Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 396/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. Е. С. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 98 от 21.11.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 270/2011 год. на Разградския окръжен съд, с което е изменена присъда № 607 от 9.09.2011 год. по НОХ дело № 697/2011 год. на Разградския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се твърди, че влязлия в сила съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и явно несправедлив, но по същество се развиват доводи за допуснати нарушения, които са касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че съдилищата са допуснали нарушения при събирането и оценката на доказателствата, като избирателно са кредитирали една част от тях и това е довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му без да е доказано авторството на деянието. По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, въззивното решение да бъде отменено изцяло и да бъде оправдан по обвинението, а гражданския иск да бъде отхвърлен. Гражданският ищец и частен обвинител С. Х. А. изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК служебно провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 607 от 9.09.2011 год. постановена по НОХ дело № 697/2011 год. Разградският районен съд е признал подсъдимия Д. Е. С. за виновен в това, че на 11/12. 03.2011 год. в село В., общ. Л., по хулигански подбуди причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 пр.2 във вр. с чл. 129 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години. Съдът е постановил в рамките на целия изпитателен срок подсъдимият да изпълнява пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.4 НК – включване в програми за обществено въздействие, като е възложил възпитателната работа на РИ при РУП МВР по местоживеене. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на С. Х. А. сумата 10 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2011 год. до окончателното изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 400лв. С въззивно решение № 98 от 21.11.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 270/2011 год. Разградският окръжен съд е изменил присъдата, като в наказателната част е квалифицирал деянието по чл. 129 ал.1 НК, намалил е наказанието лишаване от свобода на две години, а изпитателния срок на три години и е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 131 ал.1 т. 12 НК, а в гражданската част е намалил размера на обезщетението на 6000 лв. и присъдените разноски на 240лв. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с допуснати нарушения при формиране волята на първоинстанционния съд, който изградил фактичесата си констатация, че подсъдимият умишлено ритнал пострадалия в областта на коляното и му причинил многофрагментно счупване на капачката единствено въз основа показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, а въззивната инстанция възприела този подход, макар да е смекчила наказателното му положение, като приложила по-леко наказуем материален закон. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13,14 и 303 НПК. Такива нарушения, довели до осъждането на подсъдимия без да е доказано виновно поведение, по делото не са допуснати. Решаващите съдилища без основание са упрекнати, че са основали извода си за авторството на деянието при избирателна оценка на доказателствата, като са кредитирали показанията на пострадалия и неговия син, които имат материален интерес да посочат за автор на деянието лице, разполагащо с материална възможност да удовлетвори евентуалната им гражданска претенция, а са отхвърлили показанията на свидетели очевидци на деянието. Този довод по същество касае вътрешното убеждение на съда, който извършва оценката на доказателствата, което не полежи на последваща проверка. Всеки съд е суверенен при преценката си за надеждността на доказателствените източници и тяхната достатъчност при изграждане на фактическите обстоятелства. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани по надлежния процедуален ред и оценени съобразно действителното им съдържание, без игнориране или извращаване на съдържащите се в тях фактически данни и в логическата връзка помежду им, дали евентуалното противоречие между тях е констатирано и е мотивирано решението кои противоречиви доказателства се кредитират и дали от тях са направени верни фактически и правни изводи. Нарушението на тези правила, ограничаващо правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин, по делото не са допуснати. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК са изведени от цялостния анализ на събраните доказателства, съобразно действителното им съдържание без превратно тълкуване или игнориране на което и да било от тях и при съблюдаване на процесуалните правила. Разградският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като с еднаква задълбоченост и с активното участие на страните е разпитал всички свидетели присъствали на инцидента. Отбелязването в протокола от съдебното следствие, който е доказателство за начина, по който е проведено, не подкрепя наведения довод за неравенство на страните с допускането на възможност от страна на обвинението да бъдат задавани насочващи и подвеждащи въпроси на свидетелите, в това число и на св. Г. С. Свидетелят сам, без да бъде насочван от страните, е установил цялостното развитие на инцидента в питейното заведение с участието компанията, в която бил подсъдимия и тази на пристигналите по-късно пострадалия св. С. и свидетелите А. и И.. Той е съобщил, че инцидента се е развил във времето на два етапа, като след изкарването на тримата е имало връщане и това наложило повторно да бъдат изкарвани. Съдът е констатирал противоречивите сведения, които е дал в двете фази на процеса по факта, кои лица са се връщали повторно в заведението и е приобщил към доказателствените материали показанията, които е дал пред съдия в досъдебното производство. Неоснователен е довода на осъдения, че съдилищата без основание за отхвърлили една част от събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите очевидци на деянието. Всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите от двете компании ио останалите писмени доказателства е оценил поотделно и в логическата им връзка, при съблюдаване на задължението си по чл. 305 ал.3 НПК. Съобразно съобщените от свидетелите противоречиви сведения по въпроса за авторството на деянието ги е обособил в две групи, отчел е тяхната евентуална заинтересованост и много внимателно ги е анализирал и съпоставил както помежду им, така и с показанията на свидетели, които са присъствали в заведението без да участват в инцидента. На стр. 3-4 от мотивите на присъдата е обосновал решението си кои противоречиви свидетелски показания кредитира. При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция е констатирала, че правилата за формиране на волята му са спазени и не е имала основание да промени вътрешното му убеждение като направи различна преценка за достоверността на доказателствата и да приеме тезата на подсъдимия, че втория път не е ставал от мястото си на масата, а пострадалия не е влизал в заведението, поради което двамата не са имали контакт помежду си, при който да бъде причинено телесното увреждане. Изложените съображения не са произволни, като не са кредитирани единствено показанията на свидетели, заинтересовани от изхода на делото. Действително за пострадалия, който е конституиран като граждански ищец в процеса, може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото, но това не е достатъчно основание показанията му да бъдат преценени като недостоверни. Дадени са под страх от наказателна отговорност и са последователни от момента на деянието, че телесното му увреждане е причинено от ритниците на подсъдимия, след като го съборил с удар на земята. Те не са единствен източник на доказателства за фактическата констатация, че подсъдимият го ударил с юмрук и съборил на земята, след което започнал да го рита. Подкрепени са и от показанията на св. М. С., дадени на предварителното производство пред съдия и приобщени към доказателствените материали. Този свидетел е бил извън двете компании, липсват данни за наличието на някаква заинтересованост и е категоричен, че видял повторното влизане на пострадалия в заведението и удара, който му нанесъл подсъдимия. При приетите за установени фактически положения от надлежно събраните, проверени и правилно оценени доказателства и доказателствени средства, материалният закон е приложен точно от съдилищата с осъждането на подсъдимия. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението умишлено причинена телесна повреда по чл. 129 НК, в какъвто смисъл въззивната инстанция е изменила присъдата, като е приела, че липсва квалифициращото обстоятелства “хулигански подбуди” по чл. 131 ал.1 т.12 пр.2 НК. Извън оспорването на авторството на деянието други конкретни доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от осъдения не се поддържат. Влязлото в сила въззивно решение се атакува в неговата цялост, като се иска да бъде отменено и в гражданската му част, поради което следва да бъде извършена проверка за правилността му и в тази част, независимо, че конкретни доводи от осъдения не се поддържат. Гражданският иск е допустим тъй като пострадалият от престъплението има право да претендира в наказателния процес заплащане на обезщетение за претърпяните болки и страдания, които представляват за него неимуществени вреди. Своевременно е предявен и съдилищата са се произнесли по гражданската отговорност на подсъдимия, като въззивната инстанция му е присъдила сума съобразена с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с практиката на съдилищата по този вид дела. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Разградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, които са основание за възобновяване производството по делото и като неоснователно искането му следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. Е. С. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 270/2011 год. по описа на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 98 от 21.11.2011 год., с което е изменена присъда № 607 от 9.09.2011 год. по НОХ дело № 697/2011 год. на Разградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: