи за материална незаконосъобразност, свързана с отказ на Съдилищата при индивидуализиране на наказанието да съобразят разпоредбата на чл.54 НК, са несъстоятелни. Не подлежи на преценка изтъкнатото възражение, че при нанесения на пострадалия побой са участвали по-вече лица, с което е аргументирана тезата за отегчаване наказателно правното положение на Т. На първо място, защото срещу кого бъде възбудено наказателно преследване е конституционно правомощие на прокуратурата и на второ, при събрания доказателствен материал, липсват данни за престъпно съучастие при извършване на инкриминираното деяние. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Макар и в лаконичен порядък, въззивната инстанция е изложила съображения, че за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, не е необходимо Т. да бъде откъсван от естествената си социална, трудова и семейна среда. Не може да бъде удовлетворено искането на касатора за увеличаване размера на гражданската обезвреда. Присъденото на Г. обезщетение е в съответствие с принципа, залегнал в чл.52 ЗЗД и в достатъчна степен репарира претърпените от него неимуществени вреди, доколкото загубата на син, има паричен екввалент.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт- в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 140/ 15.07.2008 год. по в.н.о.х.д. № 142/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: